Магнус Ладулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магнус Ладулос
Magnus I.
крал на Швеция
Magnus III Barnlock of Sweden as Duke bust 2009 Skara (2).jpg
Роден
1240 г.
Починал
Погребан Швеция
Управление
Период 12751290
COA family sv Magnus Ladulås.svg
Семейство
Баща Биргер Ярл
Магнус Ладулос в Общомедия

Магнус Ладулос (на шведски: Magnus Ladulås) е крал на Швеция от 1275 до 1290 г.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Според източници от XIII век Магнус Ладулос е син на основателя на Стокхолм Биргер Ярл.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Картина на Магус Ладулос от 1440 г.

През 1280 г. на остров Алсньо на езерото Меларен той обещава пред събрание на светските властимащи в кралството да освободи от данъционези, които служат като рицари с доспехи и на коне“. По време на управлението му старата родова аристокрация прераства в кралска аристокрация, създават се нисши благородници като военно съсловие, имащо бойни и рицарски задължения. Незначителна роля в обществото играят селяните и гражданите. В страната временно бива въдворено спокойствие относно кралската династия и биват прекратени кървавите стълкновения, завършващи с убийство на стария владетел и синовете му.

Магнус Ладулос не успява да превърна изборната монархия в наследствена въпреки опитите си, които включват екзекуция на свои противници през 1280 г. Увеличава се значението на църквата в обществото. Решения за държавната политика биват взимани от имперски съвет, в който участват най-могъщите мъже от църквата и администрацията. Кралят получава правото да разполага с природните богатства по подобие на кралете от Континентална Европа. За разлика от предишни владетели на Швеция, Магнус Ладулос осигурява добри отношения със съседните страни и насърчава търговията с немските градове.[1]

Гробът на Магнус Ладулосе, който приживе страда от хронично белодробно заболяване или сърдечна недостатъчност, се намира в църквата „Ридархолм“ в Стокхолм, където той е погребан по собствено желание и освен него са погребани и съпругата му кралица Хелвиг, дъщеря им Рикиса и един негов внук по линия на мъжки наследник. Там са погребани и още трима души.[3]

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Щит на Магнус Ладулос от Скандинавска семейна книга

Първородният син, Биргер, е определен за наследник на трона, но това е оспорено от втория брат Ейрик. През 1304 г. Ейрик и третия брат, Валдемар, с датска помощ организират въстание срещу Биргер, който бива подкрепен от Тиргилс Кнутсон. С помощта на Кнутсон синът на Биргер, Магнус, е избран за престолонаследник.[4]

В края на 1307 г. Биргер и съпругата му са похитени от Ейрик и Валдемар в кралския двор в Хатуна и са заточени в укрепения кралски замък Нюкшьопингхюс. През 1317 г. Биргер използва коледно тържество, за да плени двамата си братя. Избухва гражданска война. През 1318 г. Ейрик и Валдемар са убити по време на пленничеството си. На 8 юли 1319 г. регентът Матс Кетилмундсон коронясва върху камъка в Мора тригодишния син на Ейрик, Магнус VII Ейриксон, за нов крал на Швеция, който от 8 май същата година е и крал на Норвегия.[1]

Този избор на крал представлява рождената дата на шведската благородническа демокрация. На 8 юли 1319 г. е написана Шведската „Магна Харта“, по силата на която кралят се задължава при акта на избора да направи „кралско обещание“ да спазва свободите на аристокрацията и църквата.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 54 – 59.
  2. Erik Paulsson. Arkeologerna öppnade fel grav. // SvD.se. 9 декември 2011. Посетен на 17 септември 2015. (на шведски)
  3. Magnus Ladulås ska DNA-testas – DN.SE. // DN.SE. Посетен на 17 септември 2015.
  4. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 59 – 63.