Хенри I (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри I
Крал на Англия
Henry1.jpg
Лични данни
Управление 3 август 11001 декември 1135
Коронация 5 август 1100 г. в Уестминстърското абатство
Роден ок.1068 г.
Йоркшир, Англия
Починал 1 декември 1135 г.
в Нормандия, дн.Франция
Предшественик Уилям II (Англия)
Семейство
Династия Нормандска династия
Баща Уилям I Завоевателя
Майка Матилда Фландърска, дъщеря на фландърския граф Балдуин V

Хенри I ( на английски : Henry I of England ; френски : Henri I-er d'Angleterree) е най-малкият син на Уилям I Завоевателя, крал на Англия (1100—1135) и херцог на Нормандия (1106—1135). Според легендите Хенри се отличавал със своята ерудираност, за което получил прозвището Болерк (фр. Beauclerc — Учения). Известен е с административните и финансовите си реформи, които залягат в по-сетнешното управление на Англия. През неговото царуване почти напълно се стопяват разликите между англо-саксонското и норманското население, което става предпоставка за създаването на английската нация.

Като най-малък син той получава в наследство от баща си само 5 000 фунта злато за разлика от братята си, които се сдобиват с обширни области - Робърт II получава Нормандия, а Уилям II съответно Англия. Получената сума все пак го превръща в един от най-богатите по това време аристократи в Англия и му позволява да си купи значителни имения, което го превръща във фактор в борбата между братята му за обединението на някогашното огромно кралство на Уилям Завоевателя. Отчитайки този факт, братята му сключват общ договор, с който да неутрализират домогванията на Хенри до короната. Въпреки това, когато Робърт заминава на Първия кръстоносен поход, Хенри се превръща на практика в единствения наследник на Уилям. При едно щастливо за него стечение на обстоятелствата на 2 август 1100 г. по време на лов Уилям е убит от заблудена стрела (възможно е да е ставало въпрос за умишлено убийство) и Хенри, който взел участие в същия лов, побързва да се възползва от създалата се ситуация - слага ръка на кралската хазна в Уинчестър и три дни по-късно е коронясан. В грамотата си по повод коронацията той заклеймява деспотичната политика на Уилям и обещава добро правителство, целейки да успокои бароните. Само два месеца след това на 11 ноември 1100 г. Хенри заздравява положението си на трона като сключва брак с Едит (Матилда), дъщеря на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, с което осигурява сродяването си със старата англо-саксонска династия Уесекс. Бракът не се харесал на мнозинството барони и за да я приемат Едит решава да смени името си на Матилда.

Междувременно завърналият се от кръстоносния поход Робърт, в продължение на няколко години прави опити да си върне полагащата му се по старшинство корона. Решаваща се оказва битката при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 г., когато Хенри го пленява и хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робърт остава до смъртта си през февруари 1134 г.

Хенри влиза в конфликт и с църквата. Кралят продава назначенията в духовенството и се противопоставя на Грегорианските реформи. Отправя молба към Анселм Кентърбърийски, изгонен от Англия при управлението на Уилям II, да се върне обратно в страната и го назначава като Архиепископ на Кентърбъри , целейки да си спечели доверието на бароните, но Анселм отказва да му отдаде почит, заявявайки че светската власт не може да се бърка в църковните дела. Конфликтът продължава и папа Паскал II заплашва Хенри с отлъчване от църквата. В крайна сметка Хенри постига компромис с Рим, с който се анулира правото му да назначава духовници, но е уговорено те да му отдават кралски почести.

През 1106 г. конфликтът с църквата и завладяването на Нормандия за разрешени и Хенри се занимава с разширяване на кралската власт. Той комбинира щедростта с насилието и дава административни постове на доверени и талантливи мъже. Така кралят успява да създаде вярна бюрокрация. Хенри е въвлечен в континенталните дела и прекарва половин година в Нормандия, оставяйки управлението на Англия на най- довереното си лице, граф Робърт Солзбъри. Същият създава ефективен отдел за събиране на приходите в кралската хазна. Хенри предоставя на местните кралски чиновници правото да преценяват местните финансови спорове и да обуздават шерифите.

Последните години от царуването на Хенри са белязани от постоянни войни със съседите, най-вече с Франция, и с трудностите в осигуряване на неговото наследство. Френският крал Луи VI започва да укрепва кралството си и на три пъти неуспешно напада Нормандия.

Семейство[редактиране | edit source]

Английска монархия
Норманска династия
Blason duche fr Normandie.svg
Уилям I Завоевателя
Уилям II Руфус
Хенри I
Етиен дьо Блоа

От първия си брак с Едит Хенри има 2 деца:

- Аделаида (1102 – 1167), приела името Матилда (известна още като кралица Мод) след сватбата си с императора на Германия Хайнрих V, майка на крал Хенри II;

- Уилям (1103 – 1120), загива при корабокрушението на Белия кораб на 25 ноември 1120 г. до бреговете на Нормандия.

След смъртта на Едит през 1118 г., Хенри се жени повторно за Аделаида дьо Лувен. От този брак няма деца.

Хенри остава известен и с многото си незаконородени деца (между 20 и 25 според различните източници), което го превръща в английския крал с най-много извънбрачни деца в историята на страната.

Наследяване[редактиране | edit source]

За Хенри се оказва проблем да посочи свой наследник след смъртта на сина му Уилям. Единственият, който е в състояние да го наследи при това положение, е дъщеря му Аделаида-Матилда. Тъй като междувременно тя вече е останала вдовица, Хенри я вика при себе в Англия през 1125 г. и на 1 януари 1127 г. принуждава бароните си да ѝ се закълнат във вярност. След това на 17 юни 1128 г. урежда и брака ѝ с 16-годишният граф Жофроа д`Анжу Плантагенет, от когото през 1133 г. тя ражда син, бъдещият крал на Англия - Хенри II.

Смърт[редактиране | edit source]

През лятото на 1135 г. Жофроа д`Анжу иска като знак на добра воля Хенри да му предостави редица замъци в Нормандия. Отказът на Хенри е последван от война между двамата, в разгара на която през декември 1135 г. Хенри умира. Смъртта му е предизвикана от хранително отравяне.