Човешко жертвоприношение
Човешкото жертвоприношение е разновидност на жертвоприношение, при което се жертва най-висшето благо - човешкия живот, който се принася в дар за омилостивяване на божество. В съвременните правни системи, човешките жертвоприношения са криминализирани и се третират като специален вид убийство - ритуално убийство.
Култът към човешки жертвоприношения е функция и се отнася към определен тип култура на живот - средство за приближаване към Бога под формата на курбан, с цел омилостивяване, или пък като благодарност за военна победа, в който случай, жертвите са военнопленници.[източник? (Поискан преди 4 дни)]
Генезис и разпространение[редактиране | edit source]
Древната практика на човешки жертвоприношения е тясно свързана с признаването на светостта на кръвта като въплъщение на жизнената сила на човека. В резултат на това схващане са въведени т.нар. безкръвни форми на причиняване на смърт (удавяне, задушаване, аутодафе), които сравнително рядко се използват като форма за изпълнение на смъртно наказание в религиозно-културен контекст.[източник? (Поискан преди 4 дни)]
Човешките жертвоприношения се свързват с култа към плодородието на почвата и следователно се свързват повече със земеделските цивилизации, отколкото със скотовъдите и номадите. В примитивните общества жертвата се е давала на Бога от царя-жрец, и е въплъщавала дара към растителната сила на земята, която се е приравнявала на бога на плодородието.[източник? (Поискан преди 4 дни)]
Литература[редактиране | edit source]
- David Carrasco. City of Sacrifice: The Aztec Empire and the Role of Violence in Civilization. Moughton Mifflin, 2000.
- Dennis D. Hughes. Human Sacrifice in Ancient Greece. Routledge, 1991.
- Miranda Aldhouse Green. Dying for the Gods: Human Sacrifice in Iron Age and Roman Europe. Trafalgar Square, 2001.
- Человеческие жертвоприношения у народов мира
- Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Фемистокл
- Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Пелопид
