Анна-Мария Унгарска
| Анна-Мария Унгарска | |
|---|---|
| царица на България | |
| Родена |
1204 г.
|
| Починала | 1237 г.
|
| Погребана | Велико Търново, Република България |
| Управление | |
| Период | 1221 – 1237 |
| Предшественик | Анна |
| Наследник | Ирина Комнина |
| Други титли | унгарска принцеса |
| Семейство | |
| Род | Арпади |
| Баща | Андраш II |
| Майка | Гертруда от Мерания |
| Братя/сестри | Йоланда Унгарска Елисавета Унгарска Бела IV Ищван Постум Коломан Арпад Андраш Арпад |
| Съпруг | Иван Асен II (1221) |
| Деца | Коломан І Асен Елена Асенина Михаил II Асен |
Анна-Мария Арпад (1204 – 1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205 – 1235) и Гертруда от Мерания.
По бащина линия е внучка на унгарския крал Бела III и на съпругата му – принцеса Агнес Антиохийска от рода Шатийон, дъщеря на кръстоносеца Рено дьо Шатийон.
Ана-Мария е сестра на унгарския крал Бела ІV, на света Елисавета Унгарска, на галицкия херцог Коломан и на галицкия херцог Андрей. Нейната природена сестра Йоланда е съпруга на арагонския крал Хайме I Арагонски.
Бракът с българския цар[редактиране | редактиране на кода]
Бракът ѝ с Иван Асен е политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение – войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.
С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделяват над верските и папата дава благословията си.
На българския престол[редактиране | редактиране на кода]
Самата сватба се състои през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегръща особено ревностно новата вяра – издига множество църкви и обители, присъства редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на Свети Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.
От брака на Анна-Мария и Иван Асен се раждата децата:
- Елена, омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император
- Тамара, годеж с бъдещия император Михаил VIII Палеолог
- Коломан I Асен, български цар (1241 – 1246). Вероятно кръстен на чичо си – галицкия херцог Коломан.
- Петър, умира като бебе през 1237
Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсажда заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявява смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снема обсадата, изгaря обсадните машини и се връща в Търново, където възобновява нарушените договорености.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Боемонд II Антиохийски | ||||||||||||||||
| Констанс Антиохийска | ||||||||||||||||
| Алис Йерусалимска | ||||||||||||||||
| Агнес Антиохийска | ||||||||||||||||
| Анри дьо Шатийон | ||||||||||||||||
| Рено дьо Шатийон | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| крал Андраш II | ||||||||||||||||
| крал Бела Слепи | ||||||||||||||||
| крал Геза II | ||||||||||||||||
| Илона Сръбска | ||||||||||||||||
| крал Бела III | ||||||||||||||||
| княз Мстислав I Велики | ||||||||||||||||
| Ефросина Мстиславна | ||||||||||||||||
| Любава Дмитриевна | ||||||||||||||||
| Анна-Мария Арпад | ||||||||||||||||
| Бертхолд III фон Андекс | ||||||||||||||||
| Бертхолд IV Мерански | ||||||||||||||||
| Хедвиг фон Дахау-Вителсбах | ||||||||||||||||
| Гертруда Меранска | ||||||||||||||||
| Дедо III Дебелия | ||||||||||||||||
| Агнес фон Рохлиц | ||||||||||||||||
| Матилда фон Хайнсберг | ||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Marek, Miroslav. Arpad 2. // Genealogy.EU.
- HUNGARY KINGS, Medieval Lands
- Passuth László: Hétszer vágott mező, Szépirodalomi Könyvkiadó, Budapest, 1965.