Хера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хера

Хера (на старогръцки: Ήρα) в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на Арес, Хеба и Хефест. Като женско съответствие на Зевс, царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Зевс и Хера[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. [1]. Неин задължителен атрибут е диадемата, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е паун.

След като я ухажва неуспешно, Зевс решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица, която тя хванала [2][3]

Бракът на Зевс и Хера останал в тайна[4] 300 години[5].

Сватбата на Зевс и Хера се състояла в Кносос, в местност близо до река Ферена, където имало храм [6]. Хера родила [7] (сред децата ѝ били и Арга и Ангела), и, „извън брачното ложе“ родила Хефест (според Омир, той също бил от Зевс)[8]. Според друга версия заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата Хлорида цвете[9].

Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и станала отново девойка[10].

Хера помогнала на Язон[11] по време на похода на аргонавтите.

Веднъж Зевс бил особено нетърпим с другите богове и Хера ги убеждава да се присъединят към нея за бунт. Нейната част от бунта била да упои Зевс и в това тя успява. Тогава боговете привързват спящия Зевс за леглото като се постарават да завържат много възли. Но след това се скарали за следващата стъпка. Но това дочува Бриарей който все още бил предан на Зевс. Той се промъква и успява да го развърже. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си. Боговете паднали на колене да молят за пощада. Тогава той завързал Хера и я провесил от небето на златни вериги. Тя плакала от болка цяла нощ, но никой от другите богове не посмял да се намеси. Но плачът ѝ държал Зевс буден и на следващата сутрин той се съгласява да я освободи, при условие тя да обещае никога повече да не се бунтува. Тъй като нямала голям избор, тя се съгласява и така не се бунтува никога вече срещу Зевс, но често интригантства срещу него и често успява да го надхитри.

Ревността на Хера[редактиране | редактиране на кода]

Хера била най-могъщата от богините на Олимп и тя се подчинявала на мъжа си Зевс. Тя често го разгневявала със своята ревност. Сюжетите на много митове са построени около бедствията, които Хера изпраща на любовниците на Зевс и техните деца. Така, тя изпратила отровна змия на острова, където живеела Егина и нейния син от Зевс, Еак. Погубила и Семела, родила на Зевс бог Дионис.

Приспала Зевс и изпратила буря на Херакъл, отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я приковал към небето и провесил. [12].

Други потърпевши от нейната ревност са Ехо, Ио, Лето и др.

Римският аналог на Хера е богинята Юнона.

Култ[редактиране | редактиране на кода]

Храм на Хера в Агридженто, Магна Греция.

Хера е била почитана вероятно още в бронзовата епоха. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо Линеар Б (Tn 316), открити в Пилос [13]

Значението на култа към богинята през ранния Архаичен период личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра - Самос и Арголида, където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.[14]

Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм - Херайон - един от най-големите гръцки храмове. Свещеният олтар, както и при другите сревногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, от които трябва да се отбелжат колосалната структура в йонийски стил на Ройкос и Теодорос от 6 век пр.н.е. и т.нар. храм на Поликрат, който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и в него имало 155 колони.

В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (Hera Argeia), като светилището ѝ се е намирало между микенските полиси Аргос и Микена[15] и в нейна чест като покровителка на земеделието и домашния добитък там се провеждали празненства с процесии Heraia. Храмове на Хера е имало и в Олимпия[16], Коринт, Тиринт, Перахора и на свещения остров Делос. В Магна Греция, в Пестум има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на Посейдон, но през 1950-те е посочен като втори храм на Хера.[17]

На Евбея са се провеждали т.нар. фестивали „Големи Дедалии“, посветени на Хера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. VII 4, 4; VIII 23, 5.
  2. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 17, 4.
  3. Вергилий, „Лидия“ 63 – 65 намек
  4. Омир, Илиада XIV 296
  5. Нон, „Деянията на Дионис“ XLI 324
  6. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека V 72, 4
  7. Аполодор,Митологическа библиотека I 3, 1
  8. Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5
  9. Овидий,Фасти V 251 – 256
  10. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. II 38, 3.
  11. Омир, Одисея XII 72
  12. Омир, Илиада XIV 249 – 262; XV 18 – 30
  13. John Chadwick, The Mycenaean World [Cambridge University Press] 1976:89.
  14. O'Brien, Joan V.. The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad. Rowman & Littlefield, 1993. ISBN 9780847678082.
  15. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 3.13.6.
  16. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.16.
  17. P.C. Sestieri, Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele (Rome 1960), p. 11 etc.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]