Римски храм

Мезон Каре в Ним е сред най-добре запазените римски храмове. Той е провинциален храм със средни размери от времето на императорския култ към Октавиан Август.

Римски храм на Алкантара, Испания, малък оброчен храм, построен при моста Алкантара по времето на Траян

Храмът на Август в Пула, Хърватия, ранен храм от периода на императорския култ

Древните римски храмове са сред най-важните сгради в римската култура и някои от най-богатите сгради в римската архитектура, въпреки че само малко оцеляват в непокътнат вид.

Днес те остават „най-очевидния символ на римската архитектура“. Тяхното изграждане и поддръжка е основна задача на древната римска религия и всички градове, претендиращи да имат значение, са имали поне един главен храм, както и по-малки светилища. В главната зала (цела) се пази култовият образ на божеството, на което е бил посветен храмът, а често и малък олтар за тамян или възлияния. Зад целата се намира стая или стаи, използвани от служителите на храма за съхраняване на оборудване и дарове. Обикновеният поклонник рядко влиза в целата и повечето публични церемонии се провеждат навън, на портика, като множеството се събира в околността на храма.

Най-често срещаният архитектурен план на основите е правоъгълен, с висок подиум, с портик в горната част на стъпалата и триъгълен фронтон над колоните. Страничните и задната фасади на сградата имат много по-малък архитектурен акцент и обикновено нямат входове. Съществуват и кръгови планове на основите, обикновено обградени отвсякъде с колони, а извън Италия на много места се намесват и традиционните местни стилове. Римската форма на храма първоначално се е развивала от етруските храмове, които на свой ред са повлияни от Древна Гърция.

Публичните религиозни церемонии на официалната римска религия се провеждат на открито, а не в сградата на храма. Някои церемонии са под форма на процесии, които започват, посещават или завършват в храма или светилището, където се съхранява и изважда за употреба ритуалният обект. Жертвоприношенията, предимно на животни, се правят на открит олтар; често на тесни удължения на подиума отстрани от стъпалата. Особено по време на империята екзотичните чуждестранни култове придобиват свои последователи в Рим и са местни религии в голяма част от разширената империя. Те често имали много различни практики, някои предпочитат за поклонение подземни места, докато други, като ранните християни, се молят в къщи.

Някои останки от римски храмове оцеляват, преди всичко в самия Рим, но сравнително малко остават непокътнати изцяло и те почти всички са превърнати в християнски църкви (а понякога впоследствие и в джамии), обикновено доста след възприемането на християнството при Константин. Упадъкът на римската религия е сравнително бавен, а съдбата на самите храмове е решена с указ на император Хонорий през 415 година. Например църквата Санти Косма е Дамяно, на Римския форум, някога Храмът на Ромул, е осветена като църква през 527 година. Най-известният храм е Пантеонът в Рим, който обаче е много нетипичен, тъй като е много голям кръгов храм с великолепен бетонен покрив, с конвенционална фасада с портик.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman temple в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​