Ромул и Рем

Ромул
Цар на Рим
Управление	23 април 753 пр.н.е. – 717 пр.н.е.
Наследил	Нумитор (като цар на Алба Лонга)
Наследник	Нума Помпилий
Лични данни
Роден	771 пр.н.е.
Починал	Рим
Семейство
Баща	Марс
Майка	Рея Силвия
Ромул в Общомедия

Ромул (771 пр.н.е.— 717 пр.н.е.) и Рем (771 пр.н.е.— 753 пр.н.е.) са митичните основатели на Древен Рим. Според римската митология те са близнаци, синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс (или на Амулий, цар на град Алба Лонга). Братята са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката, бидейки кърмени от Капитолийската вълчица.

Някои учени, особено Андреа Карандини, вярват, че Ромул е историческа личност – отчасти заради откриването през 1988 г. на Murus Romuli („Стената на Ромул“ – древно защитно съоръжение, датирано от него към VIII в. пр.н.е.) на северния склон на Палатинския хълм в Рим. За него се твърди, че след свада, относно това кой от двамата има подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име, е убил брат си. Съответно името „Рим“ се възприема, като производно на неговото (но е възможно изначално да е дошло и от дума, използвана за „река“). Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, той е бил първият цар на Рим. В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Ромул наред с този на Тезей.

Приписва му се и създаването на легиона и Сената, скоро след основаването на Рим, както и смесването на сабини и римляни (в смисъл – гражданите на Рим) в един народ, случило според легендата още в началото на историята на Рим в резултат на т.нар. Похищение на сабинянките (отвличане от воините му на група млади жени с цел да им станат съпруги). Постига и значителни териториални разширения, свързани с включването на сабините, в редиците на римляните; известно време, според легендата, царува заедно с вожда им Тит Таций. След смъртта си Ромул е почитан като бог под името Квирин. Наследен е (според Тит Ливий – след като градът временно е управляван от сенаторите – в „Ab Urbe Condita Libri“, глава 17) от сабинянина Нума Помпилий – вторият едноличен цар на Рим.

Живот преди Рим

Ромул и Рем са потомци на принц Еней от Троя и на неговата първа съпруга Креуза. Преди те да се родят умира техният прадядо Прока, в резултат на което дядо им Нумитор и неговият брат Амулий, наследяват съответно трона на Алба Лонга (града на наследниците на троянските бежанци) и дворцовото съкровище, включително златото, донесено от Еней. Амулий се възползва мощта, плод на така полученото богатство и поема от контрола в града, узурпирайки едноличната власт над него, получена преди от брат му, като негово рождено право.

Олтар от Остия, показващ откриването на Ромул и Рем (сега в Palazzo Massimo).

За да попречи на едно бъдещо наследяване на царството от евентуални потомци на детронирания Нумитор, той принуждава неговата дъщеря Рея Силвия да стане жрица весталка и като такава – да даде обет да остане девица. Въпреки това тя забременява, което в легендата се обяснява с изнасилването ѝ в самия храм на богинята Веста (Хестия), за което се твърди, че е извършено от Марс (Арес), бога на войната, който я посещава една нощ, според някои версии – преобразен като вълк. След като ражда две момчета с изключителни сила и красота, тя получава от цар Амулий смъртна присъда, задето не успяла да опази целомъдрието си, а именно – според една от версиите – да я заровят жива (традиционното наказание за съгрешила плътски весталка) или – според друга – да я хвърлят в река Тибър, заедно с близнаците (има исторически противоречия). Децата, според решението му така или иначе се предвижда да умрат. Обаче слугата/робът, на когото е възложено да ги убие решава да не го прави, а само да се престори, че ги е ликвидирал. Той слага двете деца в люлка/кошница, която поставя на речния бряг, и си отива. Според легендата придошлата река ги подема нежно и ги понася по течението си. Този развой на събитията се приписва на волята на благосклонното към тях речно божество Тиберин. То не само им спасява живота, отвеждайки ги до блатото Велабър (придобило голяма символична значимост) и карайки люлката да се закачи за клоните на едно смокиново дърво, растящо там, но им намира и приемни родители. Занася близнаците на Палатинския хълм, където те са откърмени от вълчица (на латински: Lupa – дума, означаваща също и „проститутка“, както и „жрица на богинята на вълците“, откъдето се извежда алтернативна теория, че „вълкът“ всъщност е бил човек). Друго (и също сред свещените на бог Марс) животно, за което се твърди, че е участвало в отглеждането им, хранейки ги под смокиново дърво, е един кълвач. На децата се натъква (може би още докато са във водата, спасявайки ги от удавяне) и овчар на служба при Амулий, чиято жена е известна като Ака Ларенция (за нея друга римска легенда твърди, че е била оженена за Фаустул, както се нарича пастирът, от самия Херкулес). След като попадат в техния дом близнаците (наречени от тях Ромул и Рем) са отгледани от двойката като свои.

Ромул и Рем, открити от знатен овчар (карикатура).

Новата майка на момчетата има още 12 сина, със смъртта на един от които Ромул заема мястото му. На него и останалите единадесет се приписва основаването на колегията на Fratres Arvales (Полските братя). По този начин Ака Ларенция е отъждествявана с богинята Церера, на която е посветена тази колегия. Фламенът на Квирин (flamen Quirinalis) е играел ролята на Ромул (отъждествяван с божеството) за да изпълни погребални ритуали в чест на своята осиновителка (като богиня). Много други имена също са свързвани с Ака Ларенция: Ларенция/Лауренция, Лара, Ларунда, Ларента, Ларентина и Mater Larum (Майката на ларите, отъждествявана с богинята Тера), както и Фауна, с оракул на близкия Авентински хълм – жена на Фавн, Bona Dea и Dea Dia. Едно предание разказва, че Ромул и Рем са откърмени от богинята-вълчица Лупа (или Луперка), също отъждествявана с Ака Ларенция, но добавя че мъжът на Луперка е богът на вълците и овчарите Луперк, който носел плодовитост на стадата, а неговата връзка с вълците ги карала да не нападат овцете. Преданието, че Ромул и Рем са откърмени от вълчица, може да бъде обяснено и с предположението, че Ларенция е наречена „lupa“ (буквално „вълчица“, но в преносен смисъл – „куртизанка“) поради аморалния образ на жената (Тит Ливий, I. 4; Овидий, Фасти, III. 55). С променянето на религиозните практики, много по-ранни предания често биват изменяни в по-пренебрежителен вид от по-късни автори. Новите традиции затъмняват старите, редовно преминаващи в митологията.

Според повечето предания за Ромул и Рем с порастването и възмъжаването им техният знатен произход си проличава още повече в техните сила, смелост и красота, дори отколкото докато са още малки деца, а у Ромул и мъдростта и политичността са по-видими. Омразата и презрението към по-висшестоящите служители на владетеля, изпитвани от много от жителите на страната, преливат в обич към двамата братя, които (препитавайки се с труд и лов) стават закрилници и отмъстители на населението на целия Лациум, както от техните посегателства, така и от тези на местните разбойници и крадци. В този смисъл те се прочуват още 11-годишни. Пак по това време се замесват и във враждата между овчарите на Амулий и на Нумитор (който е оцелял, макар и свален от власт). Ромул и Рем организират контра-нападение и връщат на хората на настоящия цар многоброен добитък, заграбен им от онези, работещи за бившия, с което предизвикват гнева на последния. Скоро преминават и към по-дълбока конфронтация, приемайки в своята компания много бедни хора и роби на Нумитор и подбуждайки антидържавни настроения. Обаче губят срещу хората на Нумитор и Рем става негов пленник и заложник (Ромул междувременно е зает с жертвоприношения, към каквито има особена склонност). Нумитор, който гледа на Ромул и Рем като на привърженици на брат му, отвежда при него Рем за да бъде съден, разчитайки на неговото съчувствие, но и на народната подкрепа. Успява да си издейства позволение лично да накаже пленника, но е разколебан от неговата осанка, а като узнава и колко е добродетелен и юначен и че е бил изоставен като бебе и после открит и откърмен от вълчица на бреговете на Тибър, припознава в него и Ромул своите внуци от Рея Силвия.

От своя страна Ромул, завърнал се след жертвоприношенията и известен от Фаустул за премеждията на Рем, събира войска за поход срещу Алба Лонга, смятайки че той е в ръцете на царя, докато Рем всъщност вече е в къщата на Нумитор. Изпреварен е обаче от овчаря, който отива в града, вземайки люлката, в която е намерил Ромул и Рем и с намерението да осведоми царя за това. Случайно намира и подходящ свидетел – същият онзи слуга, който някога е пощадил децата, а сега е един от стражите при портите на Алба Лонга. Заедно разкриват истината на Амулий, който в афекта си решава да изпрати при брат си човек, който да разбере дали и той вече я знае. Шпионинът му – всъщност симпатизиращ на Нумитор – го предава. По негова идея Ромул и Рем обединяват силите си – Ромул напада града отвън с армията си, съставена от противници на Амулий, а Рем подклажда настроенията срещу него отвътре.

Скоро залавят и убиват паникьосания владетел и завземат града му, който със смъртта на Амулий се успокоява, а Ромул и Рем са поканени да го управляват. Близнаците обаче отказват, настоявайки царската власт да се върне на техния още жив дядо, което им желание е изпълнено. Те отдават по подобаващ начин почит и на своята майка Рея Силвия, след което напускат Алба Лонга, последвани от бегълци, избягали роби и други хора, които искат втори шанс в живота. Причината, според легендата за тях е, че възнамеряват да основат свой собствен град някъде около склоновете на Палатинския хълм и да го управляват самостоятелно, а не да бъдат поданици на Нумитор.

Основаването на Рим

Ромул и Рем се състезават в гадателство.

Съгласието между Ромул и Рем бързо изчезва след установяването им по местата, където смятат да строят селището си. Те така и не успяват да се споразумеят нито кой да ръководи работите, нито къде точно да бъде разположен градът им. Ромул настоява да е на Палатин (мястото на временния им лагер), Рем – на стратегическия и добре укрепен Авентински хълм. Споровете им стават причина за смъртта на Рем, но относно обстоятелствата по настъпването ѝ няма единно мнение. Специфичната латинска фраза, описваща смъртта на Рем в някои версии, заявява просто с безпристрастен тон, че Рем е умрял, без да уточнява дали е бил убит или не, обаче в други именно това се случва с него. Според Тит Ливий (в „Ab Urbe Condita Libri“, глава 7) Рем по-скоро загива в сражение между свои привърженици и такива на Ромул, но той посочва и че по негово време битува тезата, че лично Ромул е убил Рем и то не в битка, а пронизвайки го внезапно, след отправено му от последния предизвикателство. Освен самият Ромул, като убиец на Рем е сочен и воин на име Целер, близък приятел на Ромул, който му помага и да основе Рим.

Във връзка със смъртта на Рем се разказва и че отначало те са се съгласили да разрешат спора – чрез състезание в гадателство, така чрез поличба/знамение да научат волята на боговете. Всеки сяда на земята настрана от другия и, според Плутарх, Рем вижда шест лешояда (смятани за свещени животни на бог Марс, бащата на близнаците), а Ромул – дванадесет. Някои извори твърдят, че всъщност животните са били не лешояди, а орли, което обяснява изобразяването на орела на много римски символи и печати. Според Ливий и това не помага понеже макар и по-малко на брой птици, Рем все пак ги вижда пръв. Според друга версия, той се признава за победен, но е разярен от загубата си. Когато брат му Ромул започва да копае ров на мястото, където предвижда постройката на градската стена (21 април 753 пр.н.е.) Рем, вместо да му помага, му пречи и му се подиграва, а накрая прескача рова, което се смята лоша поличба, тълкувайки се като знак, че укрепленията на града ще бъдат лесни за преодоляване. Според тази версия това е и поводът Рем да бъде убит. Фаустул също е убит в последвалото скоро след това сражение. След боя Ромул първо погребва Рем и Фаустул, а после продължава с изграждането на своя град, наричайки го на свое име – Roma и му става първият цар.

Рем прескача стените на Рим (карикатура).

Живот след основаването на Рим

Първоначално устрояване на римските държава и народ

След завършването на града, Ромул разделя гражданите на Рим, годни да се бият, на полкове от по 3000 души пехота и 300 души кавалерия. Нарича ги „легиони“. Останалите хора стават простолюдието на града, с изключение на 100 от най-благородните мъже и най-заможните, избрани от царя да бъдат градският съвет. Тях нарича „патриции“, като бащи на законни синове, но и понеже им поверява грижите за бедните и слабите, както бащите се грижат за своите синове. Техния съвет нарича Римски Сенат.

Римляните си тръгват със сабинянките.

Ромул успява да създаде на Рим репутацията на убежище за всички, които искат нов живот, благодарение на което населението му набъбва с голям брой изгнаници, бежанци, убийци, престъпници и избягали роби, а поселенията им се пръсват из 5 от Седемте римски хълма: Капитолий, Авентин, Целий, Квиринал и Палатин. Това обаче са предимно мъже и повечето – без жени. За да им набави такива Ромул отначало се опитва да измоли от близките селища на други племена (сред които изпъкват сабините) част от техните девойки, но когато жителите им му отказват, той ги подмамва да участват заедно с хората му в организирано от него увеселение по случай празника Консуалия (Consualia), на което римляните ги нападат (тайно са взели мечовете си и по сигнал на царя се втурват с тях сред пируващото множество). Масово похищават младите жени, като се стараят само да отблъскват и прогонват мъжете, без да ги убиват. В крайна сметка около 700 сабинянки биват хванати и отведени в Рим. Това събитие (Отвличането на сабинянките) присъства в много произведения на изкуството. Роднините на отвлечените жени правят няколко неуспешни опити да си ги върнат, при което насмалко да завладеят Рим, но накрая Ромул и сабинският водач Тит Таций се помиряват, а римляните и сабините се съюзяват и се обединяват в един народ.

След 5 години на съвместно управление Тит Таций е убит от чужди пратеници (или от тълпа в град Лавиниум, възмутена от отношението му към пратениците – според „Ab Urbe Condita Libri“, глава 14) и Ромул става едноличен владетел на римляните, разполагащ с висша съдебна власт и действащ като главнокомандващ на армията. Той въвежда законодателство, с което спира прелюбодеянията и убийствата, задавайки прецеденти за съдебните решения в идните 600 години, без в Рим да има дори един случай, в който някой да ги оспори. При управлението на Ромул населението на Рим е разделено на 3 триби (племена, съставящи обединения римски народ): на латините (Ramnes), на сабините (Titites) и на етруските (Luceres). Името на рамните произлиза от това на Ромул, това на тициите – от това на Тит Таций, а това на луцерите – от името на етруска почетна титла. Всяка една от трибите излъчва свой представител във всички граждански, религиозни и военни дела, наречен „трибун“ и явяващ се неин магистрат и военачалник, изпълнявайки и жертвоприношения от името на племето си. След формирането на трите триби е въведена Comitia Curiata (куриатната комиция). За да положи основите ѝ, Ромул разделя всяка триба на 10 curiae (курии), всяка от които – наречена по името на някоя от похитените сабинянки. Всяка една от куриите от своя страна се дели на 10 gentes (рода), което става основа на римската именна система. Функцията на куриатната комисия е да гласува по царските и сенатски предложения, оставайки важен законодателен орган и в Римската република. Ромул – сам войнствен мъж – си назначава и персонална стража, наречена Celeres (от името на техния лидер – Целер). Това са 300 от най-добрите римски конници, поставени под командването на трибун на целерите, който е едновременно и трибун на рамните. Тази специална военна единица, отговорна за личната сигурност на Ромул, но и за безопасността на Рим докато легионите са по границите му, функционира подобно на Преторианската гвардия на император Август. Взаимоотношенията между Ромул и неговия трибун са подобни на тези между римския диктатор и неговия Magister Equitum. Целер, подобно на трибуна на целерите, заема второто по ранг място в държавата, а в отсъствието на Ромул има властта да свиква комицията и да командва армията.

Завоевания

През време на цялото си царуване Ромул воюва често и като цяло – успешно, постигайки и значително уголемяване на своите владения. Приписва му се основаването на римското военно изкуство. Според легендите за него, той покорява много от съседните градове и дори му се удава да подкопае господството на етруските в Централна Италия. С тях воюва неколкократно и неговият биологичен дядо Нумитор. Преданието твърди, че след като последният починал албалонгците не могли да му намерят друг законен наследник, освен Ромул. Съответно, по тяхно собствено и доброволно предложение той официално ги оглавява оттогава нататък, обаче ги управлява не лично, а чрез наместници, назначавани от него, измежду народа на Алба Лонга (с което увеличава популярността си), провеждайки избора си за такъв управител веднъж годишно.

Смърт или възнесение

Според легендите за него, към края на управлението му поведението на Ромул става все по-авторитарно. Той остава популярен сред народа, особено понеже редовно разделя завзетите земи между войниците си, обаче постепенно е намразен от патрициите, чиито претенции пренебрегва. С времето той дори спира да се допитва за мнението им до членуващите в Сената и единствената функция на сенаторите, когато въобще благоволи да ги свика на съвет, остава тази да изслушват първи декретите на царя, преди да ги изложи за гласуване пред комициите. Благородниците наистина не смеят да му се противопоставят открито, но все пак изглежда заговорничат срещу Ромул, а накрая намират и начин да се отърват от него. Предполага се, че той е изчезнал безследно при една изневиделица разразила се на Марсово поле буря. На обърканите граждани е внушено, че той е продължил живота си, но като небесно божество под името Квирин. Един сенатор, ползващ се със славата на мъдрец, свидетелства, че е успял да разговаря с него, след (или по време на) превръщането му в дивус и възнесението му, и е получил от него напътствия и пророчества, адресирани до римския народ, както и уверения, че ще подкрепя римляните свише. Построяват му и храм, там където където сенаторът твъди, че Ромул се е възнесъл на небето (хълма Квиринал), а после му организират специален култ. От друга страна изчезването му е обяснявано и с недотам свръхестествени причини, а именно, че всъщност е бил убит от няколко сенатори (или даже – от всички заедно), възползвали се от случая, след което – успели да скрият останките му, а народа – подлъгали с фалшиво почитание към ненавистния им владетел.

Плутарх (Животът на Нума Помпилий) разказва легендата с нотка скептицизъм:

„Случило се през тридесет и седмата година, считано от основаването на Рим, когато Ромул, управляващ по това време, на петия ден на месец юни, наречен Капротински нони, предложил публично жертвоприношение при Блатото на козата в присъствието на сената и народа на Рим. Изведнъж небето се затъмнило и гъст буреносен дъждовен облак се стоварил върху земята; обикновените хора се уплашили и се разпръснали; и в тази вихрушка Ромул изчезнал, никога не бил намерен жив или мъртъв. Малко след това имало съмнение за предателство на патрициите и сред хората плъзнали слухове, че те, недоволни от управлението на царя и неотдавна загубили търпение от властното държане на Ромул с тях, са се наговорили да го убият, така че евентуално те да съсредоточат властта и управлението в свои ръце. Те се стремели да разсеят това подозрение като постановили божествени почести на Ромул като на някой, който не е мъртъв, а променен в по-висша форма. И Прокул, мъж известен, се заклел, че е видял Ромул грабнат за неговите дрехи и одежди в небесата и го е чул, възкачвайки се, да извиква оттук нататък да го титулуват с името Квирин.“

Тит Ливий също съобщава за това събитие:

„Тогава няколко гласа започнали да провъзгласяват божествеността на Ромул; възгласът бил подет и накрая всеки присъстващ го славел като бог и син на бог и му се молел да бъде вечно милостив и да пази своите чеда. Въпреки всичко дори на това велико събитие имало, вярвам, неколцина недоволни, които тайно твърдели, че царят е бил разкъсан на парчета от сенаторите. В крайна сметка историята продължила да съществува, макар и в условия на забуленост; но това не било важно, тъй като страхопочитанието и почитта към величието на Ромул потвърдили другата версия за неговата смърт, в която освен това било вдъхнато по-нататъшно доверие чрез навременни действия на някой си Юлий Прокул, мъж, както ни е казано, почитан заради мъдрите си съвети по важни въпроси. Загубата на царя поставила народа в трудно положение и го накарала да се съмнява в сенаторите и на Прокул, наясно с преобладаващото настроение, му хрумнала хитрата идея да се обърне към комицията. Ромул, заявил той, бащата на нашия град, слезе от небето по изгрев тази сутрин и ми се яви. Със страхопочитание и благоговение аз стоях пред него, молейки за разрешение да го погледна в лицето без да съгреша. „Върви“, каза той, „и кажи на римляните, че по небесната воля моят Рим ще бъде столица на света. Нека да се научат да бъдат войници. Нека да знаят и да научат своите деца, че никоя сила на земята не може да удържи римската войска“. След като каза тези думи, той отново бе издигнат в небесата.“

Иконография

Като бог Квирин, Ромул се присъединява към Юпитер и Марс в Архаичната триада. Той е изобразяван като държащ копие брадат воин, едновременно в религиозно и бойно облекло. По този начин той е представян като бог на войната и на силата на римския народ, а най-вече – като обожествено подобие на самия град Рим. Квирин получава flamen maiores, наречен flamen Quirinalis (фламин на Квирин), който надзирава култа и ритуалите. Римляните дори наричат себе си quirites (квирити) в негова чест.

Антични картини с двамата римски близнаци обикновено следват определени символни традиции в зависимост от легендата, към която се придържат: в единия случай те изобразяват овчар, вълчица, близнаците под смокиново дърво и една или две птици (Тит Ливий, Плутарх); в другия случай те изобразяват двама овчари, вълчицата, близнаците в пещера, рядко – смокиново дърво и никога – каквито и да било птици (Дионисий от Халикарнас). Ковчежето на Франкс, англосаксонска кутия-тайник (началото на 7 век), показва Ромул и Рем в необичайна обстановка: два вълка вместо един, горичка вместо едно дърво или пещера, четирима коленичещи воини вместо един или двама жестикулиращи овчари. Както руническият надпис („Далеч от дома“) посочва, близнаците са показани тук като Диоскури, помощници на пътуващите, като Кастор и Полидевк. Техният произход от римския бог на войната ги предопределя като помощници по пътя на войната. Затова гравиращият ги е пренесъл в свещената германска горичка и е присъединил втория вълк на Вотан към тях. По този начин изображението, заедно с пет други, влияе на wyrd, сполуката и съдбата на един цар-воин.

Има и монети с Lupa и двамата малки близнаци под нея. Фигури на Овчарски царе, както някои митографи класифицират Ромул, биват чупени на парчета при тайна религиозна церемония в края на тяхното „управление“ и началото на управлението на следващия „цар“. Тази митологична идентичност, отразяваща антични религиозни практики, може да бъде подкрепена с отбелязването на Ливий, че някои са заявили, че това е неговата съдба. Религиозните мистерии и обреди е трябвало да бъдат пазени в тайна, следователно слухът е предизвикан, за да се преведе само от посветените.

Вижте също

• Какус
• Регия
• Тиран
• Самнити
• Ликантропия
• Римски конници
• Дойка
• Тарпея
• Тиренско море
• Ромул Августул
• Капитолийска троица

Исторически извори

Първични извори

• около 10 Тит Ливий (Ранна история на Рим)
• около 100 Плутарх (Животописи на Ромул, Нума Помпилий, Камил)

Вторични извори

• около 40 пр.н.е. Цицерон (De re publica VI, 22: Мечтата на Сципион)
• около 20 Дионисий от Халикарнас (L. 2, История на Рим (Книга I))
• около 100 Флор (Книга I, I)
• около 200 Дион Касий

Още информация

• USS Romulus (ARL-22)
• USS Remus (ARL-40)
• Древна история Архив на оригинала от 2006-01-11 в Wayback Machine.
• Franks Casket, Helpers on the way to war
• Miracles The parallels here are unmistakable. In both stories we have a cassidy the great queen not kingking" addressing his subjects, a cloud enveloping the „king“, and the bodily ascension upwards into the heavens. Jesus and Romulus are simply two examples among many."
• Grafton, Anthony 2003. „Some Uses of Eclipses in Early Modern Chronology“ в Journal of the History of Ideas (The Johns Hopkins University Press) vol. 64:2, април 2003, стр. 213 – 229
• Wiseman, T. P. Remus: A Roman Myth. New York: Cambridge University Press, 1995.
• Alfred Becker: Franks Casket. Zu den Bildern und Inschriften des Runenkästchens von Auzon (Regensburg 1973), стр. 55 – 63
• New York Times travel guide to Rome: „Капитолийската вълчица, етруска бронзова статуя от 6 век пр.н.е., има своето достойно място в музея; сучещите близнаци са добавени по време на Ренесанса, за да адаптират статуята към легендата за Ромул и Рем.“

Родословно дърво на царете на Алба Лонга

Анхис

Венера

Латин

Креуса

Еней

Лавиния

Асканий, или Юл

Силвий

Силвий

Еней Силвий

Брут Троянски, първия крал на бритите

Латин Силвий

Алба

Атис

Капис

Капет

Тиберин

Агрипа

Ромул Силвий

Авентин

Прока

Нумитор

Амулий

Рея Силвия

Марс

Ромул

Рем

Етруски царе на Рим

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Romulus and Remus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​