Анна-Мария Унгарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна-Мария Унгарска
царица на България
Родена
Есзтергом, Унгария
Починала
1237 г. (33 г.)
Погребана Велико Търново, Република България
Управление
Период 1221 – 1237
Предшественик Анна
Наследник Ирина Комнина
Други титли унгарска принцеса
Семейство
Род Арпади
Баща Андраш II
Майка Гертруда от Мерания
Братя/сестри Йоланда Унгарска
Елисавета Унгарска
Бела IV
Съпруг Иван Асен II (1221)
Деца Коломан І Асен
Елена Асенина
Михаил II Асен

Анна-Мария Арпад (1204 – 1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205 – 1235) и Гертруда от Мерания.

Бракът с българския цар[редактиране | редактиране на кода]

Бракът ѝ с Иван Асен е политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение – войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.

С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделяват над верските и папата дава благословията си.

На българския престол[редактиране | редактиране на кода]

Самата сватба се състои през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегръща особено ревностно новата вяра – издига множество църкви и обители, присъства редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на Свети Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.

От брака на Анна-Мария и Иван Асен се раждата децата:

Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсажда заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявява смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снема обсадата, изгорява обсадните машини и се връща в Търново, където възобновява нарушените договорености.

Източници[редактиране | редактиране на кода]