Пантеон (Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пантеон
Pantheon
Basilica di Santa Maria ad Martyres
Pantheon rome 2005may.jpg
Italy relief location map.jpg
41.8986° с. ш. 12.4769° и. д.
Пантеон
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание католицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата ротонда
Архитектурен стил античен храм
Време на изграждане 118-126 г.
Съвременен статут действаща църква
Пантеон в Общомедия

Пантеонът (на италиански: Pantheon) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всички богове (на гръцки: Πάνθειον, в превод: на всички богове), а понастоящем католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е сред най-големите инженерни достижения на античността, достигнали до наши дни.

Схема на Пантеона
Куполът на Пантеона

История[редактиране | редактиране на кода]

Пантеонът е построен през 118-126 г.сл.Хр. по време на управлението на император Адриан.

Храмът е издигнат на мястото на предишния Пантеон, построен два века по рано през 27 - 25 г. пр.Хр. от римския консул Марк Випсаний Агрипа по време на третото му консулство в чест на победата при Акциум през 31 г.пр.Хр. От тази първа сграда се е запазил само портикът. На фронтона на портика е изписан надпис на латински език : „M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT“ (съкращение от „Marcus Agrippa, Lucii filius, consul tertium fecit“, тоест „Маркус Агрипа, син на Луций, консул за трети път, построи това“). Постройката на Марк Агрипа изгаря по време на големия пожар през 80 г. Пантеонът е възстановен от император Домициан, но и втората поред сграда изгаря в пожар през през 110 г. Изграждането на сегашната сграда започва през 118 г. и завършва през 126 г. при император Адриан. Предполага се, че строителните работи са се ръководели от архитекта Аполидор Дамаски.

Римският Пантеон е издигнат като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим.

През 202 г. сградата е ремонтирана от Септимий Север и Каракала, за което свидетелства друг, по-малък надпис.

На 13 май 609 г. византийският император Фока подарява храма на папа Бонифаций IV и езическият храм е осветен като християнска църква, посветена на Богородица и християнските мъченици (Santa Maria ad Martires). Денят 13 май започва да се отбелязва като празник на вси светии. В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на вси светии едно от капелите на катедралата Свети Петър и премества празнуването на деня на вси светии на 1 ноември.

Превръщането на езическия храм в християнска църква спомага за запазването на сградата като цяло, но не и да спре частичното разграбване на отделни нейни елементи. По време на посещението си в Рим през 663 г. византийският император Констанс ІІ свяла позлатеното бронзово покритие от купола на Пантеона. През VІІІ век то е заменено с оловно. През Средновековието е отмъкната е и голяма част от мраморната облицовка на сградата. През 1270 г. на правоъгълната покривна площадка над преддверието е издигната малка камбанария, но тя не просъществувала дълго. През ХV век при разчистването на пространството пред Пантеона от лавки и бараки са открити части от бронзовата квадрига, която през античността се намирала над портика. При апа Урбан VІІІ Берберини (1623-1644) е сволено бронзовото покритие от гредите на колонадата е свалено за да се излеят оръдия за замъка „Сант Анджело“, което предизвиква гнева на римляните и каламбура: „Това, което не сториха варварите, го направи Берберини”. За да смекчи недоволството папата нарежда да се построят две малки камбанарии в двата края на фронтона, по проект на Бернини. Римляните обаче не харесали и нелепо изглеждащите камбанарии получават названието „магарешките уши”. Двете камбанарии са премахнати през 1883 г. През 1820 г. е извършена реставрация по нареждане на папа Пий VІІ, а през 1857 г. – друга такава по времето на понтификата на папа Пий ІХ.

От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона започват да погребват видни личности. Днес Римският пантеон все още се използва като църква, като в него редовно се провеждат религиозни меси при специални празници.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Einblick Panorama Pantheon Rom.jpg

Пантеонът е ротонда с правоъгълен портик на север. Ризницата и параклисът долепени под формата на буквата „П“ оформят външната фасада в южната част. Сградата е дълга 84 м., широка е 58 м., а максималната височина е 58 метра.

Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон. Неговият вътрешен диаметър на височина и ширина е еднакъв – 43.3 м., т.е. вътре в него може да се вмести сфера с такива размери. За облекчаване на тежестта на купола, дебелината на стените намалява във височина – от 6.4 м. при основата до 1.2 м. в горната част.

На върха на купола има кръгъл отвор с диаметър 8.92 м., наречен „окулус”, популярен и като „Окото на Пантеона”. Освен че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата се използва ио за осветление и вентилация на сградата. Попадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система.

Сто и четиридесет кесона със стъпаловидно сечение, разположени в пет концентрични кръга по 28 във всеки служат както за декорация на купола, така и за намаляване на тежестта на покривната конструкция, чрез отделяне на излишната маса бетон.

Стените, които носят купола са двуредови. Долният ред е симетрично разделен от 6 еднакви високи полукръгли или правоъгълни ниши фланкирани от пиластри и отделени от подкуполното пространство от колони, а седмата най-голяма ниша е разположена срещу входа и не е отделена с колони от залата. Колоните и пиластрите поддържат антаблемента, отделящ долния ред на стената от горния. Горният ред е разчленен от малки пиластри и глухи прозорци, явяващи се продължение на линиите на кесоните на купола.

Покривът на портика се носи от 16 колони високи по 13 м. разположени в 3 редици – 8 колони от сив египетски гранит са разположени отпред, а останалите колони направени от червен асуански гранит са разположени от двете страни на пътеката към централния вход.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

В абсидата на главния олтар се намира копие на византийска икона на Богородица, оригиналът на която понастоящем се пази във Ватикана.

В Пантеона се намират гробниците на италианските крале Виктор Емануил II и Умберто I, и на кралица Маргарита Савойска. В храма са погребани също художника Рафаело, архитекта Балдасаре Перуци и музиканта Арканджело Корели.

Обелискът на Пиаца дела Ротонда[редактиране | редактиране на кода]

Обелискът пред Пантеона.

На площад „Ротонда” пред Пантеона има фонтан сред който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е. Обелискът е висок 6.34 м., и заедно с фонтана и постамента достига височина 14.52 м. Първоначално обелиска се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето при управлението на император Диоклециан е пренесен и поставен пред храма на Изида и Серапид в Кампо Марцио. До 1373 г. обелискът се намира на площад Сан Макуто, но през 1711 г. по нареждане на папа Климент XI е пред Пантеона.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Claridge, Amanda. Rome. Oxford Oxfordshire, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-288003-9.
  • Cowan, Henry. The Master Builders: : A History of Structural and Environmental Design From Ancient Egypt to the Nineteenth Century. New York, John Wiley and Sons, 1977. ISBN 0-471-02740-5.
  • Favro, Diane. The Cambridge Companion to the Age of Augustus. Cambridge University Press, 2005. ISBN 978-0-521-00393-3. с. 234–263.
  • Hetland, L. M.. Dating the Pantheon. Т. 20. 2007. с. 95–112.
  • King, Ross. Brunelleschi's Dome. London, Chatto & Windus, 2000. ISBN 0-7011-6903-6.
  • Kleiner, Fred S.. A History of Roman Art. Belmont, Wadsworth Publishing, 2007. ISBN 0-534-63846-5.
  • Lancaster, Lynne C.. Concrete Vaulted Construction in Imperial Rome: Innovations in Context. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. ISBN 0-521-84202-6.
  • MacDonald, William L.. The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1976. ISBN 0-674-01019-1.
  • Marder, Tod A.. Specchi's High Altar for the Pantheon and the Statues by Cametti and Moderati. Т. 122. The Burlington Magazine Publications, Ltd., 1980. с. 30–40.
  • Marder, Tod A.. Alexander VII, Bernini, and the Urban Setting of the Pantheon in the Seventeenth Century. Т. 50. Society of Architectural Historians, 1991. DOI:10.2307/990615. с. 273–292.
  • On the structure of the Pantheon. Т. 68. College Art Association, 1986. DOI:10.2307/3050861. с. 24–34.
  • Roman art : Romulus to Constantine. 5th. Upper Saddle River, N.J., Pearson Prentice Hall, 2009. ISBN 978-0-13-600097-6.
  • Rasch, Jürgen. Die Kuppel in der römischen Architektur. Entwicklung, Formgebung, Konstruktion, Architectura. Т. 15. 1985. с. 117–139.
  • Roth, Leland M.. Understanding Architecture: Its Elements, History, And Meaning. Boulder, Westview Press, 1992. ISBN 0-06-438493-4.
  • Thomas, Edmund. The Architectural History of the Pantheon from Agrippa to Septimius Severus via Hadrian. Т. 15. 1997. с. 163–186.
  • Wilson-Jones, Mark. Principles of Roman Architecture. New Haven, Yale University Press, 2003. ISBN 0-300-10202-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]