Иксион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иксион.

За обекта от пояса на Куйпер вижте 28978 Иксион.

Иксион в древногръцката митология е лапит. Цар е на лапитите в Тесалия. Син на Флегий и брат на Коронида. Баща е на Пиритой. Преди да се ожени за дъщерята на цар Деионей, Диа, той обещал на баща ѝ богати дарове. Но когато по-късно баща ѝ дошъл да ги получи, Иксион го убил. Заради това престъпление, е преследван от Ериниите, вселяващи безумие и той полудял. Нито бог, нито човек искал да го очисти от престъплението. На края над него се смилил Зевс, очистил го и дори го допуснал до трапезата на боговете, но Иксион се влюбил в Хера. Зевс пресъздал нейния образ под вид на облак, познат като Нефела. От съюза с Иксион се родили кентаврите. Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се колело (според много митове-огнено колело) и го хвърлил на небето [1]. Според друг вариант, Зевс обрекъл привързания към колелото Иксион на вечни мъки в Тартар. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий в "Георгики", 4 и "Енеида", 6, и от Овидий в "Метаморфози", 12. Някои изследователи свързват огненото колело със слънчевия диск.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]