Маргарета I Датска

Маргарета I Датска
кралица на Дания, Норвегия и Швеция
1423 г.
Родена	1353 г. Дания
Починала	28 октомври 1412 г. Фленсбург
Погребана	Роскилска катедрала, Дания
Религия	християнство
Управление
Период	1387 – 1412 (Дания) 1388 – 1412 (Норвегия) 1389 – 1412 (Швеция)
Наследник	Ейрик III
Герб
Семейство
Род	Дом Естридсон
Баща	Валдемар IV (Дания)
Съпруг	Хокон VI (1363)
Деца	Олав II (Дания)
Маргарета I Датска в Общомедия

Маргарета I (на датски: Margrete I Valdemarsdatter; на норвежки: Margrete Valdemarsdotter; на шведски: Margareta Valdemarsdotter) е владетелка на Дания (1387 – 1412), Норвегия (1388 – 1412) и Швеция (1389 – 1412), основателка на скандинавската Калмарската уния (1397 – 1523). Маргарета не е коронована, но от 1375 г. се нарича кралица на Швеция.

Произход

Родена е през март 1353 година в двореца Соборг Слот в Дания. Тя е най-малката дъщеря на датския крал Валдемар († 1375) и съпругата му Хелвиг († 1374), дъщерята на херцог Ерих II от Шлезвиг.

Кралица на Дания, Норвегия и Швеция

Маргарета се омъжва на 9 април 1363 г., на 10-годишна възраст, за норвежкия крал Хокон VI Ма́гнусон, син на Магнус VII Ейриксон, крал на Швеция и Норвегия, и на Бланш дьо Намюр.

Нейният брат Кристофер умира през 1363 г. и за датския трон няма директен мъжки наследник. През 1375 г. нейният баща умира на 55 години и Маргарета го наследява на трона (на 22 години). След смъртта на нейния съпруг в 1380 тя поема до 1385 г. също регентството на Норвегия за сина им Олаф IV.

През 1387 г. Олаф умира на 17 години и след една седмица Маргарета е призната за датска владетелка. През февруари 1388 г. и Норвежкото народно събрание я признава и избира за кралица (Norges mæktige Frue og rette Husbond). Така тя е кралица на трите държави. През 1397 г. въвежда Калмарската уния, обединяваща трите кралства Дания, Норвегия и Швеция под нейна власт.

Когато Маргарета започва да управлява Швеция, не всички нейни поданици са доволни. В Стокхолм и Калмар има много немски търговци и за много от жителите на тези градове Албрехт Мекленбургски е по-добрият избор. Въпреки това мнозинството шведи, норвежци и датчани са единни срещу немците и Маргарета остава на власт до смъртта си. По време на управлението си тя подкрепя канонизирането на единствената (в началото на XXI век) светица на Севера – Бригита Биргесдотер.

През октомври 1412 г. Маргарета заедно с Ерих пътува с кораб за Фленсбург, разболява се и умира от чума на 28 октомври на кораба в пристанището на Фленсбург. Погребана е в катедралата на Роскиле в Дания. На трона е наследена от нейния племенник вече тридесетгодишният Богуслав, който сменя името си на Ерик VII Померански.

Галерия

• 
  Маргарета I (1423)
• 
  Саркофагът на Маргарета I (1423)
• 
  Печат на Маргарета I, 1381 и 1403

Литература

• Robert Bohn: Dänische Geschichte. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44762-7.
• Vivian Etting: Queen Margrethe I (1353 – 1412) and the Founding of the Nordic Union. Brill, Leiden 2004, ISBN 90-04-13652-5. (en.)
• Etting, Vivian (2009). Margrete den første, Nordisk Forlag A/S, ISBN 978-87-02-07177-1
• Eldbjørn Haug: Margrete. Den siste Dronning i Sverreætten. Oslo 2000, ISBN 82-02-17642-5.
• Maria Helleberg: Die Winterkönigin. ISBN 3-7466-1818-5.
• Thomas Riis: Margarethe. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 234 – 235.
• Lars O. Lagerqvist: Sverige och dess regenter under 1000 år. Norrtälje 1976. ISBN 91-0-041538-3. S. 53. S. 103.
• Ekero Eriksson, Kristina (2012). ”Drottning Margareta: målmedveten Nordenchef”. Populär historia 2012:8: sid. 18 – 28. 1102 – 0822. ISSN 1102 – 0822. Libris 13503101

Външни препратки

• Margrete Valdemarsdatter, Norsk biografisk leksikon

Олаф II	→	Крал на Дания Кралица на Дания (10 август 1387 – 28 октомври 1412)	→	Ерик
Олаф IV	→	Крал на Норвегия Кралица на Норвегия (2 февруари 1388 – 28 октомври 1412)	→	Ейрик III
Албрехт	→	Крал на Швеция Кралица на Швеция (24 февруари 1389 – 28 октомври 1412)	→	Ерик XIII