Валрам IV (Лимбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Валрам IV (на френски: Waléran III de Limbourg, на немски: Walram IV von Limburg, * ок. 1175, † 1226) от Дом Лимбург-Арлон е от 1214 г. граф на Люксембург и от 1221 г. херцог на Лимбург и маркграф на Арлон и до 1221 г. господар на замък Моншау.

Той е вторият син на херцог Хайнрих III от Лимбург († 21 юни 1221) и София фон Саарбрюкен (* 1149, † сл. 1215), дъщеря на граф Симон I фон Саарбрюкен.

Валрам участва заедно с баща си Хайнрих III в третия кръстоносен поход (1189–1192). Те пътуват независимо от главната войска на император Фридрих I Барбароса и в Светата Земя се включват във войската на Ричард Лъвското сърце. През 1196/1197 г. той се бунтува заедно с баща си против император Хайнрих VI и през 1206 г. участва в битката при Васенберг. Чрез втората си женитба през 1214 г. с графиня Ермезинда II Люксембургска (Дом Намюр), единствената дъщеря и наследничка на граф Хайнрих IV от Люксембург († 14 август 1196), той става граф на Люксембург (de iure uxoris). През 1217 и 1218 г. той участва в петия кръстоносен поход и се бие при обсадата на Дамиета. След смъртта на баща му Хайнрих III през 1221 г. Валрам става херцог на Лимбург и граф на Арлон. Той отстъпва своето владение над Моншау на най-голямия си син Хайнрих.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Валрам IV има най-малко четири деца от първия му брак с Кунигунда Лотарингска († преди 1213), дъщеря на херцог Фридрих I от Лотарингия, и те са:

Валрам IV има най-малко четири деца от втория му брак с Ермезинда II Люксембургска (* юли 1186, † 12 февруари 1247) и те са:

Валрам IV е погребан в абатството Ролдук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]