Нефела (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нефела, римска фреска в Casa dei Vettii, Помпей
Иксион и Нефела (1615), от Рубенс

Нефела (на старогръцки: Νεφέλη, Nephele) в древногръцката митология е нимфа, дъщеря на Зевс. Тя е първата съпруга на цар Атамант от Беотия, син на Елин и Енарета. Майка е на близнаците Фрикс и Хела. [1] [2]

Po-късно Атамант се развежда с нея и се жени за Ино, дъщерята на Кадъм. Нефела се оплаква на Хера.

Ино мрази близнаците и иска да ги убие. Нефела изпраща на децата си летящия овен Хрисомал, който ги спасява. По време на бягството Хела пада в морето, което след това е наречено на нея (Хелеспонт). Фрикс пристига при цар Еет в Колхида и получава неговата дъщеря Халкиопа за жена. Фрикс дава овена за жертвоприношение на Зевс, прочутото златно руно.

По други легенди Нефела с Иксион е майка на кентавърите.[3]

В чест на Нефела е назован астероидът (431) Нефела, открит през 1897 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard Wagner: Nephele 1). Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 3,1, Leipzig 1902, Sp. 177–180 (Digitalisat).
  • Luisa Biondetti, Dizionario di mitologia classica, Milano, Baldini&Castoldi, 1997, ISBN 978-88-8089-300-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]