Босфор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Босфора)
Направо към: навигация, търсене
Босфорът (спътникова снимка)
Спътникова снимка от МКС, април 2004 г.

Босфор (на турски: İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола).

Намира се във Вилает Истанбул. Бреговете му са гъсто населени: от 2-те му страни е разположен мегаполисът Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Боспорос – Пътят на юницата, Говежди брод[1]. Според легендата, спасилата се от магията красавица Ио, любовница на Зевс, превърната в юница (крава) от Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа (в древността това е басейнът на р. Марица – Еврос), а самият проток, разделящ двата континента, бил наречен Пътят на юницата – Боспорос[2][3]

Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (проход, пролив), а местата от града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi (Боазичи – име и на известен университет в града).

История[редактиране | редактиране на кода]

Босфорът се намира в сеизмически активна зона и неговата геологическа история не е изяснена докрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пъти[4] Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било представено като катастрофално събитие, описвано като „потопът в Черно море[5]. Данните от различни изследвания (въглерод-14, биоразнообразие, изотопен състав) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр. н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 m.[6]

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Бреговата линия на Босфора е около 30 km. Максималната ширина на северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m.

Има 2 течения в протока – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море, и дълбочинно, което тече в обратната посока.

Проливът Босфор е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение на преминаващи кораби, фериботи, малки съдове, течение до 6 възела и резки изменения на времето през есенно-зимния период. Много корабопритежатели препоръчват на капитаните да използват лоцмани за преминаване през Босфора.

Над Босфора минават няколко моста:

  • Босфорският (Боазичи) (1560 m) е построен през 1973 г.
  • „Фатих Султан Мехмед“ (1510 m) е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 km северно от „Боазичи“
  • „Явуз Султан Селим“ (2164 m) е завършен през март 2016 г. и е разположен на 15 km северно от „Фатих Султан Мехмед“

На 29 октомври 2013 г. е открит железопътният тунел „Мармарай“, минаващ под Босфора и съединяващ европейската и азиатска части на Истанбул. Дължината му е 13,6 km, a максималната дълбочина – 56 m.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βόσπορος at Henry George Liddell, Robert Scott, 1940, A Greek-English Lexicon
  2. Керое – „рогата“, Енциклопедия Древна Тракия, Институт по Тракология на БАН
  3. Бизас и Барбюзес, Енциклопедия Древна Тракия, Институт по тракология на БАН
  4. Badertscher S. et al., Pleistocene water intrusions from the Mediterranean and Caspian seas into the Black Sea, Nature Geoscience, Vol. 4, April 2011 [www.nature.com/naturegeoscience]
  5. Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове., Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, 91 с.
  6. Yanko-Hombach V, (2014) Holocene marine transgression in the Black Sea: New evidence from the northwestern Black Sea shelf, Quaternary International, 345 (2014) 100 – 18

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]