Ото I (Мерания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото I.

Ото I
херцог на Мерания
Otto1Andechs.jpg
Лични данни
Управление 1205 – 1230
Други титли пфалцграф на Бургундия и маркграф на Истрия
Роден
1180 г.
Починал
7 май 1234 г. (54 г.)
Погребан в манастир Лангхайм
Семейство
Династия Андекската династия
Баща Бертхолд IV фон Андекск
Майка Агнес фон Рохлиц
Бракове Беатрис фон Хоенщауфен
София фон Анхалт
Потомци Ото II, Агнес, Беатрис, Маргарета, Аделхайд, Елизабет
Герб Andechs-Wappen.png
Ото I в Общомедия

Ото I (на немски: Otto I; † 7 май 1234 в Безансон) от Андекската династия е от 1205 г. херцог на Мерания, като Ото II пфалцграф на Бургундия (1211 – 1234) и маркграф на Истрия (1228 – 1230).

Ото е най-възрастният син на Бертхолд IV фон Андекск († 1204), херцог на Мерания, и съпругата му Агнес фон Рохлиц от Ветин († 1195). През 1205 г. той последва баща си като херцог на Мерания.

Ото първо се жени на 21 юни 1208 г. в Бамберг за Беатрис фон Хоенщауфен (* 1191, † 7 май 1231), пфалцграфиня на Бургундия, втората дъщеря на пфалцграф Ото I (1170 – 1200) и съпругата му Маргарета от Блоа (1170 – 1230), пфалцграфиня на Бургундия. Тя е внучка на император Фридрих Барбароса. През 1211 г. Ото поема от тъщата си пфалцграфството Бургундия (като Ото II).

През 1228 г. той наследява от брат си Хайнрих († 18 юли 1228), който е осъден 1208 – 1211 г. за вероятно участие в убийството на немския крал Филип Швабски, останалите земи. От 1228 до 1230 г. той е маркграф на Истрия.

Беатрис II умира на 7 май 1231 г. и Ото се жени след това за София фон Анхалт († 23 ноември 1272 или † 1273/1274), дъщеря на княз Хайнрих I фон Анхалт (Аскани). Двамата нямат деца.

Ото I е погребан в манастир Лангхайм. Вдовицата му се омъжва отново за граф Зигфрид I фон Регенщайн († 12 март 1240/1246), и трети път за Ото Млади фон Хадмерслебен († пр. 1280).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ото и Беатрис имат шест деца:[1][2][3]

  • Ото II († 19 юни 1248), 1234 херцог на Мерания и пфалцграф (Ото III) на Бургундия. С Ото II фамилията измира.
  • Агнес († между 1 ноември 1260 и 7 януари 1263)
∞ I 1229, разведена 1240, Фридрих II, херцог на Австрия († 15 юни 1246) (Бабенберги)
∞ II 1248/1256 Улрих III, 1256 херцог на Каринтия († 27 октомври 1269) (Спанхайми)
Херман II граф на Орламюнде († 1247)
∞ I пр. 25 септември 1232 маркграф Пршемисъл от Моравия († 16 октомври 1239)
∞ II 2 юни 1240 Фридрих фон Труендинген († 30 август 1274)
  • Аделхайд († 8 март 1279), 1248 г. наследничка на пфалцграфство Бургундия
∞ I 1236 Хуго от Шалон, господар на Салинс, 1248 граф на Бургундия († сл. 12 ноември 1266) (Дом Шалон)
∞ II 11 юни 1267 Филип I, 1268 граф на Савоя, 1267/1279 граф на Бургундия († 16 август 1285) (Дом Савоя)
∞ пр. 10 май 1251 Фридрих III фон Цолерн, бургграф на Нюрнберг († 12 авугуст 1297) (Хоенцолерн)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Holzfurtner: Otto II.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 683
  • Laetitia Boehm: Geschichte Burgunds, VMA Verlag Wiesbaden, 1998, ISBN 3-928127-62-4
  • Jiri Louda et Michael MacLagan, Les Dynasties d'Europe, Bordas, 1995. ISBN 2-04-027115-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Otto I Meranien, fmg.ac
  2. Otto I. (VII) Herzog v. Meranien, ww-person.com
  3. Otto II, Duke of Meran, Markgraf of Istria, Pfalzgraf of Burgundy, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]