Олаф IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олаф IV
Крал на Дания
Oluf 2 of Denmark (Kronborg tapestries).jpg
Роден
Починал
Погребан Дания

Религия Християнство
Управление
Период 3 май 1376 – 3 август 1387
Предшественик Валдемар IV
Наследник Маргарета I Датска
Други титли Крал на Норвегия (1380 – 1387)
Семейство
Баща Хокон VI
Майка Маргарета I Датска
Олаф IV в Общомедия

Олаф IV Хоконсон (на датски: Oluf Håkonsen; на норвежки: Olav Håkonsson) е крал на Дания от 1376 до 1387 г. и на Норвегия от 1380 до 1387 г. В списъка на датските крале той е познат под името Олуф II, а следвайки номерацията на норвежките крале е записан като Олаф IV. Той е син на норвежкия крал Хокон VI Магнусон и на Маргарета I Датска.

Олаф е наследник и на трите скандинавски кралства. Когато датският му дядо крал Валдемар IV умира през 1375 г., Олаф е само на пет години, през следващата 1376 г. е обявен за крал на Дания като от негово име като регентка управлява майка му поради невръстната му възраст. Тя настояла изрично на Олаф да му бъде призната и титлата „Истински наследник на Швеция“, тъй като неговият дядо по бащина линия Магнус VII Ейриксон бил крал на Швеция до 1364 г., когато бил принуден да абдикира. И не на последно място Олаф наследил и баща си на норвежкия трон през 1380 г.

С внезапната ранна смърт на Олаф на 3 август 1387 г. (само на 16 или 17-годишна възраст – като според някои слухове е бил отровен) се прекъсва норвежката династия Вестфолд и през следващите 550 г. Норвегия няма да бъде управлявана от крал роден в Норвегия, а ще бъде част първо от Калмарската уния, създадена от Маргарета I Датска, а впоследствие след разпадането на унията ще мине под управлението на шведската корона чак до 1814 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Валдемар IV крал на Дания (1376 – 1387) Маргарета I Датска
Хокон VI Магнусон крал на Норвегия (1380 – 1387) Маргарета I Датска