Жертвоприношение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за религиозната церемония. За филма от 1986 година вижте Жертвоприношение (филм).

Човешко жертвоприношение при ацтеките, Codex Mendoza.

Жертвоприношението е практика на предлагане на живота на животни или хора, храна и други дарове на боговете, за омилостивяване или богопочитание, начин за израз на молително отношение към висша сила[1].

Терминът има и метафорично значение, което описва доброволното безкористно лишение от нещо ценно в полза на другите.

Богословието продължава да разглежда жертвоприношението дори в онези религии, в които тя вече не е ритуална практика, а така също и в онези религии, в които то присъства под формата на приношение на плодове или пък присъства в изкуството и историята на религията. В различните религии жертвоприношението присъства по различни причини:

  • Божествата имат нужда от жертвоприношение, за да поддържат силата си.
  • Пожертваното служи в сделка с божество, което предлага своето благоразположение в замяна.
  • Душите или кръвта на пожертваните живи същества съхраняват мана или друг вид енергия или сила, от която божествата се ползват.
  • Предлагане на изкупителна жертва, върху която се изсипва гнева или ядът на божество, който иначе би достигнал хората.
  • Жертвата лишава вярващите от блага и така става част от аскезата.
  • Отдаденото се превръща в постъпление във фонд на религиозна организация; то е част от икономическата база, поддържаща свещенослужителите и храмовете.
  • Жертвоприношението е част от фестивал и е консумирано от самите участници в него; тази практика съдържа елемент на преразпределение, където нуждаещите се получават дял по-голям от това, с което са допринесли.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Жорж Батай, Теория на религията, София: Христо Ботев, 1996

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христина Стоянова, „Още веднъж за произхода и разпространението на ранносредновековните каменни жертвеници“, Известия на Историческия музей в Шумен, Книга XIII, стр 70.