Ото I (Бургундия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.
| Ото I | |
| пфалцграф на Бургундия, граф на Люксембург | |
 Ото I, картина в църквата Сен-Жан дьо Безансон | |
| Роден |
1170 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Безансон, Франция |
| Управление | |
| Период | 1189 – 1200 (Бургундия) 1196 – 1197 (Люксембург) |
| Предшественик | Беатрис Бургундска (Бургундия) Хайнрих IV Слепия (Люксембург) |
| Наследник | Жана I (Бургундия) Ермезинда II (Люксембург) |
| Семейство | |
| Род | Хоенщауфен |
| Баща | Фридрих I Барбароса |
| Майка | Беатрис Бургундска |
| Братя/сестри | Филип Швабски Хайнрих VI Фридрих V Фридрих VI (Швабия) Конрад II (Швабия) |
| Деца | Жана I Бургундска Беатрис II Бургундска |
| Ото I в Общомедия | |
Ото I (на немски: Otto I von Burgund, на френски: Othon I de Bourgogne; * юни/юли 1170; † 13 януари 1200, Безансон, Франция) от династията Хоенщауфен, e пфалцграф на Бургундия от 1189 г. до смъртта си и граф на Люксембург (1196 – 1197).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е четвъртият син на император Фридрих I Барбароса († 1190) и неговата втора съпруга Беатрис Бургундска († 1184), графиня на Бургундия. Той е по-малък брат на император Хайнрих VI († 1197).
Управление
[редактиране | редактиране на кода]През 1189 г. Ото получава от баща си собственостите на майка му, територията на Свободното графство Бургундия (Франш Конте) като пфалцграфство. Неговата политика в Бургундия предизвиква конфликти с Церингите, с херцога на Бургундия и графовете на Савоя. Ото иска да се разшири в Елзас и води боеве с епископа на Страсбург (Конрад II фон Хюненбург) и с графовете на Мьомпелгард. Ото успява да победи някои от противниците си.
Ото се жени ок. 1190 г. за графиня Маргарета от Блоа (* 1170, † 1230), дъщеря на граф Теобалд V († 1191) от Блоа и Аликс Френска († 1197/1198), втората дъщеря на френския крал Луи VII. Тя е вдовица на Хуго III д’Оази (ок. 1140 – 29 август 1189), кастелан на Камбре.
През 1195 г. при преговори Ото убива лично граф Амадей II от Мьомпелгард.
След смъртта на Хайнрих IV Слепия през 1196 г., не оставил синове, императорът предава Люксембург на Ото. Графа на Бар – Теобалд I, съпруг на единствената дъщеря на Хайнрих, Ермезинда II, се договоря с Ото, в резултат на това се отказва от Люксембург в полза на Ермезинда и Тибо.
Пфалцграф Ото I умира на 29 години през 1200 г. в Безансон и е погребан в църквата „Сент Етиен“, оставяйки две малолетни дъщери. От 1202 до 1208 г. управлява съпругата му Маргарета. След смъртта на голямата ѝ дъщеря през 1205 г. тя омъжва по-малката си дъщеря за херцога на Мерания, на когото пфалцграфството отива през 1211 г.
Маргарета се омъжва за трети път – за Готие II д'Авен (ок. 1270—ок. 1246), сеньор дьо Гиз.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Жана I (* 1191, † 1205), пфалцграфиня на Бургундия от 1200 г.
- Беатрис II (* 1193, † 7 май 1231), пфалцграфиня на Бургундия от 1205 г., ∞ 21 юни 1208 г. в Бамберг за Ото I от Андекс († 1234), от 1205 г. херцог на Мерания
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Eduard Winkelmann: Otto, Pfalzgraf von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 687 f.
- Laetitia Boehm: Geschichte Burgunds, VMA Verlag Wiesbaden, 1998, ISBN 3-928127-62-4
- Friedemann Bedürftig: Taschenlexikon Burgund, Piper Verlag GmbH, München 2000, ISBN 3-492-23032-6
- Reinhard Barth: Taschenlexikon Kreuzzüge, Piper Verlag GmbH, München 1999, ISBN 3-492-22794-5
- Johannes Lehmann: Die Staufer – Glanz und Elend eines deutschen Kaisergeschlechts, Lizenzausgabe für Gondrom Verlag GmbH & Co. KG, Bindlach 1991 ISBN 3-8112-0903-5
- H. Grote: Stammtafeln, 7. Reprint der Originalausgabe von 1877, ZA-Reprint, Leipzig 1990, Ausgabe für Fourier Verlag GmbH Wiesbaden, ISBN 3-921695-59-7
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
