Въоръжени сили на Ватикана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Униформа на швейцарската гвардия

Въоръжени сили на Ватикана включват освен така наречената Швейцарска гвардия и Пожарната команда на Ватикана, както и Цивилната жандармерия, която има функции на гранична полиция.

История[редактиране | edit source]

Швейцарски гвардейци

На служба на римския папа почти винаги е имало стражи, които да охраняват него и висшите чиновници.По-късно се офрмят и въоръжени сили, под кмандването на генерал-капитани.

Първите опити за създаването на Армия на Папската държава датират от времето на папа Сикст IV, който дори през 1479 година започва преговори с Базел за създаването на армия, която да служи на великия понтиф.Такава армия обаче е създадена чак по времето на папа Юлий II , който освен като всепризнат покровител на изкуствата е и един от най-воинствените папи.През почти целия си понтификат (1503 - 1513) води непрестанни войни.Нуждаейки се от предани и смели войници той се обръща към швейцарците , които се славят по европейските дворове със смелостта си.Така на 22 януари 1506 папата приема с голяма церемония в Рим първите 150 гвардейци.След това в катедралата "Св. Петър освещава първите папски войски на Ватикана и от днес нататък това се счита и за рожденна дата на Ватиканската армия.

21 години по-късно папските гвардейци спасяват папа Климент VII от войските на Свещенaта Римска империя ,които водени от Карл V плячкосват Рим.В клането умират 8 000 души, а много ценни документи и артефакти са изгорени от германската армия.Много сгради, дворци и резиденции са сериозно пострадали.На 6 май 1527 г. Папската армия влиза в кръвопролитен бой с войската на Карл V.147 войника умират, но Климент VII успява да избяга и с 42 гвардееца да се скрие в укреплението "Сант Анджело".Обсадата продължава 5 седмици, но папата отново се спасява (вж Разграбване на Рим (1527)).От тогава насам 6 май е ден на Швейцарската гвардия.На този ден новите попълнения на армията, съставени от млади швейцарци полагат клетвите си.

Едно от задълженията на Въоръжените сили на Ватикана е да охранява сградите и висшите чиновници в страната

Към 2006 godina Швейцарската гвардия наброява точно 108 войника.Те продължават да държат традиционните копия ,но днешното им оръжие е зигзауер (пистолети SIG P225).По нареждане на папа Павел VI единствените въоръжени сили във Ватикана остават швейцарците (разпуснати са т.нар. Знатна гвардия и гвардия Палатина.

Днес Швейцарската гвардия е най-малобройната армия в света, и една от малкото които никога не са воювали.Според някой са "най-сниманата" армия в света.

Изисквания за Швейцарската гвардия[редактиране | edit source]

Изискванията за участие в Швейцарската са строги.Кндидатите трябва да са мъже , швейцарци на възраст 19 - 30 години.Трябва да са средно 175 см. височина и да имат добро зрение (по-късно и двете отпадат).Задължително трябва да имат поне средно образование и да са служили 4 месеца в родна Швейцария.

Униформа[редактиране | edit source]

Униформата на гвардейците е изработена от италианския художник и скулптор Микеланджело.Днешния вид на униформите обаче е дело на един от командирите на армията Жул Репон (1910-1921).Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички.Папа Лъв X прибавя червеното в чест на родът от който проилиза - Медичите.

Командири на Ватиканската армия[редактиране | edit source]

Известни командири на Ватиканската армия преди Юлий II[редактиране | edit source]

Командири след Юлий II[редактиране | edit source]

  • Каспар фон Зиленен, Ури (1506-1517)
  • Маркус Руист, Цирих (1518-1524)
  • Каспар Руист, Цирих (1524-1527)
  • Жан фон Меген, Луцерн (1548-1559)
  • Каспар Лео фон Зиленен, Луцерн (1559-1564)
  • Жан Сегесер фон Брунег, Луцерн (1566-1592)
  • Штефан Александар Сегесер фон Брунег, Луцерн (1592-1629)
  • Никола ФлекенштаЯн, Луцерн (1629-1640)
  • Жан Флекенштаян, Луцерн (1640-1652)
  • Йохан Рудолф Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1652-1657)
  • Людвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1658-1686)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1686-1696)
  • Йохан Каспар Маер фон Балдег, Луцерн (1696-1704)
  • Йохан конрад Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1712-1727)
  • Франц Лудвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1727-1754)
  • Жан Игнац Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1754-1782)
  • Франц Алоиз Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1783-1798)
  • Карл Леодегар Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1800-1834)
  • Мартин Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1835-1847)
  • Франц Ксавер Леополд Меер фон Шауензее, Луерн (1847-1860)
  • Алфред фон Зоненберг, Луцерн (1860-1878)
  • Луй-Мартин де Куртен, Валис (1878-1901)
  • Леполд Меер фон Шауензее, Луцерн (1901-1910)
  • Жул Репонд, фраябург (1910-1921)
  • Алоиз Хиршбил, Граубинден (1921-1935)
  • Георг фон Сури д'Аспремонт, Золотурн (1935-1942)
  • Хайнрих Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1942-1957)
  • Роберт Нинлис, Луцерн (1957-1972)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1972-1982)
  • Роланд Бухс, Фрайбург (1982-1997, 1998)
  • Алоиз Естерман, Луцерн (1998)
  • Пиер Зегмилер, Сент Гален (1998-2002)
  • Елмар Теодор Медер, Сент Гален (2002-2008)
  • Даниел Рудолф Анриг, Валенштад (2008-...)