Маргарета I Датска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маргарета I)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргарета I (1423)
Саркофагът на Маргарета I (1423)
Печат на Маргарета I, 1381 и 1403
Маргарета I (1884)

Маргарета I (на датски: Margrete I Valdemarsdatter; на норвежки: Margrete Valdemarsdotter, на шведски: Margareta Valdemarsdotter; * март 1353 в двореца Соборг Слот, Дания; † 28 октомври 1412 на кораб във Фленсбург Фьорд), е владетелка на Дания (1387–1412), Норвегия (1388–1412) и Швеция (1389–1412), основателка на скандинавската Калмарската уния (1397–1523). Маргарета не е коронована, но от 1375 г. се нарича кралица на Швеция.

Тя е най-малката дъщеря на датския крал Валдемар († 1375) и съпругата му Хелвиг († 1374), дъщерята на херцог Ерих II от Шлезвиг.

Маргарета се омъжва на 9 април 1363 г. – на десет години – за норвежкия крал Хокон VI Ма́гнусон, син на Магнус VII Ейриксон, крал на Швеция и Норвегия и на Бланш дьо Намюр. Нейният брат Кристофер умира през 1363 г. и за датския трон няма директен мъжки наследник. През 1375 г. нейният баща умира на 55 години и Маргарета го наследява на трона (на 22 години). След смъртта на нейния съпруг в 1380 г. тя поема до 1385 г. също регентството на Норвегия за сина им Олаф IV. През 1387 г. Олаф умира на 17 години и след една седмица Маргарета е призната за датска владетелка. През февруари 1388 г. и норвежкото народно събрание я признава и избира за кралица (Norges mæktige Frue og rette Husbond). Така тя е кралица на трите държави. Тя въвежда през 1397 г. Калмарската уния, обединяваща трите кралства Дания, Норвегия и Швеция под нейна власт.

През октомври 1412 г. Маргарета заедно с Ерих пътува с кораб за Фленсбург, разболява се и умира от чума на 28 октомври на кораб в пристанището на Фленсбург. Погребана е в катедралата на Роскиле в Дания.

На трона е наследена от нейния племенник вече тридесетгодишният Богуслав, който сменя името си на Ерик VII Померански.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert Bohn: Dänische Geschichte. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44762-7.
  • Vivian Etting: Queen Margrethe I (1353–1412) and the Founding of the Nordic Union. Brill, Leiden 2004, ISBN 90-04-13652-5. (en.)
  • Etting, Vivian (2009). Margrete den første, Nordisk Forlag A/S, ISBN 978-87-02-07177-1
  • Eldbjørn Haug: Margrete. Den siste Dronning i Sverreætten. Oslo 2000, ISBN 82-02-17642-5.
  • Maria Helleberg: Die Winterkönigin. ISBN 3-7466-1818-5.
  • Thomas Riis: Margarethe. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 234–235.
  • Lars O. Lagerqvist: Sverige och dess regenter under 1000 år. Norrtälje 1976. ISBN 91-0-041538-3. S. 53. S. 103.
  • Ekero Eriksson, Kristina (2012). ”Drottning Margareta: målmedveten Nordenchef”. Populär historia "2012:8,": sid. 18-28. 1102-0822. ISSN 1102-0822. Libris 13503101

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]