Въоръжени сили на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въоръжени сили на Франция
Общи данни
Призивна възраст 17 г.
Мобилизационна възможност мъже на възраст 15–49: 13 676 509 (2005 г.)
Годни за военна служба мъже на възраст 15–49: 11 262 661 (2005 г.)
Годишен призив мъже: 389 204 (2005 г.)
Редовна армия 259 000 (2006 г.)
Военни разходи
Общо разходи €47.7 млрд. (2006 г.)
Процент от БВП 2.6% (2005 г.)

Въоръжените сили на Република Франция (официално: Forces armées françaises, Френски въоръжени сили) са организацията, натоварена с конституционната задача да гарантира суверенитета и териториалната цялост на френската република. Гражданският контрол върху тях се осъществява от Министерството на отбраната, на което е подчинен Щаб на армиите (État-Major des armées) като висш военен ръководен орган на въоръжените сили. Формално те включват четири вида въоръжени сили и допълнителни военни и цивилни организации и структури на централно подчинение. Видовете въоръжени сили са: сухопътни войски (Наземна армия - Armée de terre), военновъздушни сили (Въздушна армия - Armée de l'air), военноморски сили (Национални ВМС - Marine nationale) и жандармерия (Национална жандармерия - Gendarmerie nationale). Последната се явява едновмременно вид въоръжени сили и национална полицейска служба и като такава е под двойно подчинение както на Министерството на отбраната, така и на Министерството на вътрешните работи.

Командна организация на френските въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Върховен главнокомандващ на въоръжените сили ("Chef des armées", буквално "Шеф на армиите") е Президентът на Френската република. Негов съветник и помощник в изпълнението на тези функции се явява Шефът на Личния щаб на Президента на Републиката (Chef d'état-major particulier du président de la République). Това е назначение за офицер от един от трите основни вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС) с чин генерал-лейтенант/ вице-адмирал или генерал/ адмирал. Съответните френски военни чинове са: за СВ - генерал на армейски корпус и генерал на армия; за ВВС - генерал на въздушен корпус и генерал на въздушна армия; за ВМС - вице-адмирал на ескадра и адмирал. Постът няма командни функции и е съвещателен. Основните задачи на титуляра са да съветва Президента по военните въпроси, да гарантира готовността на системата за управление на ядрения арсенал на Франция и да свежда до знанието и изпълнението на Шефът на Щаба на армиите (най-висшестоящият френски генерал) заповедите на Президента.

Шефът на Щаба на армиите (Chef d'État-Major des armées) е най-висшият френски военен ръководител. Всъщност това е традиционното наименование и функциите на този офицер са по-скоро на началник на отбраната, а реално Началник на Генералния щаб на френските въоръжени сили е Главният генерал на армиите (Мajor général des armées). И двамата са с чин генерал на армия/ генерал на въздушна армия/ адмирал. На Шефа на Щаба на армиите са подчинени Командващите четирите вида въоръжени сили, Главната инспекция на въоръжените сили, зоните за отбрана и сигурност (военните окръзи, седем в метрополията, пет в отвъдморските територии), департаменталните представителства на въоръжените сили за свръзка с държавната администрация и службите и организациите на централно подчинение - Командването за специални операции, междуведомствения щаб за бойна готовност и подготовка на силите, висшите военни учебни заведения, военното разузнаване, военното контра-разузнаване, медицинската служба, логистичите служби.

Главният делегат по въоръженията (Délégué général pour l'Armement) е най-висшият френски военно-технически ръководител. Той е директорът на Генералната дирекция по въоръженията Direction générale de l'Armement (DGA). Офицерите от тази агенция са част от отделен военно-административен корпус със своя собствена система от военни чинове. Чинът на Главния делегат е Генерален инженер изключителен клас (Ingénieur général de classe exceptionnelle (IGCEA)), съответстващ на генерал на армия/ генерал на въздушна армия/ адмирал. Функциите на Генералната дирекция по въоръженията включват разработката на нови оръжейни системи, внедряването им в промишлено производство, приемането им на въоръжение, изпитанията на собствени и чужди образци въоръжение и оборудване, както и експортния контрол на френски образци въоръжение и оборудване, контактите с компании от френския военно-промишлен комплекс, чуждестранни производители и сходни организации.

Генералният секретар по администрацията (Secrétariе général pour l'administration) е най-висшестоящият цивилен държавен служител в Министерството на отбраната. Той оглавява Генералния секретариат по администрацията (Secrétariat général pour l'administration), обединяващ административните органи на министерството, отговарящи за провеждането на олитиките по отношение на човешките ресурси, финансовите въпроси, недвижимите имоти на министерството и юридическите дела.

Видове въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Сухопътни войски[редактиране | редактиране на кода]

Законът за отбраната на Френската република фиксира следната организация на Наземната армия[1]:

Шеф на Щаба на наземната армия (Chef d'état-major de l'armée de terre (CEMAT)), с чин генерал на армия, съответстващ на генерал.

  • Щаб на наземната армия (l'état-major de l'Armée de terre or EMAT). Така както и при Генералния щаб на въоръжените сили Шефът на Щаба на наземната армия е всъщност командващ сухопътните войски, а реалният Началник-щаб на сухопътните войски е Главният генерал на Наземната армия (Мajor général de l'Armée de terre), офицер с чин генерал на армейски корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
  • Инспекторат на Наземната армия (Inspection de l'Armée de terre)
  • Дирекция за човешки ресусрси на Наземната армия (Direction des ressources humaines de l'Armée de terre or DRHAT), оглавявана от офицер с чин генерал на дивизия, съответстващ на генерал-майор.
  • Централна дирекция на интегрираната структура за поддръжка и оперативен ремонт на на наземно оборудване (Direction centrale de la structure intégrée du maintien en condition opérationnelle des matériels terrestres (DC SIMMT)), оглавявана от офицер с чин генерал на дивизия, съответстващ на генерал-майор.

Административна организация[редактиране | редактиране на кода]

  • Сили на Наземната армия
    • Командване на наземните сили (Commandement des forces terrestres (CFT))
    • Командване на леката авиация на наземните сили (Commandement de l'aviation légère de l'Armée de terre (COM ALAT))
    • Командване на специалните наземни сили (Commandement des forces spéciales terrestres (COM FST))
    • Командване на националната територия (Commandement pour le territoire national (COM TN))
    • Командване за обучение и междувойскова подготовка (Commandement de la formation et de l'entrainement interarmes (COM FEIA))
    • Командване на Чуждестранния легион (Commandement de la Légion étrangère (COM LE))
  • Териториална организация на Наземната армия - Със седем наземни региона, формиращи част от зоните за отбрана и сигурност (Zones de défense et de sécurité) - военните окръзи на Франция, в сила от 1 януари 2016г. според член R*1211-4 на Закона за отбраната [2] и пет отвъдморски зони, според член R1681-2 на Закона за отбраната[3]:
Зони за отбрана и сигурност във френската метрополия.
    • Наземен регион Париж с щаб в Париж, включва регион "Ил дьо Франс"
    • Наземен регион Север с щаб в Лил, включва регион "Север - Па дьо Кале - Пикардия"
    • Наземен регион Запад с щаб в Рен, включва региони "Бретан", "Център - Лоар Атлантик", "Нормандия", "Пеи дьо ла Лоар"
    • Наземен регион Изток с щаб в Страсбург, включва региони "Елзас - Шампан-Ардени - Лорейн" и "Бургиндия - Франш Конте"
    • Наземен регион Югозапад с щаб в Бордо, включва регион "Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант"
    • Наземен регион Югоизток с щаб в Лион, включва регион "Оверн-Рона-Алпи"
    • Наземен регион Юг с щаб в Марсилия, включва региони "Прованс-Алпи-Лазурен бряг", "Лангедок-Русийон-Юг-Пиренеи" и "Корсика"
    • Наземен регион Антили с щаб във Форт-дьо-Франс, включва френските отвъдморски територии Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелеми и Сен Мартен
    • Наземен регион Гвиана с щаб в Кайен, включва френската отвъдморска територия Френска Гвиана
    • Наземен регион Южен индийски океан с щаб в Сен Дени, включва френските отвъдморски територии Реюнион, Майот и Френски южни и антарктически територии
    • Наземен регион Нова Каледония с щаб в Нюмеа, включва френските отвъдморски територии Нова Каледония и Валис и Футуна
    • Наземен регион Френска Полинезия с щаб в Папеете, включва френската отвъдморска територия Френска Полинезия
  • Висши учебни заведения и центрове на Наземната армия

След реорганизацията на силите съгласно плана "Au contact"[4] Наземната войска придобива следната оперативна структура:

Оперативна структура[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на Наземната армия

  • Командване на наземните сили (Лил)
    • Корпус за бързо реагиране на НАТО - Франция
      • 1ва Дивизия (Безансон)
        • 7ма Бронетанкова бригада (Безансон)
        • 9та Бригада морска пехота (Поатие)
        • 27ма Бригада планинска пехота (Варс)
        • подразделения на дивизионно подчинение
        • Немско-френска бригада (Мюлхайм, Германия)(подчинена административно)
      • 3та Дивизия (Марсилия)
        • 2ра Бронетанкова бригада (Илкирш - Графенстаден, предградие на Страсбург)
        • 6та Лека бронирана бригада (Ним)
        • 11та Парашутна бригада (Балма, предградие на Тулуза)
        • подразделения на дивизионно подчинение
        • Сили, разположени в отвъдморските територии и в чужбина (подчинени административно)
    • Специализирани командвания
      • Командване за разузнаване (Страсбург)
      • Командване на системите за информация и комуникация (Сесон-Севине, предградие на Рен)
      • Командване за логистика (Лил)
        • 1ва Логистична бригада (Монтлери)
      • Ремонтно командване на силите (Версай)
  • Командване на наземните специални сили (По)
    • Бригада на наземните специални сили (По)
  • Командване на леката авиация на наземната армия (авиобаза Вилакубле - Велизи)
    • 4та Въздушна бойна бригада (Клермон-Феран)
    • Училище на леката авиация на наземната армия
    • Подразделения за поддръжка на леката авиация на наземната армия
  • Командване на националната територия
    • Войскови резерв
    • Парижка противопожарна бригада
    • 1ви, 3ти и 5ти Учебен център за гражданска защита
    • Адаптирана военна служба
    • Доброволна военна служба
  • Командване за обучение и междувойскова подготовка
    • Междувойскови училища и учебни центрове
  • Дирекция за човешки ресурси на наземната армия
    • Набор на персонал
    • Основно военно обучение

Според модела за изграждане на силите "Скорпион", част от новия план "Au contact", който разглежда общовойсковите сили на сухопътните войски, основните армейски сили са организирани в две дивизии, всяка от които разполага с една тежка (бронетанкова), една средна (лека бронирана или морска пехота) и една лека бригада (парашутна или планинска пехота).

Военновъздушни сили[редактиране | редактиране на кода]

Законът за отбраната на Френската република фиксира следната организация на Въздушната армия:

Шеф на Щаба на въздушната армия (Chef d'état-major de l'armée de l'air (CEMAA)), с чин генерал на въздушна армия, съответстващ на генерал.

  • Щаб на въздушната армия (l'état-major de l'Armée de l'air or EMAA). Така както и при Генералния щаб на въоръжените сили Шефът на Щаба на въздушната армия е всъщност командващ военновъздушните сили, а реалният Началник-щаб на ВВС е Главният генерал на въздушната армия (Мajor général de l'Armée de l'air), офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
  • Инспекторат на Въздушната армия (Inspection de l'Armée de l'air)
  • Дирекция за човешки ресурси на Въздушната армия (Direction des ressources humaines de l'Armée de l'air or DRHAA), оглавявана от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
  • Централна дирекция на интегрираната структура за поддръжка и оперативен ремонт на авиационна техника на отбраната (Direction centrale de la structure intégrée du maintien en condition opérationnelle des matériels aéronautiques de la Défense (DC SIMMAD)), оглавявана от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
  • Индустриална въздухоплавателна служба (Service industriel de l'aéronautique (SIAé), междувойскова служба за ремонт на авиационна техника, под надзора на ВВС. Разполага с Генерална дирекция и пет авиоремонтни завода (Atelier industriel de l'aéronautique) с клонове.
    • Дирекция в Париж
    • Авиоремонтен завод Клермон-Феран
      • Дирекция в Клермон-Феран
      • Авиоремонтно предприятие в Клермон-Феран (ремонт на Dassault Rafale, Mirage 2000, Alphajet, Transall, Gazelle, Tigre, Airbus A400M Atlas)
      • Авиоремонтно предприятие в Тул (ремонт на Mirage 2000D и вертолетите на 1ви и 3ти полк на армейската авиация)
      • Авиоремонтно предприятие във Фалбур (ремонт на вертолетите на 1ви и 3ти полк на армейската авиация)
    • Авиоремонтен завод Бордо
      • Ремонт на авиационни двигатели.
    • Авиоремонтен завод Кюер-Пиерфьо
      • Ремонт на Atlantique 2, Caïman, Dauphin Panther, Puma, Lynx, Hawkeye.
    • Авиоремонтен завод Амберию-ен-Бюгей
      • Ремонт на наземни радиолокационни станции, спасителни средства и метеорологично оборудване.
    • Авиоремонтен завод Бретан
      • Дирекция в Лориен
      • Авиоремонтно предприятие във военноморска авиобаза Ландивисьо (ремонт на Rafale и Super-Étendard modernisé)
      • Авиоремонтно предприятие във военноморска авиобаза Ланвеок-Пюлмик (ремонт на Lynx, Alouette III, Cap 10, Morane-Saulnier Rallye)
      • Авиоремонтно предприятие във военноморска авиобаза Лан-Бюе (ремонт на Atlantique 2, Hawkeye, Xingu, Falcon 50M)
  • Сили на Въздушната армия
    • Командване на стратегичеките въздушни сили CFAS (Commandement les forces aériennes stratégiques), оперативно и административно командване, включващо ядрените сили на френските ВВС и самолетите за дозареждане с гориво във въздуха, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
    • Командване на противо-въздушна отбрана и въздушни операции CDAOA (Commandement la défense aérienne et les opérations aériennes), оперативно командване, ръководещо бойното и оперативното използване на силите на френските ВВС, с изключение на подразделенията на Командването на стратегическите въздушни сили, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
    • Командване на въздушните сили CFA (Commandement les forces aériennes), административно командване, отговарящо за боеготовността и оперативната подготовка на френските ВВС, с изключение на подразделенията на Командването на стратегическите въздушни сили, командва се от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
      • Въздушна бригада на изтребителната авиация BAAC (Brigade aérienne de l'aviation de chasse) включва бойния тактически авиационен компонент на френските ВВС (Rafale, Mirage 2000C/D/-5F)
      • Въздушна бригада за поддръжка и за експедиция BAAP (Brigade aérienne d'appui et de projection) включва тактическия авиационен транспортен компонент на френските ВВС (Transall C160, Hercule C130, Casa CN235, A310, A340, A319, Falcon 900, Xingu, TBM 700, Super Puma, Puma, Fennec, Caracal)
      • Въздушна бригада за контрол на въздушното пространство BACE (Brigade aérienne de contrôle de l'espace) включва самолетите за ДРЛОиУ (E-3F), наземните радио-локационни станции, зенитно-ракетните ескадрили и бойната информационна система за ПВО.
      • Въздушна бригада на силите за сигурност и интервенция BAFSI (Brigade aérienne des forces de sécurité et d'intervention) включва силите за специални операции на ВВС, силите за бойно търсене и спасяване, за охрана на обектите на ВВС и противо-пожарните аварийно спасителни подразделения на авиобазите.
      • Въздушна бригада за авиационни оръжейни системи BASAA (Brigade aérienne des systèmes d'armes aériens), отговаря за поддръжката и модернизацията на авиационния парк на ВВС.
      • Въздушна бригада за поддръжка на маньовъра на въздушните сили BAAMA (Brigade aérienne d'appui à la manœuvre aérienne), отговаря за комуникациите и инфраструктурата на ВВС.
  • Авиобази
  • Междувойсково космическо оперативно командване под надзора на ВВС.

Военноморски сили[редактиране | редактиране на кода]

Законът за отбраната на Френската република фиксира следната организация на Националните ВМС:

Шеф на Щаба на военноморските сили (Chef d'état-major de la Мarine (CEMМ)), с чин адмирал, равностоен на генерал на армия (на СВ) и генерал на въздушна армия (на ВВС).

  • Щаб на военноморските сили (l'état-major de la Мarine (EMM)). Така както и при Генералния щаб на въоръжените сили Шефът на Щаба на военноморските сили е всъщност командващ военноморските сили, а реалният Началник-щаб на ВМС е Главният генерал на военноморските сили (Major général de la Marine), офицер с чин вице-адмирал на ескадра, съответстващ на генерал на армейски корпус (на СВ) и генерал на въздушен корпус (на ВВС).
  • Инспекторат на Националните ВМС (Inspection de la Marine nationale)
  • Дирекция за военен персонал на ВМС (Direction du personnel militaire de la marine (DPMM), оглавявана от офицер с чин генерал на авиационен корпус, съответстващ на генерал-лейтенант.
  • Централна дирекция на службата за поддръжка на флота (Direction centrale du service de soutien de la flotte (DC SSF)), съставена от офицери от военно-техническия корпус на Главната делегация по въоръженията. Директорът на службата е с чин главен инженер II-ри клас или главен инженер I-ви клас, които съответстват на контра-адмирал или вице-адмирал във френските ВМС. Поради спецификата на френската система от военни чинове френският чин контра-адмирал всъщност се равнява на комодор, а вице-адмирал - на контра-адмирал. Службата отговаря за техническата поддръжка на корабния състав на ВМС, на морската жандармерия, както и за снабдяването на корабите във военно-морските бази.
    • Централна дирекция в Париж
    • локални дирекции във военно-морските бази в Брест и Тулон
    • клонове в Шербур, Папеете, Нюмеа, Форт-дьо-Франс и Порт-де-Галетс.
  • Логистична служба на военноморските сили (Service logistique de la Marine (SLM)), отговаря за ремонта на корабния състав, транспортирането на товари и снабдяването на корабите на море.
  • Учебни организации на ВМС
    • Висше военноморско училище (École navale)
    • Военноморски учебен център в Брест (Centre d'instruction naval de Brest)
    • Военноморски учебен център в Сен-Мандрие (Centre d'instruction naval de Saint-Mandrier)

Характерна особеност на държавното устройство на Френската република е постът на морски префект. Във френските административни региони, които представляват функция на централните власти, министър-председателят назначава префекти, които са неговите представители в съответните региони. Те оглавяват полицейските служби, координират работата на въоръжените сили в региона по оказване на помощ на населението при бедствия и аварии и при извъредни ситуации по отношение на националната сигурност, оглавяват регионалните административни служби на централната власт. Подобни функции изпълняват морските префекти. Те се назначават от министър-председателя чрез Генералния морски секретариат (Secrétariat général de la mer (SGM), който е подчинен директно на него и представлява гражданска организация. Но морските префекти едновременно с функцията си на държавни служители са и военноморски офицери. Тяхната функция е координирането на работата на държавните служби на море и пристанищната, навигационната и инженерната инфраструктура в поверения им регион. Така те координират дейността на корабите и авиацията на френската служба Митници (Douanes), на морската жандармерия, работата по търсене и спасяване, укрепителните работи по бреговата ивица, контрола на морския трафик. Но едновременно с това морските префекти всъщност са редови висши военноморски офицери и постът на морски префект е само един от техните ресори. Едновременно в тези функции, които за тях се явяват второстепенни, те изпълняват и оперативното управление на военноморските сили в поверения им военноморски регион, а също и на военноморската инфраструктура. Във френската метрополия има прима морски префекти, които са и военноморски адмирали. В отвъдморските департаменти и територии функциите на морски префект се изпълняват от държавен служител - префектът на съответния департамент или на делегатът висш представител на правителството в съответната отвъдморска територия, като тези граждански лица са подпомагани в тези си функции от военноморски офицери с чин капитан на кораб или контра-адмирал (съответстващи на капитан I-ви ранг и комодор в българските ВМС). Съответно морските префекти в метрополията с чин вице-адмирал на ескадра (равен на вице-адмирал в българските ВМС) са:

  • Командващ на военноморските сили в Средиземноморския регион (Commandant en chef pour la Méditerranée (CECMED)), той и морски префект на Средиземноморския регион, разположен в Тулон.
  • Командващ на военноморските сили в Атлантическия регион (Commandant en chef pour l'Atlantique (CECLANT)), той и морски префект на Атлантическия регион, разположен в Брест.
  • Командващ на военноморските сили в района на Ла Манша и Северно море (Commandant en chef de l'arrondissement maritime de la Manche (COMAR Manche)), той и морски префект за Ла Манша и Северно море, разположен в Шербур.


Административна организация[редактиране | редактиране на кода]

Военноморските сили включват следните четири рода войски:

  • Военноморски сили за действие (Force d'action navale (FAN))
  • Подводни сили (Forces sous-marines (FSM))
  • Военноморска авиация (Aviation navale (AVIA))
  • Морски сили военноморски стрелци и командоси (Force maritime des fusiliers marins et commandos (FORFUSCO))
Сили за морски действия (Force d'action navale (FAN))[редактиране | редактиране на кода]

Командвани са от вице-адмирал на ескадра, базиран в Тулон. Военноморският еквивалент на Командването на въздушните сили.

  • Военноморска авиационна група (groupe aéronaval)
    • атомен самолетоносач R91 "Шарл дьо Гол" ("Charles de Gaulle"), флагман на ВМС на Франция
  • Военноморска амфибийна група (groupe amphibie)
    • три универсални десантни кораба клас "Мистрал", четвърти кораб е поръчан.
      • ("Кораби за експедиция и командване" ("bâtiments projection et de commandement" (BPC)) L9013 "Mistral", L9014 "Tonnerre" и L9015 "Dixmude"), базирани във ВМБ Тулон
  • Група фрегати (groupe des frégates)
    • ПВО фрегати клас "Касар" ("Cassard")
      • D614 "Cassard" и D615 "Jean Bart", базирани във ВМБ Тулон
    • ПВО фрегати клас "Хоризонт"
      • D620 "Forbin" и D621 "Chevalier Paul", базирани във ВМБ Тулон
    • многоцелеви фрегати клас "Акитен" ("Aquitaine", тип FREMM)
      • D650 "Aquitaine" и D652 "Provence" базирани във ВМБ Брест
      • D653 "Languedoc" базирана във ВМБ Тулон
      • още пет фрегати са поръчани плюс още две планирани
    • ПЛО фрегати клас "Жорж Лейг" ("Georges Leygues")
      • D642 "Montcalm" и D643 "Jean de Vienne" базирани във ВМБ Тулон
      • D644 "Primauguet", D645 "La Motte-Picquet" и D646 "Latouche-Tréville" базирани във ВМБ Брест
    • леки стелт-фрегати клас "Ла Файет" ("La Fayette")
      • F710 "La Fayette", F711 "Surcouf", F712 "Courbet", F713 "Aconit", F714 "Guépratte" базирани във ВМБ Тулон
    • патрулни корвети (авизо) клас "д'Естьен д'Орв" ("d'Estienne d'Orves")
      • F789 "Lieutenant de vaisseau Le Hénaff", F790 "Lieutenant de vaisseau Lavallée", F791 "Commandant l'Herminier", F792 "Premier-Maître L'Her", F793 "Commandant Blaison" базирани във ВМС Брест
      • F794 "Enseigne de vaisseau Jacoubet", F795 "Commandant Ducuing", F796 "Commandant Birot", F797 "Commandant Bouan" базирани във ВМБ Тулон
  • Универсални снабдителни кораби
    • клас "Дюронс" ("Durance")
      • A607 Meuse, A608 Var, A630 Marne базирани във ВМБ Тулон
      • A631 Somme базиран във ВМБ Брест
  • Сили за минна война (force de guerre des mines, или за борба с мини)
    • минни ловци клас "Еридан" ("Eridan")
    • катери за наблюдение, снабдени със сонари
    • 3 отряда водолази - сапьори
  • Кораби за суверенитет (Вâtiments de souveraineté)
    • фрегати за наблюдение клас "Флореал" ("Floréal")
      • F730 "Floréal" и F732 "Nivôse" базирани в Порт дьо ла Поинт де Галетс, Ла Реюнион
      • F733 "Ventôse" и F735 "Germinal" базирани във Форт-дьо-Франс, Мартиника
      • F731 "Prairial" базирана в Папеете, Френска Полинезия
      • F734 "Vendémiaire" базирана в Нюмеа, Нова Каледония
    • патрулни катери клас "Одасьоз" ("Audacieuse")
  • Кораби за обществена служба (Bâtiments de service publics)
  • Кораби за поддръжка (Bâtiments de soutien)
  • Хидрографски и окенографски кораби (Bâtiments hydrographiques et océanographiques)
Океански стратегически сили (Force océanique stratégique (FOST))[редактиране | редактиране на кода]

Океанските стратегически сили на националните ВМС (Force océanique stratégique de la Marine nationale (FOST)) са подводният компонент на френските ВМС. Числеността му е около 4 000 офицери, военнослужещи и граждански лица, командващият офицер е с длъжност Адмирал командващ подводните сили и океанските стратегически сили (Аmiral commandant les forces sous-marines et la force océanique stratégique (ALFOST)) и чин вице-адмирал на ескадра.

  • Щаб на Океанските стратегически сили
  • Океански стратегически сили (Force océanique stratégique (FOST)), ВМБ Ил Лонг (île Longue)
    • 4 стратегически атомни подводници клас "Льо Триомфон" (" Le Triomphant") със 7 екипажа: S616 Le Triomphant, S617 Le Téméraire, S618 Le Vigilant и S619 Le Terrible
  • Ескадрила ударни атомни подводници (Escadrille des sous-marins nucléaires d'attaque (ESNA)), ВМБ Арсенал Тулон (Arsenal de Toulon)
    • 6 ударни атомни подводници клас "Рюбис" ("Rubis") с 10 екипажа: S601 Rubis, S602 Saphir, S603 Casabianca, S604 Émeraude, S605 Améthyste, S606 Perle
  • Оперативна база Ил Лонг (Base opérationnelle de l'Ile Longue, на о-в Лонг)(за техническа поддръжка на атомните подводници и балистичните ракети, както и за съхранение на ядрени бойни глави)
  • Главен комуникационен център на Националните ВМС в Росне, департамент Индр с подчинени свързочни възли в Лоперек, Керлуан и Плонеур-Трез, департамент Финистер и Сен Асис, департамент Сена и Марна
    • Комуникационен център за Южна Франция с подчинени свързочни възли във Вилпинт и Вердюн ен Лораже, департамент Од.
  • Център за анализ и акустично разузнаване (Centre d'interprétation et de reconnaissance acoustique (CIRA))
Военноморска авиация (Аéronautique navale)[редактиране | редактиране на кода]

Военноморската авиация на Националните ВМС включва около 6 800 офицери, моряци и граждански лица и 230 летателни апарата, разположени в четири военноморски авиобази в метрополията (bases d'aviation navale (BAN)) : Ландивисьо (Landivisiau), Лан-Биюе (Lann-Bihoué), Йер - Льо Паливестр (Hyères Le Palivestre) и Ланвеок-Пулми (Lanvéoc-Poulmic). Командва се от офицер с длъжност Адмирал на военноморската авиация (Amiral de l'Аéronautique navale (ALAVIA))и чин контра-адмирал (съответстващ на комодор в българските ВМС), базиран във ВМБ Тулон. Съставена е от:

Палубна авиогрупа (Groupe aérien embarqué(GAE))

  • 11та, 12та и 17та Флотилия (изтребителни авиоескадрили) с палубни изтребители Rafale M във ВМАБ Ландивисьо (BAN Landivisiau)
  • 4та Флотилия (авиоескадрила за ДРЛОиУ) с палубни самолети за ДРЛОиУ E-2C Hawkeye във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué)
  • Център за обучение и оперативна подготовка за изпълнение на мисии (Сentre d'entraînement et d'instruction de préparation de missions (CEIPM)) във ВМАБ Ландивисьо (BAN Landivisiau)
  • Типичният състав на авиогрупата, предвиден за операции включва:
    • 24 изтребителя Rafale M (с възможност за усилване до 30)
    • 2 самолета за ДРЛОиУ E-2C
    • 2 вертолета за ПЛО NH-90 Caïman
    • 2 вертолета за БТС EC725 Caracal Resco
    • 3 вертолета за търсене и спасяване и свръзка Dauphin SA-365F Pedro
    • безпилотни летателни апарати

Авиация за морско патрулиране и наблюдение (Аviation de patrouille et de surveillance maritime)

Разположена е в бази на сушата и включва следните подразделения:

  • 21ва и 23та Флотилия (авиоескадрили за морско патрулиране и ПЛО) със самолети Breguet Atlantique ATL2, базирани във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué)
  • 24та и 25та Флотилия (авиоескадрили за морско наблюдение) със самолети Falcon 50M SURMAR, базирани във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué, 24та Флотилия) и 190та Авиобаза на френските ВВС Таити - Фаа'а (BА 190 Tahiti-Faa'a, 25та Флотилия)
  • 28ма Флотилия (учебна авиоескадрила за морско наблюдение) със самолети Embraer EMB-121 Xingu, базирана във ВМАБ Лан-Биюе (BAN Lann-Bihoué)

Палубни вертолети (Les hélicoptères embarqués)

  • 31ва и 34та Флотилия (вертолетни ПЛО ескадрили) с вертолети Lynx, базирани във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre, 31ва Флотилия) и във ВМАБ Ланвеок - Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic, 34та Флотилия). В процес на замяна с NH-90 Caïman.
  • 36та Флотилия (вертолетна противо-корабна ескадрила) с вертолети AS.565SA Panther, базиранa във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre).
  • 32ра и 33та Флотилии (вертолетни ескадрили за търсене и спасяване, бойно търсене и спасяване и специални операции) с вертолети Eurocopter EC.225 SECMAR (32ра Флотилия) и NH-90 Caïman (33та Флотилия), базирани във ВМАБ Ланвеок - Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic).
  • 35та (вертолетнa ескадрилa за търсене и спасяване) със спасителни вертолети SA-365N Dauphin « SP », учебни вертолети SA-319B Alouette III във ВМАБ Йер Льо Паливестр (BAN Hyères Le Palyvestre) и спасителни вертолети SA-365N3+ Dauphin « SP » в 190та Авиобаза на френските ВВС Таити - Фаа'а (BА 190 Tahiti-Faa'a)
  • Център за обучение и оперативна подготовка Ланвеок Пулми (Centre d'entraînement et d'instruction de Lanvéoc-Poulmic (CEI))
  • Център за обучение по оцеляване и спасяване на военноморската авиация (Centre d'entraînement à la survie et au sauvetage de l'aéronautique navale (CESSAN))

Спомагателна авиация (Aviation de soutien)

Включва ескадрилите, които са заети с летателната подготовка въздушния превоз на персонал и изпитването на летателна техника:

  • 57ма Ескадрила (реактивна учебна и свързочна) със самолети Falcon 10 Mer, базирана във ВМАБ Ландивисьо (BAN Landivisiau).
  • 22ра Ескадрила (вертолетна учебна и свързочна) с вертолети Alouette III SA.319B, базирана във ВМАБ Ланвеок - Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic).
  • 50та Ескадрила, (лека самолетна за начално летателно обучение) със самолети Cap 10, Rallye MS 880 и Cirrus SR-20, базирана във ВМАБ Ланвеок - Пулми (BAN Lanvéoc-Poulmic).
  • 10та Ескадрила (Експериментално-практически център на военноморската авиация - Centre d'Expérimentations Pratiques de l'Aéronautique navale (CEPA)). Ескадрилата включва следните подразделения:
    • във ВМАБ Ландивисьо: изпитателен авиоотряд Falcon 10 MER
    • в закритата ВМАБ Ним-Гарон (BAN Nîmes-Garons): изпитателен авиоотряд Atlantique II (ATL 2).
    • във ВМБ Арсенал Тулон: изпитателен авиоотряд Air Sol Moyenne Portée (ASMP, тактически ядрени ракети)
    • в 125та Авиобаза на ВВС Истр - Льо Тюбе (Istres-Le Tubé): изпитателен авиоотряд Rafale M
    • в 120та Авиобаза на ВВС Казо (Cazaux): изпитателен авиоотряд по авиационно въоръжение
    • в 118та Авиобаза на ВВС Мон дьо Марсан (Mont-de-Marsan): изпитателен авиоотряд за радио-електронна война
    • в Аеромобилната групировка на техническата секция на СВ във Валонс (Valence): изпитателен авиоотряд NH90.
Морски сили на военноморските стрелци и командоси (Force maritime des fusiliers marins et commandos (FORFUSCO))[редактиране | редактиране на кода]

Командването е формирано през 2001г. и обединява военноморските стрелци, които охраняват обектите на ВМС и военноморските командоси, които са специалните диверсионно-разузнавателни сили. Силите са с численост около 2 700 души и са под командването на офицер с длъжност Адмирал на военноморските стрелци и командоси (Amiral des fusiliers marins et commandos (ALFUSCO)) и чин капитан на кораб (еквивалентен на капитан I-ви ранг в българските ВМС), базиран във ВМБ Лориан (Lorient). Силите имат следната структура:

  • Щаб на Морските сили на военноморските стрелци и командоси (ВМБ Лориан (Lorient))
  • Военноморски командоси (commandos marins) - компонент сили за специални операции, организиран в отряди командос (Commando, всеки с численост между 40 и 100 бойци). Административно са подчинени на Морските сили на военноморските стрелци и командоси, а оперативно - на Командването за специални операции на френските въоръжени сили (Commandement des opérations spéciales (COS)). Общата численост на морските командоси е около 750 души.
    • Отряд командос "Юбер" ("Commando Hubert"), базиран във ВМБ Тулон (Toulon). Неформално известен и като Отряд командос за подводни действия "Юбер" (Commando d'Action Sous-Marine Hubert, CASM) е най-елитният отряд на военноморските командоси. Съставен е от бойни плувци, които освен в състава на Командването за специални операции на френските въоръжени сили, често работят съвместно и с Генерална дирекция за външна сигурност (Direction générale de la Sécurité extérieure (DGSE)), френското външно разузнаване, подчинено на Министерството на отбраната, като заедно с него оперират с водолазния кораб Bâtiment de soutien de plongée (BSP) А645"Аlizé". Числеността на отряда е над 100 души, всеки със задълбочена водолазна и парашутн аподготовка. Командирът е с чин корветен капитан (съответстващ на капитан III-ти ранг в българските ВМС). Отрядът е съставен от две роти:
      • 1ва Рота (съставена от четири секции)
        • Секция А - командване и оперативна поддръжка, екипажи на десантните лодки тип RHIB, общо около 15 души.
        • Секция В - морски контра-тероризъм. Освен самостоятелно, може да действа в поддръжка на контра-терористичния отряд на френските ВМС ECTLO и на контра-терористичния отряд на Националната жандармерия GIGN.
        • Секция С - подводни диверсанти. Екипажи на подводни транспортьори тип PSM (Propulseurs sous-marins).
        • Секция С - разузнаване и огнева поддръжка.
      • 1ва Рота (съставена от пет "дивизиона", общо около 30 души).
        • Свръзки
        • Двигателни и енергийни системи
        • Техническа поддръжка
        • Корабоводене
        • Комисариат
    • Отряд командос "Жобер" ("Commando Jaubert"), базиран във ВМБ Лориан (Lorient)
    • Отряд командос "Трепел" ("Commando Trepel"), базиран във ВМБ Лориан (Lorient)
      • Двата отряда са идентични. Всеки е с численост от около 82 души, съставен е от 5 взвода и е натоварен с десантно-щурмови задачи, морски контра-тероризъм, бойно търсене и спасяване, бой в градски условия, в тежки условия като пещери, блата, джунгли. Всеки от двата отряда поддържа в готовност по 8 бойци за военноморския Отряд за контра-тероризъм и за освобождаване на заложници (Escouade de contre-terrorisme et de libération d’otages (ECTLO)), който не е постоянно формирование, а се задейства при извънредна ситуация. Към шестнадесетте бойци на отряда от "Жобер" и "Трепел" може да бъдат добавени при нужда и бойни плувци от "Юбер".
    • Отряд командос "Монфор" ("Commando Montfort"), базиран във ВМБ Лориан (Lorient)
    • Отряд командос "Пенфентеньо" ("Commando Penfentenyo"), базиран във ВМБ Лориан (Lorient)
      • Двата отряда са идентични. Всеки е с численост от около 82 души, съставен е от 5 взвода и е натоварен с войсково разузнаване, разузнавателни операции със специално оборудване, снайперска стрелба на големи дистанции, целеуказване на огъня на авиацията и артилерията. Освен това двата отряда поддържат съвместно един взвод със задълбочена подготовка за специални операции в тила на врага - Специализиран отряд за неутрализиране и наблюдение (Escouade spéciales de neutralisation et d'observation (ESNO)), който не е постоянно формирование, а се задейства пo по разпореждане на Командването за специални операции за операции зад граница.
    • Отряд командос "Кйефер" ("Commando Kieffer"), базиран във ВМБ Лориан (Lorient)
      • С численост около 70 души. Оказва оперативна и техническа поддръжка на другите отряди - свръзочни и информационни системи, водачи на кучета, сапьори, специалисти по ЯХБЗ, системи за наблюдение, развойна работа за системи и оборудване.
    • Отряд командос "Поншардье" ("Commando Ponchardier"), базиран в казармата в Ланестер (Lanester)
      • С численост около 50~70 души. Най-новият отряд командос, формиран на 11 септември 2015г. Оказва логистична поддръжка на другите отряди.
  • Военноморски стрелци (fusiliers marins) - лекопехотен компонент, организиран в групировки (батальонен еквивалент) и роти. Охраняват военноморските бази, военноморските авиобази, оръжейните складове и свързочните възли на ВМС. Изпращат взводове за охраната на обектите, разположени извън територията на метрополията, както и взводове или отделения на борда на основните военноморски съдове по време на операции.
    • Групировка на ВМБ Тулон (Toulon), ВМАБ Йер Ла Паливестр (Hyères Le Palyvestre) и свързочна станция Фор дьо Сис Фурс (Fort de Six Fours). Разполага с отряд за бързо реагиране:
      • Група за интервенция и подсилване (groupe d'intervention et de renfort (GIR))
    • Групировка на ВМБ Брест (Brest), ВМАБ Ландивисьо (Landivisiau) и свързочна станция Керлуан (Kerlouan). Също разполага с отряд за бързо реагиране:
      • Група за интервенция и подсилване (groupe d'intervention et de renfort (GIR))
    • Рота на ВМБ Шербур (Cherbourg)
    • Рота на Оперативна база на стратегическите подводници в Ил Лонг (île Longue) и склада за ядрени боеприпаси в Генвенез (Guenvénez)
    • Рота на ВМАБ Лан-Биюе (Lann-Bihoué)
    • Рота на ВМАБ Ланвеок-Пулми (Lanvéoc-Poulmic)
    • Рота на Централен свързочен център на Националните ВМС Росне (Rosnay), департамент Индр (Indre)
    • Рота на Свързочен център на Националните ВМС за Северна Франция в Сент Асис (Sainte-Assise), департамент Сена и Марна (Seine-et-Marne)
    • Рота на Свързочен център на Националните ВМС за Южна Франция във Вилпинт (Villepinte) и Сейсак (Saissac), департамент Од (Aude)

Тези седем роти изпращат за срок от шест месеца взводове за охрана на свързочните центрове във Фор дьо Франс (Fort-de-France) в Мартиника, Маина (Mahina) и Сюпер Маина (Super Mahina) в Таити, Уен-Торо (Ouen-Toro) в Нова Каледония и в Рюфиск (Rufisque) в Cенегал.

Оперативна структура[редактиране | редактиране на кода]

Оперативното управление на силите се осъществява от следните старши военноморски офицери, познати в англоезичната терминология като "flag officers" или офицери-флагмани:

  • Командващи временно създадени военноморски съединения за изпълнението на конкретни операции
  • Командващ на военноморските сили в Средиземноморския регион (Commandant en chef pour la Méditerranée (CECMED)), той и морски префект на Средиземноморския регион, разположен в Тулон.
  • Командващ на военноморските сили в Атлантическия регион (Commandant en chef pour l'Atlantique (CECLANT)), той и морски префект на Атлантическия регион, разположен в Брест.
  • Командващ на военноморските сили в района на Ла Манша и Северно море (Commandant en chef de l'arrondissement maritime de la Manche (COMAR Manche)), той и морски префект за Ла Манша и Северно море, разположен в Шербур.
  • Командващ на военноморските сили в района на Френските Антили и Гвиана (Commandant en chef de l'arrondissement maritime de l'Antilles-Guyane (COMAR Antilles-Guyane)), разположен във Форт-дьо-Франс.
  • Командващ на военноморските сили в района на Индийския океан (Commandant de la zone maritime océan Indien (ALINDIEN)
  • Командващ на военноморските сили в района на Тихия океан (Commandant de la zone maritime océan Pacifique (ALPACI)
  • Командващ на стратегическите океански сили (Commandant de la Force océanique stratégique (ALFOST))

Жандармерия[редактиране | редактиране на кода]

Националната жандармерия (Gendarmerie nationale) е едновременно четвъртият вид въоръжени сили и втората национална полицейска служба на Френската република. Като такава, тя е под двойното подчинение на френските министерства на отбраната и на вътрешните работи. В историята си организацията е служила за еталон на множество подобни служби по целия свят.

Вътрешната структура на службата, определена с член R3225-4 на Закона за отбраната във вида си от 30 декември 2009г. [5] е следната:

Генерален директор на Националната жандармерия (генерал на армия). Това по принцип е най-висшият офицер на жандармерията, но понякога министърът на вътрешните работи назначава начело на службата магистрат (професионален юрист - съдия или прокурор) или държавен служител. В такъв случай най-висшестоящият офицер на жандармерията е директорът на Оперативния отдел - генерал на армейски корпус.

  • Генерална дирекция на Националната жандармерия - висшият ръководен орган на службата, равен на щабовете на Наземната и Въздушната армии и Националните ВМС. За разлика от тях обаче, в които има командващ офицер, осъществяващ оперативния контрол на вида въоръжени сили и началник-щаб, осъществяващ административен контрол на вида въоръжени сили, в жандармерията двете функции са обединени в ресора на генералния директор.
  • Генерална инспекция на Националната жандармерия - една от петте инспекции на въоръжените сили - на Наземната армия, на Въздушната армия, на Националните ВМС, на Националната жандармерия и на Генералната делегация по въоръженията, подчинени на Генералния инспектор на Армиите. Генералната инспекция на Националната жандармерия е оглавявана от офицер с чин генерал на армейски корпус и официална длъжност Генерален инспектор на армиите на жандармерията (Inspecteur général des armées gendarmerie), който е един от тримата най-висшестоящи офицери на службата. Жандармеристите на специалните ведомствени организации на службата, прикрепени към другите основни видове въоръжени сили (Gendarmerie prévôtale - военната полиция на сухопътните войски; Gendarmerie de l'air - военната полиция на ВВС; Gendarmerie maritime - военна полиция на ВMС и брегова охрана и Gendarmerie de l'armement - военната полиция на Генералната делегация по въоръженията) попадат под инспекцията на Генералните инспектори на съответните видове въоръжени сили.
  • Териториални формирования - Департаментална жандармерия. Това е традиционна полицейска служба. Начело е офицер с чин генерал на армейски корпус. Около 2/3 от целия персонал на Националната жандармерия, или повече от 62 000 души, формират Департаменталната жандармерия, означена така, защото структурата ѝ следва териториалното деление на Франция на департаменти. По отношение на традициите тя е считана за кавалерийски корпус и като такава е наричана от френската общественост "Бялата" или "Сребърната", защото традиционните инсигнии на френската кавалерия са сребърни.
  • Мобилна жандармерия. Това е паравоенна полицейска служба. Начело е офицер с чин генерал на армейски корпус. Около 1/5 от целия персонал на Националната жандармерия, или повече от 18 000 души, формират Мобилната жандармерия, означена така, защото предназначението ѝ е основно борбата с безредиците и гарантирането на обществения ред при извънредни ситуации. В този контекст основните ѝ функции са поддръжката на Департаменталната жандармерия и специалните контра-терористични подразделения на Националната жандармерия, между които две организации Мобилната жандармерия заема междинно място, тъй като не изпълнява нито превантивна полицейска работа, нито самостоятелно специални полицейски операции, но се включва в такива в подкрепа съответно на Департаменталната жандармерия и на Групировката за интервенция на Националната жандармерия. Основните самостоятелни функции на Мобилната са охраната на обекти от критичната инфраструктура (транспортни обекти, пречиствателни станции, енергийни обекти, комуникационни обекти и т.н.) при извънредно положение и охрана на армейския тил по време на война. По отношение на традициите тя е считана за пехотен корпус и като такава е наричана от френската общественост "Златната" или "Жълтата", защото традиционните инсигнии на френската кавалерия са сребърни.
  • Републиканска гвардия - специален военен корпус, изпълняващ функциите както на почетна гвардия, така и физическата охрана на резиденциите на Президента, Премиера и Министерския съвет на Френската република. Начело на корпуса стои офицер с чин генерал на дивизия.
  • Специализирани формации - това са специални ведомствени клонове на Националната жандармерия, прикрепени към други организации от сектора на отбраната или на централната власт и подпомагащи ги в изпълнението на техните задачи.
    • Дисциплинарна жандармерия (Gendarmerie prévôtale) - военна полиция на СВ, прикрепена към Наземната армия.
    • Военновъздушна жандармерия (Gendarmerie de l'air) - военна полиция на ВВС, прикрепена към Въздушната армия.
    • Морска жандармерия (Gendarmerie maritime) - военна полиция на ВМС и брегова охрана, прикрепена към Националните ВМС.
    • Жандармерия по въоръженията (Gendarmerie de l'armement) - военна полиция на ВПК, прикрепена към Генералната делегация по въоръженията.
    • Жандармерия за сигурност на ядрените въоръжения (Gendarmerie de la sécurité des armements nucléaires) - военна полиция на военнослужещите, опериращи с ядрения арсенал на Френската република, прикрепена директно към Министерството на отбраната. Физическата охрана на обектите за съхранение и по време на транспортиране на ядрените боеприпаси между тези обекти е задача на персонал от състава на ВМС и ВВС.
    • Въздушнотранспортна жандармерия (Gendarmerie des transports aériens) - осигурява охраната на гражданските летища и обектите на РВД, прикрепена към Министерството на транспорта.
  • Група за интервенция на Националната жандармерия - малобройна организация, обединяваща специалните отряди на жандармерията. Това е автономна организация в рамките на Националната жандармерия, разполагаща със свои собствени
    • Оперативен щаб (l’état-major opérationnel (EMOPS))
    • Щаб за администрация и поддръжка (l’état-major d'administration et de soutien (EMAS))

Групата включва:

    • Отряд за интервенция (Force Intervention (FI))(наследник на първоначалния GIGN, това е основният и елитен френски контратерористичен отряд)
    • Отряд за наблюдение и проучване (Force Observation Recherche (FOR))
    • Отряд за сигурност и охрана (Force Sécurité Protection (FSP))
    • отряд към Групата за сигурност на Президента на републиката (détachement GSPR) - групата формира личната охрана на Президента и е формирана от членове на специалните части на Националната полиция и на Националната жандармерия.
    • Отряд за оперативна поддръжка (Force Appui Opérationnel (FAO))
    • Отряд за обучение (Force Formation (FF))
  • Органи за администриране и снабдяване.
  • Органи за обучение и подготовка на личния състав.

Въоръжените сили включват също:

  • Délégation Générale pour l'Armement (Главен съвет по въоръженията). ГСВ е смесена военно-цивилна правителствена агенция, отговаряща за снабдяването и поддръжката на въоръжението.
  • Армейска здравна служба (Service de Santé des Armées) - поддържа определен брой военни болници.
  • Служба по горивата (Service des Essences des Armées).
  • Инсигния на френската армия
  1. CDEF(R), no. R3222-3 Code de la défense, art. R.3222-3
  2. https://www.legifrance.gouv.fr/affichCodeArticle.do?cidTexte=LEGITEXT000006071307&idArticle=LEGIARTI000030170271&dateTexte=&categorieLien=id
  3. https://www.legifrance.gouv.fr/affichCodeArticle.do?cidTexte=LEGITEXT000006071307&idArticle=LEGIARTI000006574730&dateTexte=&categorieLien=cid
  4. http://www.defense.gouv.fr/content/download/425568/6560014/file/maquette_2016.pdf
  5. https://www.legifrance.gouv.fr/affichCodeArticle.do?cidTexte=LEGITEXT000006071307&idArticle=LEGIARTI000021631694&dateTexte=20160503