Шарл Дръзки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Смели
Херцог на Бургундия
Карл Смели 
Роден: 10 ноември 1443
Дижон, Бургундско херцогство
Починал: 5 януари 1477
Нанси, Лотарингия

Карл Смели (на френски: Charles le Téméraire), познат на враговете си и като Карл Страшни, роден Карл Мартен, е последният херцог на Бургундия.

Роден в Дижон, Карл е син на Филип Добрия и Изабела Португалска (1397-1471), дъщеря на Жуау I, крал на Португалия. На 7-годишна възраст се жени за 12-годишната Катрин, дъщерята на френския крал Шарл VII. Тя обаче умира 6 години по-късно. На 21-годишна възраст Шарл се жени повторно, този път за Изабел Бурбонска, от която се ражда и единственото му дете — Мария.

До смъртта на баща си носи единствено титлата граф на Шароле, но след това наследява всичките му титли, вкл. "Велик Херцог на Запада". По-късно става и рицар на Златното руно. След като поема управлението, Шарл започва да разширява значително териториите на Бургундия, стремейки се да обедини разделените ѝ южни и северни владения. Тези кампании го вкарват в конфликт с френските крале, който в крайна сметка довежда до т.нар. Бургундски войни. Шарл е разгромен от френски и швейцарски войски три пъти, и е убит край Нанси през 1477.

Титли[редактиране | edit source]

Гербовете на Шарл Дръзки, 1473.

Фамилия[редактиране | edit source]

Шарл се жени три пъти и има едно дете.

За пръв път се жени на 19 май 1440 г. в Блоа за Катарина дьо Валоа (* 1428, † 30 юли 1446), дъщеря на крал Шарл VII от Франция и Мари д'Анжу. Те нямат деца.

Втори път той се жени на 30 октомври 1454 г. в Лил за Изабела Бурбонска (* 1437, † 25 септември 1465 г. в Антверпен), дъщеря на Шарл I дьо Бурбон, херцог от Бурбон и Агнес Бургундска. Те имат една дъщеря:

Трети път той се жеи на 3 юли 1468 г. в Даме за Маргарета от Йорк (* 3 май 1446 , † 23 ноември 1503), дъщеря на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк, и сестра на крал Едуард IV от Англия. Те нямат деца.

Източници[редактиране | edit source]

  • Karl Theodor Wenzelburger: Karl der Kühne. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 285–287
  • Werner Paravicini: Karl der Kühne. Das Ende des Hauses Burgund. Frankfurt 1976, ISBN 3-7881-0094-X.

Външни препратки[редактиране | edit source]