Алебарда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глави на шведски алебарди от 16 век.
Алебарди на съвременна историческа възстановка.

Алебардата е ръкопашно оръжие за две ръце, което се използва най-вече през 14 и 15 век. Думата произлиза от германското Hellebarde, от своя страна образувано от halm (дръжка) и barte (бойна брадва). Оръжието представлява острие на брадва с остър връх, което е поставено на дълга основа. Винаги има кука или шип от задната страна на брадвата, която служи за захващане на конни войски.[1] Обичайната дължина на алебардата е между 1,5 и 1,8 метра.[2] Сходното китайско оръжие дзи понякога се превежда като „алебарда“ в западната литература.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Алебардата е евтина за направа и много гъвкаво оръжие в бой. Тя е създадена с цел за по-добро справяне с пехотинци, въоръжени с копия или пики, както и да отблъсва конници. Куката от задната страна на острието на брадвата е предназначена за издърпване на конниците на земята.[4] Швейцарски селянин използва алебарда, за да убие Шарл Дръзки,[5] херцогът на Бургундия, като по този начин на практика слага край на Бургундските войни с един замах.[6] Изследователи подозират, че е възможно алебарда да е съсякла Ричард III в гърба по време на битката при Босуърт.[7]

Алебардата е главното оръжие на ранните швейцарски армии през 14 и 15 век.[4] По-късно те започват да добавят пики, които се оказват по-ефективни за отблъскването на конници, докато алебардата изпълнява функцията на дълъг меч. Германските наемници, които имитират швейцарските военни тактики, използват подобни методи с пики и алебарди.[8]

Докато пикеносци се изправят срещу пикеносци, алебардата остава полезно допълнително оръжие, но когато позицията им става по-отбранителна, за защита на бавнозареждащи войски с аркебузи от кавалерия, съотношението на пехотинците с алебарди постепенно намалява. Към средата на 16 век алебардата вече е напълно изчезнала. През 18 век оръжието вече служи единствено като символ на ранг сред офицерите, които го използват за гарантиране, че пехотинците в редиците стоят правилно подравнени помежду си и че техните мускети са насочени в правилната посока.[9][10]

Алебардата се използва като оръжие на придворната охрана в продължение на векове и все още играе ролята на церемониално оръжие в Швейцарската гвардия на Ватикана,[11] както и в Кралската гвардия на Испания.[12][13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John F. Guilmartin, Jr.. Military technology – Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 13 юни 2013.
  2. Halberd – Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 13 юни 2013.
  3. Lorge, Peter A.. Chinese Martial Arts: From Antiquity to the Twenty-First Century. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-0-521-87881-4. с. 43.
  4. а б History of Warfare – Land. // Historyworld.net. Посетен на 13 юни 2013.
  5. Klaus Schelle, Charles le Téméraire (Arthème Fayard, 1979), с. 316
  6. Medieval Warfare. // The Encyclopedia of Warfare: From Earliest Times to the Present Day. Guildford, CT, The Lyons Press, 2003, [2002]. ISBN 1-59228-027-7. с. 71. At Nancy, it was a halberd that brought down Charles the Bold with a single blow that split his skull open.
  7. Richard III dig: Grim clues to the death of a king By Greig Watson, BBC News, 4 февруари 2013
  8. Ramsey, Syed. Tools of War: History of Weapons in Medieval Times. Vij Books India Pvt Ltd, 2016-05-12. ISBN 9789386019813.
  9. Robin May, page 33 „Wolfe's Army“, Osprey Publishing Ltd 1974
  10. Duffy, Christopher. The Military Experience in the Age of Reason. ISBN 1-85326-690-6. с. 123.
  11. Beam, Christopher. What does the Swiss Guard actually do?. // Slate.com, 6 юни 2007. Посетен на 4 март 2014.
  12. Inicio. // guardiareal.org.
  13. Bueno, Jose M.. Tropas de la Casa Real. ISBN 84-86071-01-1. с. 11.