Анна-Мария Унгарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна-Мария Унгарска
царица на България
Родена
1204 г.
Есзтергом, Унгария
Починала
1237 г. (33 г.)
Погребана Велико Търново, Република България
Управление
Период 1221 – 1237
Предшественик Анна
Наследник Ирина Комнина
Други титли унгарска принцеса
Семейство
Род Арпади
Баща Андраш II
Майка Гертруда от Мерания
Братя/сестри Йоланда Унгарска
Елисавета Унгарска
Бела IV
Съпруг Иван Асен II (1221)
Деца Коломан І Асен
Елена Асенина
Михаил II Асен

Анна-Мария Арпад (1204 – 1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205 – 1235) и Гертруда от Мерания.

По бащина линия е внучка на унгарския крал Бела III и на съпругата му – принцеса Агнес Антиохийска от рода Шатийон, дъщеря на кръстоносеца Рено дьо Шатийон. Ана-Мария е сестра на унгарския крал Бела ІV, света Елисавета Унгарска, галицкия херцог Коломан и галицкия херцог Андрей. Доведената и сестра Йоланда Унгарска е съпруга на арагонския крал Хайме I Арагонски.

Бракът с българския цар[редактиране | редактиране на кода]

Бракът ѝ с Иван Асен е политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение – войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласява с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.

С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написва писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделяват над верските и папата дава благословията си.

На българския престол[редактиране | редактиране на кода]

Самата сватба се състои през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегръща особено ревностно новата вяра – издига множество църкви и обители, присъства редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на Свети Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.

От брака на Анна-Мария и Иван Асен се раждата децата:

Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсажда заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявява смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снема обсадата, изгорява обсадните машини и се връща в Търново, където възобновява нарушените договорености.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боемонд II Антиохийски
 
 
 
 
 
 
 
Констанс Антиохийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алис Йерусалимска
 
 
 
 
 
 
 
Агнес Антиохийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри Шатийон
 
 
 
 
 
 
 
Рено дьо Шатийон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
крал Андраш II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
крал Бела Слепи
 
 
 
 
 
 
 
крал Геза II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илона Сръбска
 
 
 
 
 
 
 
крал Бела III
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
княз Мстислав I Велики
 
 
 
 
 
 
 
Ефросина Мстиславна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любава Дмитриевна
 
 
 
 
 
 
 
Анна-Мария Арпад
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бертхолд III фон Андекс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бертхолд IV Мерански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хедвиг фон Дахау-Вителсбах
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гертруда Меранска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дедо III Дебелия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Агнес фон Рохлиц
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матилда фон Хайнсберг
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]