Хайнрих (Истрия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих.

Хайнрих
маркграф на Истрия-Крайна
Лични данни
Управление 1204 – 1228
Други титли граф на Щайн (Камник в Горна Крайна)
Роден
1175 г.
Починал
18 юли 1228 г. (53 г.)
Семейство
Династия Андекската династия
Баща Бертхолд IV фон Андекск
Майка Агнес фон Рохлиц
Брак София от Вайхселбург

Хайнрих (на немски: Heinrich, Heinrich IV, Heinrich II, * ок. 1175, † 18 юли 1228 във Виндишгрец) от Андекската династия е маркграф на Истрия-Крайна (1204 – 1228) и граф на Щайн (Камник в Горна Крайна).

Той е вторият син на Бертхолд IV фон Андекск, херцог на Мерания († 1204) и на Агнес фон Рохлиц († 1195) от фамилията Ветини, дъщеря на Дедо V, маркграф на Долна Лужица и господар на Рохлиц. Той е по-малък брат на Ото I, херцог на Мерания, и по-голям брат на Екберт, епископ на Бамберг (1203 – 1237), и Бертхолд, патриарх на Аквилея (1218 – 1251).

След смъртта на баща му през 1204 г. той става маркграф на Истрия-Крайна и на собственостите жюжно от Дунав.

Хайнрих се жени пр. 1207 г. за София от Вайхселбург (* ок. 1190, † 28 февруари 1256), дъщеря наследничка на граф Алберт от Вайхселбург († 1209). Тя донася собствености в Марка Виндика. Бракът остава бездетен.

Хайнрих е набеден през 1208 г. за участие в убийството на немския крал Филип Швабски по време на сватбата на по-големия му брат Ото I в Бамберг. По-малкият му брат епископ Екберт († 1237), също е набеден за убийството. Още през 1208 г. те загубват цялата си собственост, всички права, титли и доходи. През 1209 г. те са осъдени и се спасяват при сестра им кралица Гертруда († 1213) в Унгария.

През 1211 г. Екберт може да се върне обратно на службата си, Хайнрих може също да се върне същата година в собствеността си в Марка Виндика, но не получава баварските и тиролските си земи, които са присвоени от баварския херцог Лудвиг I. През май 1228 г. Хайнрих може да върне обратно и получава правата си и част от земите си от Лудвиг I, но умира през юли същата година в Словен Градец (Виндишгрец). Погребан е в манастир Дийсен. Неговите баварски земи наследява брат му Ото. Вайхселбургските земи обаче за кратко остават при София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]