Афродита
Тази статия е за древногръцката богиня. За албума на Кайли Миноуг вижте Aphrodite (албум).
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| Афродита | |
|---|---|
| древногръцка богиня на любовта и красотата | |
 | |
| Награди | Ябълката на раздора |
| Семейство | |
| Баща | Зевс, Уран, Кронос |
| Майка | Диона |
| Братя/сестри | Манес |
| Съпруг | Хефест |
| Партньор | Анхис Фаетон Адонис Арес Хермес Дионис Посейдон Зевс |
| Деца | Антерос Деймос Ерос Фобос Хармония Химерос Хермафродит Рода Ерикс Тюхе Пейто Еней Харити |
| Афродита в Общомедия | |
Афродита (на гръцки: Αφροδίτη, „родена от морската пяна“) е древногръцката богиня на любовта и красотата.
Произход и описание[редактиране | редактиране на кода]
Според Омировите епоси „Илиада“ и Одисея, най-ранните известни произведения на древногръцката литература, Афродита е дъщеря на Зевс и Диона.[1] Според поемата на Хезиод „Теогония“, когато Кронос отрязва гениталиите на Уран и ги хвърля в морето, около безсмъртната му плът се образува бяла пяна и от нея се ражда Афродита, красивата богиня, излязла на сушата на остров Кипър.[2]
Тя е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница и добра помощница на плаващите по моретата.
На любовната власт на Афродита се подчиняват и богове, и хора. Неподвластни са ѝ само Атина, Артемида и Хестия.[3]
По своя източен произход Афродита е близка и даже се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита е със свита от диви зверове – лъвове, вълци, мечки. В съхранените фрагменти от трагедията на Есхил „Данаиди“ Афродита също е представена като богиня на плодородието. Само в Гърция, тези приближаващи я до малоазиатските богини черти, са по-смекчени. Постепенно архаичната богиня с нейната стихийна сексуалност се превръща в кокетната и игрива Афродита, заела своето място сред боговете на Олимп. Това вече е класическата Афродита-дъщерята на Зевс и Диона.
В много от митовете Афродита е показана като суетна, раздразнителна и обидчива. Въпреки това, тя е една от малцината богове, които са женени, макар че често изневерява на мъжа си. Зевс се е опасявал, че нейната безмерна красота може да породи свади между боговете и я омъжва за Хефест – мрачния бог ковач – най-изкусния майстор и най-грозния сред боговете.
Хефест е един от най-спокойните и уравновесени богове, но Афродита изглежда предпочита Арес – избухливия бог на войната. Хефест бил така безмерно щастлив, да бъде женен за най-красивата жена и ѝ изковал прекрасни украшения, които я направили още по-неустоима за мъжете. Нещастието да е женена за Хефест, я накарало да търси по-приятна компания в лицето на Арес, Адонис, Хермес и др. Хефест веднъж много остроумно я хванал в прегръдките на Арес, използвайки мрежа и завел всички други Олимпийски богове да им се присмиват, като накарал прелюбодейците да обещаят, че ще прекратят връзката си. Веднага щом ги освободил, те избягали и скоро забравили обещанието си.
Афродита е и основната причина да започне Троянската война. И не само защото именно тя предлага Хубавата Елена на Парис, а и защото разпалва любовта му към нея. Нейна специалност е любовта, но не и романтиката. Тя по-скоро владее разпалването на похотта и ирационалната човешка страст.
И тя като другите Олимпийски богове покровителства героите, но само в сферата на любовта. Афродита се опитва да се намеси в Троянската война на страната на троянците. Тя спасява Парис при битката му с Менелай.
Афродита и Психея[редактиране | редактиране на кода]
Афродита силно ревнувала красотата на смъртната Психея. Помолила Ерос да хвърли златните си стрели към нея и да я накара да се влюби в най-грозния мъж на света. Ерос се съгласил, но после без да иска се убол на собствената си стрела и се влюбил в Психея. В това време нейните родители се тревожели, че дъщеря им още не е задомена. Допитали се до оракул, който им казал, че съдбата на тяхната дъщеря е да има безсмъртен любовник, който живее на върха на особена планина. Психея се примирила със своята съдба и се изкачила на върха на планината. Там, Зефир, западния вятър я подел и качил до подножието. Тя влязла в една пещера и с почуда открила, че е пълна с бижута и нови дрехи. Ерос я посещавал всяка нощ в пещерата и правил любов с нея. От нея само искал никога да не светва лампи, за да не узнае кой е (защото имал крила на гърба си). Нейните две сестри и завидели и я накарали една нощ да светне внезапно лампата и да го види. Капка от горещото масло от лампата капнала на гърдите на Ерос, той се събудил и избягал. Когато разказала на сестрите си какво е станало, те се зарадвали тайно и тайно една от друга се изкачили към върха на планината, надявайки се Ерос да ги хареса. Зефир, обаче тях не ги подел и те намерили смъртта си в основата на планината. Психея търсила своя любим в цяла Гърция и накрая стигнала до храма на Деметра, където подът бил покрит със смесени зърна. Тя започнала да ги подрежда по купчинки и когато привършила Деметра и казала, че най-добрия начин да намери Ерос е да намери неговата майка Афродита и да спечели нейната благословия. Психея намерила храма на Афродита и влязла вътре. Афродита ѝ възложила задача, подобна на тази в храма на Деметра, но ѝ дала невъзмножно кратко време за изпълнението ѝ. Ерос се намесил, тъй като все още я обичал и накарал няколко мравки да и помогнат със зърната.
Афродита и Анхис[редактиране | редактиране на кода]
Афродита често внушавала на Зевс страст към смъртни жени. Тази зависимост от богинята, била неприятна на Зевс и той решил да я накаже. Отдало му се да я накара да се влюби в смъртния Анхис, пасящ стадата в Ида, най-високата планина на Троада.
За да не уплаши младежа, тя приела вид на смъртна девойка и казала, че е дъщеря на фригийския цар. На раздяла му се явила в истинския си облик и заедно с това разкрила и измамата. Анхис разбрал, че е бил с богиня. Афродита му казала, че ще му роди син – Еней и след 5 години ще го доведе и остави на баща му завинаги.
Статуите на Афродита Книдска и Венера Милоска[редактиране | редактиране на кода]
Една от статуите с най-голяма слава в древността е била тази на Афродита Книдска – изработена от Праксител. Статуята била поръчана от жителите на о. Кос. Той направил за тях две статуи. Едната била облечена, а другата – гола. Купувачите избрали първата, може би защото по това време гола статуя е било нещо твърде напредничаво и малко скандално. Голата Афродита била продадена на жителите на град Книд и скоро се сдобила с голяма слава. Витинският цар Никомед I от Витиния предложил на жителите на Книд да им опрости дълговете, ако му отстъпят красивата скулптура, но те отказали. Произведението на Праксител не се е запазило до наши дни, но гражданите на Книд изобразили Афродита върху монети. Благодарение на това, по-късно са направени копия, близки до оригинала.
Най-знаменитата статуя на Венера е на Венера Милоска, която сега е изложена в Лувъра. Била намерена случайно през 1820 г. на о. Милос от гръцки селянин. Виделият я френски офицер убедил френския консул в Константинопол да купи статуята за Френския музей. Оказало се обаче, че селянинът вече я продал на турски чиновник. В последвалата схватка статуята загубила ръцете си, които останали на пристанището и не са намерени.
Мъже/Деца (според различните източници)[редактиране | редактиране на кода]
- От богове
- Смъртни мъже
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ L'Iliade. Texte bilingue. Claude Michel Cluny (présenté par) / Frédéric Mugler (traduit par) (trad. du grec ancien). 1989. ISBN 978-2-7291-0421-4. с. V, 131; 329-351; 418-430; XIV, 188-224; XX, 105; XXIII, 184-187) 348-417.
- ↑ Hesiod. Theogony. The Homeric Hymns and Homerica with an English Translation by Hugh G. Evelyn-White. Cambridge, MA.,Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd., 1914. с. 173.
- ↑ Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. Наука и изкуство, 1967. с. 51 – 52.
| ||||||||