Латерански дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Латерански дворец
Palazzo del Laterano
Rom, der Lateranpalast.JPG
Italy relief location map.jpg
41.8866° с. ш. 12.5058° и. д.
Латерански дворец
Местоположение в Италия
Информация
Страна Флаг на Италия Италия
Местоположение Рим
Архитект Доменико Фонтана
Основател папа Сикст V
Строителство 1586 – 1589 г.
Съвременен статут музей
Собственик Ватикана
Латерански дворец в Общомедия

Латеранският дворец (на италиански: Palazzo del Laterano) е бивш папски апостолически дворец в Рим, който от ІV до началото на XIV век (до т.н. авиньонски папски плен) е официална резиденция на римските папи. По името на двореца своето име получава и главната католическа църква в света „Сан Джовани ин Латерано“, наричана също така и Латеранска базилика, която се намира до двореца. В Латеранския дворец понастоящем се помещава Историческия музей на Ватикана, в който е представена историята на Папската държава, както и офиси и апартаменти на Римската епархия и на генералния викарий на Рим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джузепе Вази. Латеранския дворец. 1752.
Латеранския дворец. 2005.
Санкта Санкторум и Триклиниум Леонинум

Мястото на което сега се намират Латеранския дворец и Латеранската базилика, в епохата на Римската империя е заето от Домус Латерани – дома на фамилията Латерани, членовете на която служат на няколко римски императори. Един от членовете на семейството, Платиус Латеранус, е обвинен от Нерон в заговор против императора, в резултат на което цялото му имущество е конфискувано. През ІV век Домус Латерани е предаден на папата, а изградената на това място базилика постепенно е преустроена и разширена, и се превръща в главна катедрала на Рим, като получава името „Сан Джовани ин Латерано“.

През Х век дворецът и базиликата са реставрирани след пожар, а по късно и богато украсени по време на понтификата на папа Инокентий III. В близост до тях е поставен и Латеранския обелиск, докаран от Древен Египет. С височина от 45,7 м., обелискът е най-високият в Рим и най-големият древноегипетски обелиск в света с тегло от около 230 тона.

Латеранският дворец губи своето значение, след като папите са прогонени в Авиньон, Франция, и започва периода на т.н авиньонско папство (1309 – 1378), през който период резиденция на папите става Папския дворец в Авиньон.

През 1308 г. и 1361 г. Латеранският дворец е сериозно повреден и частично разрушен от големи пожари, и независимо от последвалото възстановяване, никога вече не успява да върне предишното си величие. След завръщането на папския двор в Рим през 1378 г., първоначално резиденция на папата става базиликата Санта Мария ин Трастевере, а впоследствие – Санта Мария Маджоре. След построяването на Апостолическия ватикански дворец, Латеранският дворец става второстепенна резиденция.

През 1586 г. папа Сикст V, заповядва за се разруши това, което е останало от античния Латерански дворец и да се построи на негово място по малка по размер сграда. Новата (лятна) резиденция е построена през 1586 – 1589 г. от архитекта Доменико Фонтана. Архитектурното решение на двореца е сходно с това на Палацо Фарнезе.

От стария Латерански дворец са запазени само три части – Скала Санкта, капелата Санкта Санкторум и Триклиниум Леонинум (част от залата за приеми на папа Лъв III, украсена с мозайки).

В края на ХVІІ век папа Инокентий XII създава в част от Латеранския дворец приют за сираци. През ХІХ век в двореца е създаден музей на религиозното изкуство и езическата култура. През 1925 г. е създаден и етнографски музей, чиято колекция е събрана от католически мисионери. През 1929 г. в Латеранския дворец са подписани Латеранските договори – система от договори, регулиращи отношенията между Светия престол и Италианската държава.

До 1963 г. в двореца са разположени някои от Ватиканските музеи – Етнологическия музей и Григорианския музей на светското изкуство. От 1991 г. в Латеранския дворец се помещава едно от отделенията на Ватиканските музеи – т.н. Исторически музей на Ватикана.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carlo Pietrangeli, Il palazzo apostolico Lateranense, Roma 1992
  • Armando Ravaglioli: Vedere e capire Roma, Roma, 1980
  • Philippe Lauer: Le palais de Latran. Étude historique et archaéologique, Paris 1911.
  • G. Rohault de Fleury: Le Latran au moyen-age. Paris 1877
  • Herbert Kessler/ Johanna Zacharias: Rome 1300. On the path of the pilgrim. New Haven/ London, 2000
  • Walter Buchowiecki: Handbuch der Kirchen Roms., Wien 1967 – 74
  • Bettina Burkert: Der Lateran Sixtus V. und sein Architekt Domenico Fontana. Tesi di laurea, Bonn 1989
  • Heinz-Joachim Fischer: Rom. Zweieinhalb Jahrtausende Geschichte, Kunst und Kultur der Ewigen Stadt. DuMont Buchverlag, Köln 2001
  • Hartmann Grisar: Die römische Kapelle Sancta Sanctorum und ihr Schatz. Meine Entdeckungen und Studien in der Palastkapelle der mittelalterlichen Päpste. Freiburg 1908
  • Anton Henze: Kunstführer Rom. Philipp Reclam GmbH, Stuttgart 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]