Балдуин VII
Балдуин VII Брадвата | |
---|---|
12-и граф на Фландрия | |
![]() | |
Управление | 1111—1119 |
Наследил | Робер II Фландърски |
Наследник | Карл Датски |
Лични данни | |
Починал | |
Семейство | |
Баща | Робер II Фландърски |
Майка | Клеменс Бургундска |
Герб | ![]() |
Балдуин VII Брадвата в Общомедия |
Бодуен VII Секира[1] (фр. Baudouin VII de Flandres, 1092/1093 — 17 юни 1119, погребан в Сен-Бертине) е 12-и граф на Фландрия в периода 1111—1119.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Балдуин е син Робер II Фландърски и Клеменс Бургундска.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Балдуин VII става граф на Фландрия след смъртта на баща си Робер II Йерусалимски. Скоро след това Луи VI, крал на Франция, потвърждава неговите права и го прави рицар, защото се бои от претенции на Балдуин III, граф на Ено – потомък на Арнулф III, граф на Фландрия, лишен от правата над Фландрия от Робер Фризиец. Френският крал, по този начин, може да разчита на поддръжката на Балдуин в своята борба против английския крал Хенрих I.
Първоначално Балдуин VII поделя с Клеменс управлението на фландърската част на Бургундия. Но през 1113 г. встъпва в конфликт с майка си. Тогава Клеменс обявява за свои владенията, в които влиза почти една трета от Фландрия, които и е предоставил Роберт II – баща на Балдуин VII. Балдуин разглежда поведението на майка си като сериозно посегателство на неговите права.
Като своите предшественици, Балдуин поддържа градовете и пазарите. Влага големи усилия, да обезпечи законност и порядък в страната си. Така той приема решителни действия против престъпниците, разбойниците и метежните дворяни.
Негови главни противници са Валтер II, граф Хесдин и Хуго II, граф Сен Пол. С двамата Балдуин достига мирно споразуние. Градовете му служат в борбата против непокорните дворяни. Своят прякор Балдуин получава заради своите енергични мерки против нарушителите на спокойствието в страната. След убийството на датския крал Кнут, Адела /леля на Балдуин/ бяга със сина Карл Датски във Фландрия.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Балуин умира бездетен, затова основният клон на Фландърския дом се пресича. Преди смъртта си прави свой наследник Карл Датски. Всички знатни дворяни на Фландрия и неговата майка Клеменс принасят клетва за вярност на неговия приемник.