Велабър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Велабър (на латински: Velabrum) е античното наименование на долът, който разделя Капитолийския от Палатинския хълм и свързва пространството на Рисмкия форум с това на Говеждия пазар.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Произхода и значението на думата Велабър не е определено с точност нито от съвременните изследователи, нито от самите древни римляни. Варон свързва името с глагола vеho/vehere (возя, нося, влача) тъй като според него на това място лодки стоварвали пътници при превозване от Авентинския хълм към Форума и Палатина, а Плутарх посочва връзка с думата vela (платнa), заради платната и тентите, които покривали улиците по време на игри в Циркус Максимус.[1] Друга съвременна хипотеза извежда значението като "(място) където духа вятъра".

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историческите извори, от най-дълбока древност върху цялото това пространство се е намирало блато. Съгласно легендата в тази блатиста местност растяло смокиновото дърво Фикус Руминалис в чиито корени се оплела пусната по течението на Тибър кошница с бебетата Ромул и Рем, която била открита впоследствие от вълчицата. Поради това митично събитие Велабърът придобил значение на място с голяма символична стойност. С построяването на канала Клоака Максима, който вероятно е следвал коритото на древен поток, блатото е пресушено, но дори след това водите на реката са могли да наводняват дола, докато нивото на местността не е било повдигнато окончателно след големия пожар от 64 година.

С разрастването на Рим, Велабърът се превърнал във важно средище за търговия на хранителни стоки и вино, тъй като целият поток от хора и товари движещ се между Форума и моста Сублиций минавал по двете улици Vicus Iugarius и съответно Vicus Tuscus, които преминавали по периферията на дола от запад и изток[1]. Макробий го характеризира като locus celeberrimus (най-известно място).[1] Тук се е намирала гробницата на Ака Ларенция, а при един от входовете на Говеждия пазар и до сега се намира т.нар. Арка на Янус, която се е издигала над улично кръстовище.

През Средновековието името на това място се изменило в Vellum Aureum, а пространството му било застроено с нови здания. Сред по-значимите издигнати сгради били църквите Сан Теодоро ал Палатино и Сан Джорджо ин Велабро.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 1992, ISBN 0801843006
  • Platner, Samuel Ball. A Topographical Dictionary of Ancient Rome, Cambridge University Press, 2015, ISBN 1108083242

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Richardson, стр. 406