Арес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.

Арес (на гръцки: Άρης) в древногръцката митология е бог на войната. Син е на Зевс и Хера. За разлика от Атина, която е богиня на честната и справедлива война, Арес олицетворява коварната, жестока и вероломна война. Негови постоянни спътници са боговете Фобос, Деймос и Ерида. Арес е гръцкият еквивалент на римския бог Марс.

Произход[редактиране | edit source]

Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно цвете, дадено ѝ от нимфата Хлорида[1].

Има сведения за неговия негръцки, тракийски произход. Софокъл го нарича "роден в Тракия" [2]

Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир[3] и при Овидий [4]. Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер - Мелеагър, Аскалаф и Иалмен, Флегий, Еномай, Диомед, амазонките. С изключение на богинята на любовта Афродита, той е мразен от Олимпийските богове, включително и от майка си и баща си.

В олимпийската митология Арес вече си приема като син на Зевс и Хера [5]. Самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в Тартар.

Понякога в течение на 13 месеца (лунна година) Арес бил заточен в медна амфора [6], или в глинен съд [7]. Пленен е от Алоадите.

Арес и Афродита[редактиране | edit source]

Арес бил любим на богинята Афродита [8] или неин съпруг [9]. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология.

Деца от техния съюз са близнаците Ерос и Антерос[10], Деймос ("ужас"), Фобос ("страх") и Хармония [11], която по късно ражда от баща си -амазонките — жените-войни. Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос (Страх и Ужас).

Други[редактиране | edit source]

В битката за Пилос е ранен от Херакъл [12]. Освен това Херакъл го ранил, когато убил сина му Кикън [13].

Арес участвал Троянската война на страната на троянците и бил победен от Атина.

Атрибутите с които е изобразяван са горяща факла и копие. Неговата птица е лешоядът, животното -кучето.

Арес в изкуството[редактиране | edit source]

Въпреки важността и значението на Арес в поезията и митовете на древните гърци, факт е, че той рядко е обект на култ, а в случаите който е бил, той е почитан заедно с другите богове, примерно "споделя" храм с Афродита в Тива.

До наши дни са оцелели античните статуи "Арес Боргезе" и "Арес Лудовизи" по римски копия. Арес е изобразен в сцени от гигантомахията по източния фриз на Партенона. Сюжетът за любовта на Арес и Афродита се среща и в няколко фрески от Помпей. По време на Ренесанса тази тема също е застъпена — има картини на Ботичели, Пиеро ди Козимо, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Рубенс и др. ) Понякога Арес е изобразяван с окови, сложени му от Ерос или Афродита, като символ на победата на любовта над войствеността. Друг известен сюжет е "Арес и Афродита, хванати заедно от Хефест". По него има творби на Рембранд, Тинторето.

Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис
Хефест хваща Афродита с Арес, Тинторето, 16 в.

Жени/Деца (обединен списък според различните източници)[редактиране | edit source]

  1. Агравла
    1. Алкипа
  2. Афродита
    1. Антерос
    2. Деймос
    3. Ерос
    4. Хармония
    5. Химерос
    6. Фобос
  3. Астиоха
    1. Аскалаф
  4. Аталанта
    1. Партенопей
  5. Хриса
    1. Флегий
  6. Кирена
    1. Диомед
  7. Отрера
    1. Хиполита
    2. Пентесилея
  8. Рея Силвия
    1. Рем
    2. Ромул
  9. Стеропа
    1. Еномай
  10. Пирена
    1. Кикън
  11. Неизвестни майки
    1. Антиопа
    2. Енио-граите?
    3. Евритион-майка хесперидата Еритея?
    4. Терей -от нимфа
    5. Меланипа

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Овидий,Фасти V 251—256
  2. Климент. Протрептик 29, 2; Арнобий. Срещу езичниците" IV 25; ср. Софокъл, "Антигона" 970
  3. Одисея, VIII, 361
  4. Овидий, Fast. V 257
  5. Хезиод. Теогония 922; Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
  6. Омир, Илиада V 387; Нон, "Деяния на Дионис" XVI 159
  7. Нон, "Деяния на Дионис" XXXI 42
  8. Омир, Одисея VIII 267—361
  9. Кун Н.А. 40
  10. Аполодор, Митологическа библиотека III 26
  11. Хезиод, Теогония 934 след.
  12. Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 359—367
  13. Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 458—462