Швейцарска гвардия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Швейцарската гвардия е част от Въоръжените сили на Ватикана

Швейцарски гвардейци

История[редактиране | edit source]

Създадена е по разпореждане на папа Юлий II. Освен като всепризнат покровител на изкуствата, той остава в историята и като един от най-войнствените папи, по време на целия си понтификат (1503-1513) води непрестанни войни. Нуждаейки се от доверена войска, той се спира на швейцарските войници, служещи по това време в много европейски дворове и славещи се като перфектните войни. 22 януари 1506, датата на която той дава прием на първите 150 гвардейци, се счита за рождена дата на Швейцарската гвардия.

Друг папа, Климент VII, дължи своя живот именно на смелите швейцарци. По време на опустушаването и плячкосването на Рим от войските на императора на Свещената Римска империя, Карл V на [[6 май 1527, 147 гвардейци загиват, защитавайки своя папа. Оттогава в памет на тази саможертва 6 май става Ден на Швейцарската гвардия, а новобранците в нея тогава полагат своите клетви.

В наши дни[редактиране | edit source]

Швейцарски гвардейци

Днес Швейцарската гвардия наброява 108 гвардееца. Приемат се само швейцарски граждани, задължително католици, с поне средно образование и задължително преминали 4 месечната военна служба в родната Швейцария. Официалният език е немският. Възрастта на гвардейците е от 19 до 30 години, а минималният срок на служба две години. Има също така изисквания за ръст (174 см минимум), трябва да са ергени (могат да се женят само след изрично разрешение и поне три прослужени години). Заплащането е скромно - около 1000 евро месечно.

Въпреки всеобщото мнение, че дизайнът на униформите е дело на Микеланджело, съвременният им вид е дело на Командир Жул Репон (1910-1921). Тъмносиньо и жълто на ивици са традиционните цветове, познати на всички. Папа Лъв X добавя червеното в чест на Медичите, от които произлиза. При церемониални случаи гвардейците носят дълги алебарди, а офицерите рапири. Модерното оръжие на Швейцарската гвардия е зигзауер (пистолети SIG P225).

Скандали[редактиране | edit source]

На 4 май 1998 Швейцарската гвардия е разтърсена от най-големия скандал за повече от век. Алоис Естерман, току що избран за Командир на Швейцарската гвардия, е убит при неизяснени обстоятелства от младия гвардеец Седрик Торне, който след това се самоубива. Заедно с Алоис е убита и неговата съпруга, а съмненията са за хомосексуална връзка между двамата гвардейци, приключила по трагичен начин.

Командири на Швейцарската гвардия[редактиране | edit source]

  • Каспар фон Зиленен, Ури (1506-1517)
  • Маркус Руист, Цирих (1518-1524)
  • Каспар Руист, Цирих (1524-1527)
  • Каспар Лео фон Зиленен, Луцерн (1559-1564)
  • Жан Сегесер фон Брунег, Луцерн (1566-1592)
  • Штефан Александар Сегесер фон Брунег, Луцерн (1592-1629)
  • Никола ФлекенштаЯн, Луцерн (1629-1640)
  • Жан Флекенштаян, Луцерн (1640-1652)
  • Йохан Рудолф Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1652-1657)
  • Людвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1658-1686)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1686-1696)
  • Йохан Каспар Маер фон Балдег, Луцерн (1696-1704)
  • Йохан конрад Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1712-1727)
  • Лудвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1727-1754)
  • Жан Игнац Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1754-1782)
  • Франц Алоиз Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1783-1798)
  • Карл Леодегар Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1800-1834)
  • Мартин Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1835-1847)
  • Франц Ксавер Леополд Меер фон Шауензее, Луерн (1847-1860)
  • Алфред фон Зоненберг, Луцерн (1860-1878)
  • Луи-Мартин де Куртен, Валис (1878-1901)
  • Леполд Меер фон Шауензее, Луцерн (1901-1910)
  • Жил Репонд, фраябург (1910-1921)
  • Алоиз Хиршбил, Граубинден (1921-1935)
  • Георг фон Сури д'Аспремонт, Золотурн (1935-1942)
  • Хайнрих Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1942-1957)
  • Роберт Нинлис, Луцерн (1957-1972)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1972-1982)
  • Роланд Бухс, Фрайбург (1982-1997, 1998)
  • Алоиз Естерман, Луцерн (1998)
  • Пие Зегмилер, Сент Гален (1998-2002)
  • Елмар Теодор Медер, Сент Гален (2002-2008)
  • Даниел Рудолф Анриг, Валенштад (2008-...)

Външни препратки[редактиране | edit source]