Ирина Комнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирина
царица на България
Irene-Komnene-Kastoria.jpg
Портрет от костурската църква
Свети Архангели Митрополитски
Лични данни
Регент на Михаил II Асен
Регентство 1246-1254 ?
Родена ?
Починала ?
България
Предшествана от Анна-Мария Унгарска
Наследена от Анна Ростиславна
Семейство
Брак Иван Асен II
Династия Комнин Дука, клон от Ангелите
Баща Теодор Комнин
Майка Мария Патралифена
Ирина в Общомедия

Ирина Комнина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Κομνηνή) е дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин и Мария Патралифена. Още като дете заедно с цялото си семейство тя попаднала в плен при българите след знаменитата победа на цар Иван Асен II при Клокотница през 1230 г. и отраснала в търновския дворец. Цар Иван Асен II бил запленен от „хубавата и стройна“ Ирина. Той обичал Ирина „не по-малко, отколкото Антоний — Клеопатра“.

На царица Ирина един византийски поет посвещава следните редове:

...Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна
от една градина цвете, рай божествен, ти, царице!
По природа си красива, имаш кипреща се прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата...
[1]

Търновският патриарх Висарион, който стриктно се придържал към принципа на православието, отказал да благослови съпружеската двойка. Иван Асен II не се поколебал да осъди на смърт несговорчивия патриарх. От своя страна църквата отказала да признае царската титла на Ирина и причислила патриарх Висарион към числото на светиите.

Иван Асен II се жени за Ирина през 1238 г.. От този брак те имат три деца:

След смъртта на Иван Асен II през 1241 г. на търновския престол се възкачва Кoлoман I, син на царя от първата му съпруга Анна-Мария Унгарска. Управлението на новия цар обаче не може да се похвали с успехите, достигнати при неговия предшественик. Нещо повече България бързо губи позициите си на първа балканска политическа сила и, притисната от постоянни татарски нашествия, е принудена да плаща ежегоден данък на татарите. Съвсем естествено неуспехите на новото управление пораждат силно вътрешно недоволство срещу управлението на Калиман I. Сред българското болярство се оформя опозиция, целяща да отстрани Калиман I от престола и да постави на негово място сина на Иван Асен II и Ирина Комнина. Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина съвсем естествено оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През 1246 цар Калиман I e отровен и на престола се възкачва Михаил II Асен. Много автори изтъкват, че зад убийството на царя стои самата Ирина Комнина. Предполага се, че царица Ирина Комнина застава начело на управлението на страната като регент на сина си, който по това време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват.

Ирина се замонашва под религиозното име Ксения. Изгонена е от България след смъртта на сина си и последвалата борба за българския престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край Солун[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитат по: Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.
  2. Павлов, Пламен. "ПЪРВИТЕ ДАМИ" НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ.