Палацо Барберини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палацо Барберини
Palazzo Barberini
PalaisBarberini-Facade avant du palais.JPG
Фасадата на двореца
Притежание на Барберини
Архитект Карло Мадерна
Франческо Боромини
Джовани Берини
Поръчка Урбан VIII
Започнат 1627
Завършен 1633
Координати 41°54′13″ с. ш. 12°29′25″ и. д. / 41.903611° с. ш. 12.490278° и. д.
Държава Италия
Град Рим
Палацо Барберини в Общомедия

Палацо Барберини (на италиански: Palazzo Barberini) е дворец (палацо) на фамилията Барберини, намиращ се на едноименния площад в източната част на Рим. В днешно време там се помещава Национална галерия за старинно изкуство. Дворецът е и дом на Италианския институт на нумизматиката.

Построен е по поръчка на Матео Барберини след като е избран за папа под името Урбан VIII. В създаването на двореца в периода 1627 – 1633 г. участват трима велики архитекти – Карло Мадерна, неговият племенник Франческо Боромини и накрая Бернини. По своя вид двореца се доближава по-скоро до маниеризма, отколкото до барока. Около него е заградена обширна градина, впоследстие унищожена.

Видът на двореца през 18 век

След смъртта на Урбан VIII дворецът е конфискуван, но се връща на семейство Барберини през 1653 г. Посетителите на двореца се възхищавали на прославящата могъществото на Барберини фреска Пиетро да Кортона, сложната извита стълба на Боромини, античните Портландска ваза, Палестринска мозайка и статуя на пиян сатир, а в мазите – руините на древния храм на Митра.

Прочутата стълба на Боромини, намираща се в двореца

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Резиденции на „Черната аристокрация“