Евър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Евър (на старогръцки: Εὖρος, Euros) в древногръцката митология е бог на източния вятър, който носи топлина и дъжд. Евър е един от четиримата сина на Еос и Астрей: Евър, Нот, Борей, и Зефир. Неговият символ е обърната ваза, от която тече вода.

Еквивалентът му в римската митология е Волтурнус (да не бърка с речния бог Волтурн). Римляните го наричат subsolanus или solanus.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Омир, Илиада 2,145.
  • Сенека, naturales quaestiones 5,16,4.
  • Аристотел, meteorologica 2.6.363b 13, 364 a 21 f.; 364b 28 f.
  • Kora Neuser, Anemoi: Studien zur Darstellung der Winde und Windgottheiten in der Antike. Archeologica 19. Bretschneider, Rom 1982.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]