Бургундски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бургундските земи по времето на Шарл Смели (в оранжево)

Бургундските войни (1474—1477 г.) се нарича серия от конфликти между Бургундското херцогство от една страна и Швейцарската конфедерация в съюз с императора на Свещената римска империя от друга. Завършват бързо след три поражения на бургундския херцог Шарл Смели и убийството му в битката при Нанси.[1] В резултат бургундската династия се прекъсва, а наследството преминава в ръцете на Мари Бургундска, единствена дъщеря на Шарл Смели.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Бургундското херцогство се намира между Франция и Свещената римска империя и е пример за това как чрез династични бракове може да се създаде голяма териториална държава. Само за около сто години бургундците надхвърлят своите първоначални територии трикратно. Възползвайки се от феодалната разпокъсаност на двете големи държави, те присъединяват редица владения - Брабант, Фландрия, Ено, Холандия, Гелдерланд, Люксембург, Артоа.[2] За да съедини географски разкъсаните си владения, Бургундия окупира Лотарингия, както и части от Елзас.

Шарл Смели, портрет от Р. ван дер Вейден

Бургундците отдавна са в конфликт с Франция, още от Стогодишната война, когато подкрепят англичаните. От гледна точка на френския крал Луи ХІ владенията им са голям проблем, тъй като заплашват да откъснат от държавата му значителни земи, макар и по династичен, тоест по законен път.[3] Германският император Фридрих ІІІ има подобно отношение. И двамата биха искали да възвърнат властта си над тези изгубени територии - всеки във своите формални граници.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

В картината важна роля имат и швейцарските кантони, които се опитват да се разширят в Елзас. Там владения има австрийският херцог Сигизмунд и през 1469 г. той решава да се съюзи с Бургундия, за да ги предпази. Луи ХІ организира съюз с Швейцария и Лотарингия и поставя бургундците в обкръжение. Преценявайки, че швейцарците са по-слаби, Шарл Смели се подготвя за война първо с тях, но първо налага ембарго на елзаските градове Базел, Страсбург и Мьолюз. Като съюзници на Швейцария те искат помощ.[4] В това време бургундците опитват да завземат Кьолнското архиепископство, но не успяват. Това става сигнал за открити военни действия на швейцарците. Ситуацията бързо се изменя във вреда на Шарл Смели - най-вече отказа на Сигизмунд да го подкрепи, принуден от императора. След това Фридрих сключва съюз с Швейцария.[5] В края на 1474 г. обединените войски влизат във Франш-Конте (Бургундското графство) и нанасят на бургудците решително поражение при Ерикур.

Бягството на Шарл Смели при Грансон, худ. Йожен Бюрнар

Шарл Смели привлича Савойското херцогство на своя страна, но швейцарците веднага го атакуват. Градовете в долината Вале д'Аоста въстават и побеждават савойския херцог, с което го принуждават да напусне войната. Швейцарците завземат савойския замък Грансон, а Шарл Смели го обсажда и превзема. На 2 март 1476 г. обаче там се състои нова битка, която също завършва със швейцарска победа.[6] Шарл е принуден да бяга от бойното поле, изоставяйки артилерията си. Той събира нова армия, но в началото на 1477 г. и тя е разбита от швейцарците. В битката при Нанси бургундският херцог загива и войната приключва.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на Шарл Смели отваря огромен въпрос за това кой ще наследи многобройните земи на династията. Фридрих ІІІ находчиво жени сина си Максимилиан за Мари, единствената дъщеря на херцога и наследник на всички владения. Това още повече тревожи Франция, поради което между Хабсбургите и Валоа започва нова война - Войната за бургундското наследство. През 1482 г. тя завършва с договора от Арас - Франция получава Бургундия, Франш-Конте и Пикардия, а императорът - Люксембург, Фландрия, Ено, Брабант, Холандия.[7] Единадесет години по-късно нов договор от Санли връща Франш-Конте на империята срещу подкрепата, която тя дава на Шарл VІІІ за италианския му поход. Така Франция може да сплоти територията си и да се централизира, а Хабсбургите поставят началото на бъдещата си династична федерация, която ще доминира в следващия век в Европа. Успехите на швейцарците в тези три години ги правят привлекателен обект за наемни войници - традиция, която също продължава в цялото средващо столетие.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles the Bold Facts, биографичен текст на сайта yourdictionary.com, посетен на 5 декември 2019 г.
  2. Много подробности виж в Richard Vaughan, Philip the Bold and the Formation of the Burgundian State, Cambridge 1962
  3. René de La Croix duc de Castries, The lives of the kings & queens of France, New York 1979, p. 132
  4. James Murray Luck, A history of Switzerland. The first 100,000 years: before the beginnings to the days of the present, Palo Alto 1985, p. 102
  5. Ibid., p. 103
  6. Richard Vaughan, Charles the Bold: the last Valois Duke of Burgundy, New York 1974, pp. 373-377
  7. Duc de Castries, The lives of the kings & queens..., p. 133

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]