Хайредин Барбароса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайредин Барбароса
адмирал на флота на Османската империя и командващ османската армия в Африка; султан и бейлербей на Алжир към халифа и султана на Османската империя
Хайредин Барбароса 
Роден: 1478 г.
Починал: 4 юли 1546 г. (68 г.)

Хайредин Барбароса (на арабски: خير الدين بربروس; на турски: Barbaros Hayreddin Paşa), известен още като Хайрудин и Хайр-ад-Дин, с рождено име Хъзър и Хъзър-реис (ок. 14784 юли 1546), е османски велможа и адмирал на флота при управлението на Сюлейман I и султан на Алжир. Името Хайредин е почетно име, дадено му от османския султан Сюлейман Великолепни (в превод от арабски „най-доброто от вярата“ ), а като Барбароса става известен главно сред европейците заради червеникавата си брада (от италиански „barba rossa“). Впрочем с този прякор преди него е известен и по-големият му брат Арудж Барбароса, бей на град Алжир, след чиято гибел в битка с испанците прякорът преминава и към Хайредин.

Хайредин е роден в семейството на Якуп ага, османски спахия от албански произход и неговата съпруга - православна християнка на име Катерина от остров Лесбос.[1][2][3][4] След смъртта на брат му Арудж Барбароса през 1518 г. Хайредин поема командването на пиратски флот с численост на екипажите от няколко хиляди души и през 1518 г. се обявява за султан под името Барбароса II, признавайки върховната власт на Османската империя. Заради червените си бради и двамата братя имитират императора на Свещената Римска империя и предводител на Третия кръстоносен поход Фридрих Барбароса.

Испанците обаче подготвят атака срещу северноафриканското крайбрежие на Алжир владяно от флотилията на Хайредин, но османският пират предвижда този развой на нещата. На 17 август 1518 г. голяма испанска армия под командването на вицекраля на Сицилия Хуго де Монкада дебаркира на северноафриканския бряг и се настанява на стан в Алжир. Испанците изисват незабавно възстановяване на властта им над тази територия. Хайредин им отказва, решавайки да се брани в крепостта Алжир. Монкада се подготвя за щурм, но решава да изчака подкрепления от султана на Тлеменсена, разколебан от командващия артилерията. Внезапна морска буря потапя 26 испански кораба с 4000 души екипаж. Хайредин излиза от крепостта и разбива остатъка от испанската армия, пленявайки я и обръщайки я в роби на османските галери.

За проявената храброст Хайредин е назначен от Сюлейман Великолепни за командващ войските в Африка. Последвалата морска дейност на Хайредин Барбароса кара император Карл V през 1535 г. да изпрати срещу него мощна флота под командването на изявения адмирал Андреа Дориа. Въпреки някои победи в тунизийската кампания, испанските сили губят войната срещу Барбароса и неговите пирати.

Благодарение на натрупаното несметно богатство, Барбароса II (както става известен през 16 век) живее последните си години в спокойствие в Цариград, където умира в двореца си на Босфора, и е погребан в своя джамия, построена специално за целта. По традиция всеки османски кораб, напускащ залива Златния рог, дава салют в чест и поздрав пред неговия мавзолей, а екипажите на корабите произнасят специална молитва в памет на османския адмирал и велик пират.

Хайредин е една от най-популярните фигури на 16 век, а по лична заповед на императора на първата глобална империя (Испанската империя) Карл V срещу него е изпратен с цел да го плени завоевателят на Мексико - Ернан Кортес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopædia Britannica, page 147, 1963
  2. Cervantes y su mundo, Eva Reichenberger, page 134, 2005
  3. Islam in the Balkans: religion and society between Europe and the Arab world, H. T. Norris, page 201, 1993
  4. Piri Reis & Turkish mapmaking after Columbus: the Khalili Portolan atlas, Svatopluk Soucek, Muʾassasat Nūr al-Ḥusayn, page 11, 1996