Арес
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.
| Арес Ἄρης | |
|---|---|
| древногръцки бог на войната | |
.jpg) | |
| Семейство | |
| Баща | Зевс |
| Майка | Хера |
| Братя/сестри | Ерида |
| Партньор | Афродита Аталанта Калиопа Хриса Терпсихора Анхиноя |
| Деца | Антерос Деймос Ерос Фобос Хармония Химерос Флегий Хиполита Пентесилея Мелеагър Ситон Диомед Аскалаф Партенопей Тестий Иксион Тмол |
| Арес в Общомедия | |
Арес (на старогръцки: Άρης) в древногръцката митология е бог на войната. Син е на Зевс и Хера.
Арес олицетворява физическия, или насилствен и неопитомен аспект на войната и е олицетворение на чистата жестокост и кръвожадност, за разлика от сестра му Атина, чиито функции включват военна стратегия и генералство. Негови постоянни спътници са боговете Фобос, Деймос и Ерида. Арес е гръцкият еквивалент на римския бог Марс.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално се приема, че Хера зачева Арес без участието на Зевс, от докосване на вълшебно цвете, дадено ѝ от нимфата Хлорида.[1] Има сведения за неговия негръцки, тракийски произход. Софокъл го нарича „роден в Тракия“.[2] Следи за тракийския му произход се виждат в Одисеята на Омир[3] и при Овидий[4].
Неговата необузданост се проявява и в децата му, които имат жесток характер – Мелеагър, Аскалаф и Иалмен, Флегий, Еномай, Диомед, амазонките. С изключение на богинята на любовта Афродита, той е мразен от Олимпийските богове, включително и от майка си и баща си.
В олимпийската митология Арес вече се приема като син на Зевс и Хера.[5] Самият Зевс толкова ненавижда Арес, че казва, че ако не е негов син, би го заточил в Тартар.
Понякога в течение на 13 месеца (лунна година) Арес бил заточен в медна амфора,[6] или в глинен съд.[7] Пленен е от Алоадите.
Арес и Афродита[редактиране | редактиране на кода]
Арес бил любим на богинята Афродита[8] или неин съпруг[9]. Тяхната любов и нарушаването на клетвата за съпружеска вярност от страна на Афродита, често се споменава в античната митология.
Деца от техния съюз са близнаците Ерос и Антерос[10], Деймос („ужас“), Фобос („страх“) и Хармония[11], която по-късно ражда от баща си амазонките – жените-войни.
Арес влиза в битките тежко снаряжен, карайки колесница, управлявана от неговите синове Фобос и Деймос (Страх и Ужас).
Други[редактиране | редактиране на кода]
В битката за Пилос е ранен от Херакъл.[12] Освен това Херакъл го ранил, когато убил сина му Кикън.[13]
Арес участвал в Троянската война на страната на троянците и бил победен от Атина.
Атрибутите, с които е изобразяван, са горяща факла и копие. Неговата птица е лешоядът, животното-кучето.
Арес в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки важността и значението на Арес в поезията и митовете на древните гърци, факт е, че той рядко е обект на култ, а в случаите който е бил, той е почитан заедно с другите богове, примерно „споделя“ храм с Афродита в Тива.
До наши дни са оцелели античните статуи „Арес Боргезе“ и „Арес Лудовизи“ по римски копия. Арес е изобразен в сцени от гигантомахията по източния фриз на Партенона. Сюжетът за любовта на Арес и Афродита се среща и в няколко фрески от Помпей. По време на Ренесанса тази тема също е застъпена – има картини на Ботичели, Пиеро ди Козимо, Тинторето, Веронезе, Караваджо, Рубенс и др.). Понякога Арес е изобразяван с окови, сложени му от Ерос или Афродита, като символ на победата на любовта над войствеността. Друг известен сюжет е „Арес и Афродита, хванати заедно от Хефест“. По него има творби на Рембранд, Тинторето.
Жени/Деца (обединен списък според различните източници)[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Овидий, Фасти V 251 – 256
- ↑ Климент. Протрептик 29, 2; Арнобий. Срещу езичниците" IV 25; ср. Софокъл, „Антигона“ 970
- ↑ Одисея, VIII, 361
- ↑ Овидий, Fast. V 257
- ↑ Хезиод. Теогония 922; Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 1
- ↑ Омир, Илиада V 387; Нон, „Деяния на Дионис“ XVI 159
- ↑ Нон, „Деяния на Дионис“ XXXI 42
- ↑ Омир, Одисея VIII 267 – 361
- ↑ Кун Н. А. 40
- ↑ Аполодор, Митологическа библиотека III 26
- ↑ Хезиод, Теогония 934 след.
- ↑ Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 359 – 367
- ↑ Псевдо-Хезиод. Щитът на Херакъл 458 – 462
| ||||||||