Алоади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алоади
Титани и гиганти, с Ефиалт (ляво), илюстрация от Гюстав Доре за „Божествена комедия“ на Данте
Титани и гиганти, с Ефиалт (ляво), илюстрация от Гюстав Доре за „Божествена комедия“ на Данте
Характеристики
Описаниегерои от древногръцката митология
Алоади в Общомедия

Алоадите (на старогръцки: Ἀλοάδαι, Ἀλοεῖδαι; на латински: Aloïdae, Aloaden или Aloiden) в древногръцката митология са двамата братя близнаци гиганти От (Ὦτος) и Ефиалт (Ἐφιάλτης) и са синове на Посейдон и Ифимедея, дъщерята на Триоп от Тесалия, и съпруга на Алоей, син на Посейдон и Канака.[1][2] Според други източници те са деца на Алоей.

Двамата растат като гиганти. На 9 години те побеждават военния бог Арес и го затварят 13 месеца в бъчва. Те се изкачват на Оса и на Пелион на Олимп, и по стълба искат да се качат в небето, за да махнат боговете от трона. Но Аполон ги убива със стрелите си, преди да им поникне брада. По друга версия Артемида пуска една сърна по между им. Братята хвърлят копията си по животното, но се улучват взаимно. В Тартар те са наказани за безреспектното им държане, като са завързани гръб до гръб със змии.

Вероятните горобове на Алоадите са се намирали в Антедон в Беотия, също в Наксос и Крит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]