Алебарда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глави на шведски алебарди от 16 век.
Алебарди на съвременна историческа възстановка.

Алебардата е ръкопашно оръжие за две ръце, което се използва най-вече през 14 и 15 век. Думата произлиза от германското Hellebarde, от своя страна образувано от halm (дръжка) и barte (бойна брадва). Оръжието представлява острие на брадва с остър връх, което е поставено на дълга основа. Винаги има кука или шип от задната страна на брадвата, която служи за захващане на конни войски.[1] Обичайната дължина на алебардата е между 1,5 и 1,8 метра.[2] Сходното китайско оръжие дзи понякога се превежда като „алебарда“ в западната литература.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Алебардата е евтина за направа и много гъвкаво оръжие в бой. Тя е създадена с цел за по-добро справяне с пехотинци, въоръжени с копия или пики, както и да отблъсва конници. Куката от задната страна на острието на брадвата е предназначена за издърпване на конниците на земята.[4] Швейцарски селянин използва алебарда, за да убие Шарл Дръзки,[5] херцогът на Бургундия, като по този начин на практика слага край на Бургундските войни с един замах.[6] Изследователи подозират, че е възможно алебарда да е съсякла Ричард III в гърба по време на битката при Босуърт.[7]

Алебардата е главното оръжие на ранните швейцарски армии през 14 и 15 век.[4] По-късно те започват да добавят пики, които се оказват по-ефективни за отблъскването на конници, докато алебардата изпълнява функцията на дълъг меч. Германските наемници, които имитират швейцарските военни тактики, използват подобни методи с пики и алебарди.[8]

Докато пикеносци се изправят срещу пикеносци, алебардата остава полезно допълнително оръжие, но когато позицията им става по-отбранителна, за защита на бавнозареждащи войски с аркебузи от кавалерия, съотношението на пехотинците с алебарди постепенно намалява. Към средата на 16 век алебардата вече е напълно изчезнала. През 18 век оръжието вече служи единствено като символ на ранг сред офицерите, които го използват за гарантиране, че пехотинците в редиците стоят правилно подравнени помежду си и че техните мускети са насочени в правилната посока.[9][10]

Алебардата се използва като оръжие на придворната охрана в продължение на векове и все още играе ролята на церемониално оръжие в Швейцарската гвардия на Ватикана,[11] както и в Кралската гвардия на Испания.[12][13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John F. Guilmartin, Jr.. Military technology – Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 13 юни 2013.
  2. Halberd – Britannica Online Encyclopedia. // Britannica.com. Посетен на 13 юни 2013.
  3. Lorge, Peter A.. Chinese Martial Arts: From Antiquity to the Twenty-First Century. Cambridge, Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-0-521-87881-4. с. 43.
  4. а б History of Warfare – Land. // Historyworld.net. Посетен на 13 юни 2013.
  5. Klaus Schelle, Charles le Téméraire (Arthème Fayard, 1979), с. 316
  6. Medieval Warfare. // The Encyclopedia of Warfare: From Earliest Times to the Present Day. Guildford, CT, The Lyons Press, 2003, [2002]. ISBN 1-59228-027-7. с. 71. At Nancy, it was a halberd that brought down Charles the Bold with a single blow that split his skull open.
  7. Richard III dig: Grim clues to the death of a king By Greig Watson, BBC News, 4 февруари 2013
  8. Ramsey, Syed. Tools of War: History of Weapons in Medieval Times. Vij Books India Pvt Ltd, 2016-05-12. ISBN 9789386019813.
  9. Robin May, page 33 „Wolfe's Army“, Osprey Publishing Ltd 1974
  10. Duffy, Christopher. The Military Experience in the Age of Reason. с. 123.
  11. Beam, Christopher. What does the Swiss Guard actually do?. // Slate.com, 6 юни 2007. Посетен на 4 март 2014.
  12. Inicio. // guardiareal.org.
  13. Bueno, Jose M.. Tropas de la Casa Real. с. 11.