Санта Кроче ин Джерусалеме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Санта Кроче ин Джерусалеме
Santa Croce in Gerusalemme
Esquilino - Santa Croce in Gerusalemme 01228.JPG
Italy relief location map.jpg
41.8878° с. ш. 12.5164° и. д.
Санта Кроче ин Джерусалеме
Местоположение в Италия
Вид на храма католическа църква
Страна Италия Италия
Населено място Рим
Вероизповедание католицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил романски и барок
Време на изграждане ХІІ век
Съвременен статут титулярна църква
Санта Кроче ин Джерусалеме в Общомедия

„Санта Кроче ин Джерусалеме“ (на италиански: Santa Croce in Gerusalemme) е християнска католическа базилика в гр.Рим, Италия, разположена на хълма Есквилин, южно от Латеранския дворец. Името на базиликата означава „Светия кръст в Йерусалим“, като е известна и с имената Базилика Елениана и Базилика Сесориана. Тя е една от седемте поклоннически църкви в Рим. В нея се пазят откритите през 1492 г. зазидани в стените останки от Животворния Кръст.

История[редактиране | редактиране на кода]

Реликвите на базиликата

Първата постройка на мястото на съвременната църква, е Дворецът Сесориано, принадлежащ на Света Елена Августа, майката на император Константина I. В началото на IV век, когато християнската религия престава да бъде пресладвана, по заповед на Елена главната дворцова зала е превърната в християнски храм, а близките жилищни помещения, са превърнати в капели.

През VIII век, базиликата е преустроена от папа Григорий II (715-731) и папа Адриан I (772-795).

През ХІІ век, по време на понтификата на папа Луций II (1144-1145), Базилика Елениана е трансформирана в настоящата трикорабна базилика скамбанария в романски стил. Вътрешното пространство на новия храм е разделено на три нефа (кораба), построена е и висока камбанария и величествен портал, който не е запазен до наши дни. Своят настоящ ц[барок]]ов облик храмът придобива през XVII—XVIII век, при папа Бенедикт XIV, който прокарва улици, свързващи базиликата с Латеранския дворец и с базиликата Санта Мария Маджоре. Реставрационните работи в базиликата се осъществяват от Пиетро Пасалакуа и Доменико Грегорини, които построяват новата барокова фасада от травертин с разкошен фронтон.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериор

В апсидата има интересни стенописи от XVII век на Антониацо Романо. В базиликата се съхраняват и множество християнски светини. В Капелата на Светите реликви, се пазят останки от Животворния кръст, открити в Йерусалим, по времето на императрица Елена; два шипа от трънения венец на Христос; пръстът на свети апостол Тома, който той слага върху раните на Спасителя, за да се увери в неговото възкресение; един от гвоздеите, с които е разпънат Христос; табелата с надписа INRI от Кръста на разпятието, а също и частица от кръста, на който редом с Христос е разпънат благоразумният разбойник Дисмас.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Raimondo Besozzi, La storia della Basilica di Santa Croce in Gerusalemme, Roma, Generoso Salomoni, 1750.
  • Marie-Théodore de Busierre, Les sept basiliques de Rome, T.ІІ,, Paris, Jacques Lecoffre, 1846, pp. 157-178.
  • Paolo Coen, Le Sette Chiese, Rome, Newton Compton, 1999.
  • Belkin, Kristin Lohse. Rubens. Oxford Oxfordshire, Phaidon, 1998. ISBN 0-7148-3412-2. с. 63–6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]