Юпитер (бог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Юпитер.

Бюст на Юпитер, Ватикана, Рим
Бронзова статуетка на Юпитер

Юпитер (на латински: Iūpiter [ˈjuːpɪtɛr] или Iuppiter [ˈjʊppɪtɛr],[1] gen. Iovis [ˈjɔwɪs]) е главният бог в римския пантеон - бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света. Син е на Сатурн и на Рея, съпруг на Юнона. Името Iuppiter идва от Pater Jovis, а то от глагола iuvare, „помагам“ и Pater („баща“), като първоначалното име е Diovis, „блестящ“, Diespiter, Dispater, „баща на деня“.

Юпитер наследява по-стари италийски божества и затова функциите му са доста разнообразни – освен бог-гръмовержец, той покровителства земеделието, пазител е на границите, защитник на свободата, гарант на клетвите, бог на победоносната война и др. При създаването на Римската империя, Юпитер става покровител на императорите. Атрибутите му са жезъл и мълния и лицевото окосмление. Някои изследователи го смятат и за наследник на по-старо божество, дух на дърветата, за което говорят някои от епитетите му: Фрутифер (плодоносен), Фагутал (бук), Румин (смокиня), Вимин (тръстика). Като Юпитер Лапис е почитан и под формата на камък. Отъждествен е с гръцкия Зевс.

Култ[редактиране | редактиране на кода]

Модел на храма на Капитолийската триада в Рим

Най-големият храм в Древен Рим е на Юпитер и се намира на хълма Капитолий. Там е почитан заедно с Юнона и Минерва, формирайки така Капитолийската Триада. Строежът на този храм е започнат от Тарквиний Приск и завършва при последният римски цар, Тарквиний Горди. При управлението на Сула, храмът е опожарен; при възстановяването му е издигната още по-величествена постройка. Храмове на Юпитер предимно са построявани в новите колониални градове на римляните.

Като бог на светлината на него са посветени дните на пълнолуние (иди), почитан е (като бог на небето) и по планинските върхове.

По-късно, при проникването на източни култове в Римската империя с Юпитер са отъждествени боговете Баал, Серапис и др. С него е отъждествен и келтския бог Таранис (почитан е под името Юпитер Таранис),

Епитети[редактиране | редактиране на кода]

  • Оптим Максим Сотер (Optimus Maximus Soter) – най-добрият, най-великият, спасител. Това е името му в римския държавен култ.
  • Целестис (Caelestis) – небесен
  • Фулгуратор, Фулгур (Fulgurator, Fulgur) – мълниеносен (заповедник на мълниите)
  • Тонанс (Tonans) – гърмящ (изпращащ гръмотевици)
  • Луцетий (Lucetius) – от „lux“ – светлина
  • Плувий (Pluvius) – изпращащ дъжд
  • Феретриус, Феретрий (Feretrius) – грижещ се за победоносна война, богата на трофеи и плячка. С Юпитер Феретрий е свързан обичаят на триумфа
  • Виктор (Victor) – даряващ победа
  • Консерватор (Conservator) – пазещ войската
  • Статор (Stator) – вдъхващ сила и издръжливост на римските войници, за да не отстъпват в битка.
  • Термин (Terminus) – пазител на границите
  • Либертас (Libertas) – пазител на свободата
  • Дапалис (Dapalis) – от „daps“ трапеза, устройвана от земеделеца, преди да започне сеитбата. Като Дапалис, Юпитер покровителства земеделието. На него са посветени и виналиите – празниците при събирането на гроздето.
  • Лациарис (Latiaris) – покровител на латинските племена
  • Укселин (Uxellinus) – като бог на високите планини


  1. Смята се, че Iūpiter е исторически по-стара форма, а Iuppiter, че се е появила, чрез т. нар. Правило littera. Compare Weiss (2010) (на английски език).