Гертруда от Мерания
| Гертруда от Мерания Merániai Gertrúd | |
| кралица на Унгария | |
.jpg) | |
| Родена |
24 септември 1185 г.
|
|---|---|
| Починала | 28 септември 1213 г.
|
| Погребана | Унгария |
| Управление | |
| Период | 1205 – 1213 г. |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Андекска династия |
| Баща | Бертхолд IV |
| Майка | Агнес фон Рохлиц |
| Братя/сестри | Хедвиг Силезка Агнес Меранска Бертхолд V Ото I Екберт фон Андекс-Мерания Хайнрих |
| Съпруг | Андраш II |
| Деца | Анна-Мария Унгарска Бела IV Елисавета Унгарска Коломан Арпад Андраш Арпад |
| Гертруда от Мерания в Общомедия | |
Гертруда от Мерания (на унгарски: Merániai Gertrúd; на немски: Gertrud von Andechs, Gertrude von Andechs-Meranien) е германска принцеса, графиня на Андекс и унгарска кралица (1205 – 1213) – първа съпруга на унгарския крал Андраш II.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 24 септември 1185 г. Дъщеря е на меранския херцог Бертолд IV и на съпругата му Агнес от Рохлиц, от фамилията Ветини, дъщеря на граф Дедо V.[1] По-малката сестра на Гертруда – Агнес, която била известна с красотата си, става трета съпруга на френския крал Филип II.
Кралица на Унгария[редактиране | редактиране на кода]
Амбициозните родители на Гертруда я дават за съпруга на унгарския принц Андраш (* 1177, † 1235) от династията Арпади, който по-късно през 1205 г. става унгарски крал. Двамата имат шест деца:
- Анна-Мария (* 1204, † 1237), омъжена от 1221 за Иван Асен II, цар на България (ок. 1190 – 1241) [2]
- Бела (* 1206, † 1270), крал на Унгария като Бела IV [2]
- Елжбета (* 1207, † 1231), омъжена за Лудвиг IV, ландграф на Тюрингия [2]
- Коломан (* 1208, † 1241), княз на Халич [2]
- Андраш (* неизвестно, † 1234), княз на Халич-Пшемишъл, женен от 1221 за Мария (Хелена) от Новгород, дъщеря на княз Мстислав [2]
Гертруда се ползва с изключително влияние върху политиката на съпруга си и вероятно поощрява заговорите срещу управлението на брат му Имре.
По време на управлението си Андраш II фаворизира германските роднини на Гертруда, които изпълват унгарския кралски двор и стават причина за недоволството на унгарските магнати и селяни. Докато съпругът ѝ е постоянно зает с военни походи, Гертруда щедро раздава унгарски земи на своите роднини, които стават собственици на една трета от земите на кралството. Обезпокоени от германизирането на страната, унгарските благородници организират заговор срещу кралицата, която е убита по време на лов на 24 септември 1213 г. Погребана е в Пилишкия манастир.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Grandpierre K. Endre. Királygyilkosságok. Magyarok Titkos Története, 120 – 124. o. ISBN 963-7707-00-X (1991)
- Hans Wagner: Gertrud, Königin von Ungarn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 333 f. (Digitalisat).
- Heinrich von Zeißberg: Gertrud von Meran. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 72 f.