Хармония (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хармония.

Полиник дава на Ерифила гердана на Хармония. (Лувър G442, Париж)

Хармония (на старогръцки: Ἁρμονίαв, Harmonia) древногръцката митология е богиня на хармонията и разбирателството. Според някои от митовете е дъщеря на Арес и Афродита, жена е на Кадъм – първият цар на Тива. Боговете, които присъствали на сватбата им богато ги надарили. Сред даровете била скъпоценна дреха за Хармония, която изтъкала лично Атина Палада и огърлица от ръцете на Хефест, която по-късно станала причината за много нещастия, които сполетели хората, които я притежавали. От Кадъм е майка на Полидор, Автоноя, Ино, Семела, Агава и Илирий[1]. Според някои митове Хармония е от Самотраки и е дъщеря на Зевс и Електра.

По-късно при Кадъм и Хармония дошли енхелейци, които били непрекъснато нападани от илирийците и оракул предсказал на енхелейците победи, ако изберат за свои предводители Кадъм и съпругата му. Послушали оракула и удържали победа. Кадъм станал цар на илирийците и му се родил син Илирий. По-късно той и Хармония се превърнали в дракони и Зевс ги изпратил към Елисейските полета.[2]. Според Хигин превръщането им в дракони било наказание от страна на Арес заради това, че Кадъм убил преди време свещения дракон на бога. [3] В древноримската митология съответства на богинята Конкордия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Crusius: Harmonia. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,2, Leipzig 1890, Sp. 1830–1832 (Digitalisat).
  • Fernández Dimas, Ruiz Galiano: Caddmo y Harmonia: imagen, mito y arqueología. In: Journal of Roman Archaeology 5 (1992), S. 162-177
  • Ernst Sittig: Harmonia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII,2, Stuttgart 1912, Sp. 2379–2388

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]