Елена Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Асенина
никейска императрица
Родена
Починала
Други титли българска княгиня
Семейство
Род Ласкариди
Баща Иван Асен II
Майка Анна-Мария Унгарска
Братя/сестри Коломан І Асен
Ана-Теодора Асенина
Мария Асенина
Михаил II Асен
Белослава Асенина
Съпруг Теодор II Ласкарис
Деца Йоан IV Дука Ласкарис
Ирина Ласкарина Асенина
Евдокия Ласкарина Асенина

Елена е българска княгиня и никейска императрица.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на българския цар Иван Асен II и унгарската принцеса Ана-Мария. Сестра е на цар Коломан I Асен и на княгиня Тамара Асенина. По майчина линия Елена е внучка на унгарския крал Андраш II и Гертруда от Мерания.

Годеница на Балдуин II[редактиране | редактиране на кода]

През 1228 Елена е сгодена за малолетния император на Латинската империя, Балдуин II, който наследява престола в Константинопол след смъртта на император Робер дьо Куртене. В своята хроника италианецът Марино Сануто коментира причините за този годеж:

И така, когато властта в Цариградската империя била наследена от Балдуин, който бил невръстен, за по-голяма полза бил сключен договор и с клетва било утвърдено, че дъщерята на загорския цар [Иван Асен II], мъж славен и могъщ по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт.

Сключеният договор и годежът на Елена за Балдуин II увеличават влиянието на Иван Асен II в Константинопол. Заветната мечта на българските царе да станат пълновластни господари на Втория Рим била напът да стане реалност. Обезпокоени от това латинските барони сключват таен договор с бившия крал на Йерусалим, според който Жан дьо Бриен бил признат за настойник на Балдуин II, а дъщеря му трябвало да бъде омъжена за малолетния император – това се случва през 1231 г. и съответно годежът на Елена и Балдуин II бил официално разстрогнат.

Брак с Теодор II Ласкарис[редактиране | редактиране на кода]

Измяната на бароните и връщането на Елена в България накарало Иван Асен II да прекрати унията с Рим и да се преориентира към съюз с изконния враг на латините – Никейската империя. В края на 1234 г. българският цар сключва договор с никейския император Йоан III Дука Ватаций за взаимни действия срещу Латинската империя, в замяна на което Никейският патриарх съдействал за признаването на патриаршеско достойнство на търновския архиепископ. Този път Елена е сгодена за наследника на никейския престол – единадесетгодишния Теодор II Ласкарис. Хрониката на Георги Акрополит предава подробно обстоятелствата около бракосъчетанието между Елена и Теодор Ласкарис:

След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна с императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йона премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман. Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския, да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него]. След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А императорът Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните.

През 1237 г. поради някои неуспехи в съвместната борба срещу латините Иван Асен решава да прекрати договора си с Никея и да върне обратно дъщеря си в България. Георги Акрополит описва повторното връщане на Елена в България и причините за това:

Тъй като син му [на Йоан Дука Ватаци] Теодор беше дете – той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, – бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много унизена. Крал Йоан [де Бриен], след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния ѝ съпруг, има Бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си – императрица Ирина – и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред па седлото му, ударил я с ръката [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.

След повторното връщане на Елена в родината ѝ между България и Латинската империя е сключен нов договор срещу Никея. По време на единствената акция на българи и латини срещу никейците – обсадата на Цурулум, от Търново пристига новината, че съпругата на Иван Асен II, по-малкият му син и патриархът станали жертва на върлуваща по това време чума. Ето как тази новина се отразява върху съдбата на Елена според Георги Акрополит:

....И тъй Асен, след като му се случили гореспоменатите нещастия, мислейки напълно благочестиво, че това е станало, понеже е нарушил клетвените споразумения, които сключи с император Йоан, и понеже разделил дъщеря си от съпруга ѝ Теодор, разкаял се за това и изпрати пратеници при императора и обвинявайки се за твърде лошата постъпка, искаше да възстанови договорите и молеше прошка за извършеното. А император Йоан и императрица Ирина, понеже бяха склонни повече към благочестие и набожност, приеха и пратеничеството и без да влизат в дълги преговори, възобновиха клетвите и извикаха отново снахата Елена. И тъй тя бе изпратена при свекъра и съпруга си и отново между българи и ромеи [настъпи] мир.

След завръщането си в Никея Елена окончателно остава при съпруга си Теодор Ласкарис. През 1254 г. Теодор Ласкарис наследява престола на Никейската империя като император Теодор II Дука Ласкарис, а Елена получава титлата императрица на Никея.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Елена и Теодор II Ласкарис имат шест деца, на пет от които имената са известни:

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]