Въоръжени сили на Ватикана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Въоръжени сили на Ватикана включват следните видове сили: Швейцарска гвардия и Пожарна команда на Ватикана, както и Гражданска жандармерия, която има функции на гранична полиция.

Швейцарски гвардейци в строй

История[редактиране | редактиране на кода]

На служба на римския папа почти винаги е имало стражи, които да охраняват него и висшите служители. По-късно се оформят и въоръжени сили, под командването на генерал-капитани.

Първите опити за създаването на Армия на Папската държава датират от времето на папа Сикст IV, който дори през 1479 година започва преговори с Базел за създаването на армия, която да служи на великия понтиф. Такава армия обаче е създадена чак по времето на папа Юлий II, който, освен всепризнат покровител на изкуствата, е и един от най-войнствените папи. През почти целия си понтификат (1503 – 1513) води непрестанни войни. Нуждаейки се от предани и смели войници, той се обръща към швейцарците, които се славят по европейските дворове със смелостта си. Така на 22 януари 1506 папата приема с голяма церемония в Рим първите 150 гвардейци. След това в катедралата "Св. Петър освещава първите папски войски на Ватикана и от днес нататък това се счита и за рождена дата на Ватиканската армия.

21 години по-късно папските гвардейци спасяват папа Климент VII от войските на Свещената Римска империя, които водени от Карл V плячкосват Рим. В клането умират 8 000 души, а много ценни документи и артефакти са изгорени от германската армия. Много сгради, дворци и резиденции са сериозно пострадали. На 6 май 1527 г. Папската армия влиза в кръвопролитен бой с войската на Карл V. Умират 147 войници, но Климент VII успява да избяга с 42 гвардейци и да се скрие в укреплението „Сант Анджело“. Обсадата продължава 5 седмици, но папата отново се спасява (вж. Разграбване на Рим (1527)). От тогава насам 6 май е ден на Швейцарската гвардия. На този ден новите попълнения на армията, съставени от млади швейцарци, полагат клетвите си.

Към 2006 г. Швейцарската гвардия наброява точно 108 войници. Те продължават да държат традиционните копия, но днешното им оръжие е зигзауер (пистолети SIG P225). По нареждане на папа Павел VI единствените въоръжени сили във Ватикана остават швейцарците (разпуснати са т.нар. Знатна гвардия и гвардия Палатина).

Днес Швейцарската гвардия е най-малобройната армия в света и е сред малкото, които никога не са воювали.

Швейцарска гвардия[редактиране | редактиране на кода]

Изисквания[редактиране | редактиране на кода]

Изискванията за участие в Швейцарската гвардия са строги. Кандидатите трябва да са мъже, швейцарци, на възраст 19-30 години. Трябва да са средно 175 см. височина и да имат добро зрение (по-късно и двете отпадат). Задължително трябва да имат поне средно образование и да са служили 4 месеца в Швейцария.

Униформа[редактиране | редактиране на кода]

Униформата на гвардейците е изработена от италианския художник и скулптор Микеланджело.Днешния вид на униформите обаче е дело на един от командирите на армията Жул Репон (1910-1921). Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички. Папа Лъв X прибавя червеното в чест на родът от който произлиза – Медичите.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

На пост
Охрана на сграда
Командири преди Юлий II
Командири след Юлий II
  • Каспар фон Зиленен, Ури (1506-1517)
  • Маркус Руист, Цирих (1518-1524)
  • Каспар Руист, Цирих (1524-1527)
  • Жан фон Меген, Луцерн (1548-1559)
  • Каспар Лео фон Зиленен, Луцерн (1559-1564)
  • Жан Сегесер фон Брунег, Луцерн (1566-1592)
  • Штефан Александар Сегесер фон Брунег, Луцерн (1592-1629)
  • Никола ФлекенштаЯн, Луцерн (1629-1640)
  • Жан Флекенштаян, Луцерн (1640-1652)
  • Йохан Рудолф Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1652-1657)
  • Людвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1658-1686)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1686-1696)
  • Йохан Каспар Маер фон Балдег, Луцерн (1696-1704)
  • Йохан конрад Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1712-1727)
  • Франц Лудвиг Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1727-1754)
  • Жан Игнац Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1754-1782)
  • Франц Алоиз Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1783-1798)
  • Карл Леодегар Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1800-1834)
  • Мартин Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1835-1847)
  • Франц Ксавер Леополд Меер фон Шауензее, Луерн (1847-1860)
  • Алфред фон Зоненберг, Луцерн (1860-1878)
  • Луй-Мартин де Куртен, Валис (1878-1901)
  • Леполд Меер фон Шауензее, Луцерн (1901-1910)
  • Жул Репонд, фраябург (1910-1921)
  • Алоиз Хиршбил, Граубинден (1921-1935)
  • Георг фон Сури д'Аспремонт, Золотурн (1935-1942)
  • Хайнрих Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1942-1957)
  • Роберт Нинлис, Луцерн (1957-1972)
  • Франц Фифер фон Алтизхофен, Луцерн (1972-1982)
  • Роланд Бухс, Фрайбург (1982-1997, 1998)
  • Алоиз Естерман, Луцерн (1998)
  • Пиер Зегмилер, Сент Гален (1998-2002)
  • Елмар Теодор Медер, Сент Гален (2002-2008)
  • Даниел Рудолф Анриг, Валенштад (2008-...)