Пантеон (Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фасадата на Пантеона

Пантеонът (на гръцки: Πάνθειον „всички богове“) е построен в 27-25 г. пр.н.е. в Рим от Марк Випсаний Агрипа, приятел и генерал на Октавиан Август, като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В последващите десетилетия, храмът на два пъти е напълно унищожаван от пожари и изграждан по различен проект. В съвременния си вид е завършен през 126 година, вероятно по проект на архитекта Аполодор от Дамаск. Сградата е била християнски храм от 7-ми век. Той е най-добре запазената от всички древни римски сгради. Използван е като храм през цялата му история.

В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I, които се поддържат от доброволци на монархическите организации.

В Пантеона се намират също така останките на художника Рафаело Санцио, на архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели.

Схема на Пантеона
Куполът на Пантеона

Външни препратки[редактиране | edit source]