Балдуин VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балдуин VII Брадвата
12-ти граф на Фландрия
Baldwin VII of Flanders.jpg
Лични данни
Управление 11111119
Починал
Предшественик Робер II Фландърски
Наследник Карл Датски
Семейство
Баща Робер II Фландърски
Майка Клеменс Бургундска
Герб Blason Comte-de-Flandre.svg
Балдуин VII Брадвата в Общомедия

Бодуен VII Секира[1] (фр. Baudouin VII de Flandres, 1092/109317 юни 1119, погребан в Сен-Бертине) е 12-ти граф на Фландрия в периода 11111119.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин е син Робер II Фландърски и Клеменс Бургундска.

Балдуин

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин VII става граф на Фландрия сле смъртта на баща си Робер II Йерусалимски. Скоро сле това Луи VI, крал на Франция, подтвърждава неговите права и го прави рицар, защото се бои от претенции на графа на Ено Балдуин III — потомък на графа на Фландрия Арнулф III, лишён от правата над Фландрия от Робер Фризски. Френският крал, по този начин, може да разчита на поддръжката на Балдуин в своята борбе против английския крал Хенрих I.

с леля си Адел Датска

Първоначално Балдуин VII поделя с Клеменс управлението на фландърската част на Бургундия. Но през 1113 г. встъпва в конфликт с майка си. Тогава Клеменса обявява за свои владенията, в които влиза почти една трета от Фландрия, които и е предоставил Роберт II — баща на Балдуин VII. Балдуин разглежа поведението на майка си като сериозно посегателство на неговите права.

Като своите предшественици, Балдуин поддържа градовете и пазарите. Влага големи усилия, да обезпечи законност и порядък в страната си. Така той приема решителни действия против престъпниците, разбойниците и метежните дворяни.

Негови главни противници са Валтер II, граф Хесдин и Хуго II, граф Сен Пол. С двамата Балдуин достига мирно споразуние. Градовете му служат в борбата против непокорните дворяни. Своят прякор Балдуин получава заради своите енергични мерки против нарушителите на спокойствието в страната. След убийството на датския крал Кнут, Адела /леля на Балдуин/ бяга със сина Карл Датски във Фландрия.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Балуин умира бездетен, затова основният клон на Фландърския дом се пресича. Преди смъртта си прави свой наследник Карл Датски. Всички знатни дворяни на Фландрия и неговата майка Клеменс принасят клетва за вярност на неговия приемник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]