Ирина Комнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирина
царица на България
Irene-Komnene-Kastoria.jpg
Портрет от костурската църква
Свети Архангели Митрополитски
Лични данни
Регент наМихаил II Асен
Регентство1246 – 1254 г. ?
Роденаок. 1220 г. [1]
Арта, Епирско деспотство[2]
Починал
България
Предшествана отАнна-Мария Унгарска
Наследена отАнна Ростиславна
Семейство
БракИван Асен II
ДинастияКомнин Дука, клон от Ангелите
БащаТеодор Комнин
МайкаМария Патралифена
Ирина в Общомедия

Ирина Комнина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Κομνηνή) е българска царица (съпруга на цар Иван Асен II), майка на цар Михаил II Асен и вероятно негова регентка.

Дъщеря е на епирския деспот Теодор Комнин и Мария Патралифена. Още като дете заедно с цялото си семейство попада в плен при българите след знаменитата победа при Клокотница на цар Иван Асен II през 1230 г. Отрасва в търновския дворец. Иван Асен II е запленен от „хубавата и стройна“ Ирина. Обича Ирина „не по-малко, отколкото Антоний – Клеопатра“.

На царица Ирина византийски поет по-късно посвещава следните редове:

...Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна
от една градина цвете, рай божествен, ти, царице!
По природа си красива, имаш кипреща се прелест,
като слънце над звездите бдиш с лъча на красотата...
[3]

Търновският патриарх Висарион, стриктно придържайки се към православието, отказва да благослови съпружеската двойка, вероятно поради твърде скорошната, преди да е изтекъл срока на траура за предишната царица (Анна-Мария Унгарска), сватба. Иван Асен II не се поколебава да осъди на смърт несговорчивия патриарх. От своя страна църквата отказва да признае царската титла на Ирина и канонизира патриарх Висарион за светец.

Иван Асен II се жени за Ирина през 1238 г. От този брак имат 3 деца:

След смъртта на Иван Асен II през 1241 г. на търновския престол се възкачва Калиман I (Коломан I), син на царя от първата му съпруга Анна-Мария Унгарска. При управлението му България бързо губи позициите си на първа балканска политическа сила и притисната от постоянни нашествия на татарите, е принудена да им плаща ежегоден данък. Неуспехите пораждат силна опозиция, целяща да го отстрани от престола и да постави на негово място сина на Иван Асен II и Ирина Комнина. Водена от желанието си да види собствения си син на престола, Ирина оглавява болярската опозиция срещу Калиман I. През 1246 г. той e отровен и на престола се възкачва синът ѝ Михаил II Асен. Много автори изтъкват, че зад убийството на царя стои самата Ирина Комнина. Предполага се, че царица Ирина Комнина застава начело на управлението на страната като регент на сина си, който по онова време е непълнолетен, но категорични доказателства за това липсват. По-късно Ирина става монахиня под религиозното име Ксения. Изгонена е от България след смъртта на сина си през 1256 г. и последвалата борба за българския престол. Прекарва остатъка от живота си в родовите си имения край Солун[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Пламен. Още веднъж за съпругите, дъщерите и „сватбите на Йоан Асен“. // Bulgaria mediaevalis (в чест на проф. Илия Илиев), т. 6. София, 2015. ISSN – 2941 1314 – 2941. с. 285 – 298.
  2. Павлов, Пламен. „Забравени и неразбрани“. София, Издателство „Сиела“, 2010. ISBN 978-954-28-0787-2.
  3. Павлов, Пламен. „Търновските царици“. В.Т.: ДАР-РХ, 2006
  4. Павлов, Пламен. „Първите дами“ на Средновековна България, архив на оригинала от 15 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110715181216/http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73&page=1, посетен на 2009-07-04