Ейрик III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ерик.
Ейрик III
Крал на Калмарската уния
Erik I, 1382-1459, hertig av Pommern konung av Danmark Norge och Sverige - Nationalmuseum - 15058.tif
Роден
1381 г.
Починал
3 май 1459 г. (78 г.)
ПогребанПолша

Религияхристиянство
НаградиОрден на жартиерата
Управление
Период1389 – 1442 крал на Норвегия (фактически от 1412)
13961439 крал на Швеция и Дания (фактически от 1412)
ПредшественикМаргарета I Датска
НаследникКристоф III
Armoiries medievales d Eric de Poméranie 1382-1459.svg
Семейство
БащаВартислав VII
Ейрик III в Общомедия

Ейрик III Померански (на норвежки и на шведски: Erik av Pommern; на датски: Erik af Pommern) е крал на Норвегия (1389 – 1442) и на Швеция и Дания (1396 – 1439), т.нар. Калмарска уния. Де факто обаче, въпреки коронацията, той започва да управлява ефективно и трите кралства чак от 1412 г., когато умира Маргарета I Датска. Известен е като Ерик III като крал на Норвегия (1389 – 1442), Ерик VII като крал на Дания (1396 – 1439) и Ерик XIII като крал на Швеция (1396 – 1434, 1436 – 1439).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото име на Ейрик е Богислав (Bogislav Vratislavsson). Син е на Вартислав VII, дук на Померания, и Мария Макленбурска. Той е праправнук на крал Валдемар IV Датски, а също и потомък на шведския крал Магнус Ладулос.

Крал на Калмарската уния[редактиране | редактиране на кода]

Маслен портрет на Ейрик III Померански

Началото на Калмарската уния е поставена от датската кралица Маргарета I (1353 – 1412). След разгрома на шведския крал Албрехт Мекленбургски през 1389 г. Маргарета избира за свой наследник племенника си Богислав, когото осиновява и му дава традиционното за скандинавските кралства име Ейрик. Осемгодишното момче е представено пред Норвежкия държавен съвет и получава тържествена клетва за вярност пред Йоретинга. От същата 1389 г. той е крал на Норвегия, макар от негово име да управлявала Маргарета Датска. Коронацията му в Осло се състои през 1392 г. През 1396 г. Ейрик получава клетва за вярност и от държавните съвети на Дания и Швеция, а през следващата 1397 г. се извършва коронацията му за двете държави.

От трите скандинавски кралства Ейрик Померански не само, че става най-рано крал на Норвегия, но там и остава най-дълго време на власт. Докато в Швеция и Дания той бива детрониран през 1439 г., то Държавния съвет на Норвегия го запазва чак до 1442 г. Все пак трябва да се отбележи, че норвежците успяват чрез селските бунтове от 1436 – 1438 г. вдигнати заради повишените данъци и тяхната събираемост от датски кастелани, да си извоюват правото Норвегия да има местно управление начело с най-влиятелния норвежки благородник Сигурд Юнсон.

По време на неговото владение Калмарската уния е най-голямото кралство е Европа.[1]

Увеличената данъчна тежест и притесненията от страна на датската администрация на Ейрик Померански предизвикват силно недоволство и в Швеция. Заради това, че Ейрик Померански вляза в конфликт с Ханзата и предизвиква война с холандците, били вдигнати драстично данъците и таксите. Войната най-после бива прекратена с избирането на Кристоф III за крал на Дания, след това и в Швеция и най-накрая през 1442 г. и в Норвегия.

Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

Ейрик Померански не оставя потомство и след като е детрониран последователно в трите северни кралства, той заминава в изгнание първо на остров Готланд, откъдето започва да опустошава доскорошните си владения с помощта на пиратска флота, а по-късно се премества в своето наследствено херцогство в Померания, където и умира през 1459 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Lucien Musset, Les Peuples Scandinaves au Moyen Âge, PUF, Paris, 1951
  • Peter Truhart, Regents of Nations, K. G Saur Münich, 1984 – 1988, ISBN|359810491X, Art. « Pommer/ Pomerania »
  • Anthony Stokvis, Manuel d'histoire, de généalogie et de chronologie de tous les États du globe, depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours, préf. H. F. Wijnman, издадени в 1890 – 1893 г., повторно издадени в 1966 г., том III, глава VIII

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши ни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 82 – 91.
Маргарета I Датска
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1389 – 1442)
Кристоф III
Маргарета I Датска Крал на Швеция (1396 – 1439) Кристоф III
Маргарета I Датска крал на Дания (1396 – 1439) Кристоф III