Теодор II Ласкарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теодор II Ласкарис
никейски император
Theodore II Laskaris miniature.jpg
миниатюра от 15 в.
Лични данни
Управление 12541258
Роден ок. 1221
Никея
Починал 18 август 1258
Магнезия
Семейство
Династия Ватаци, Ласкариди
Брак Елена Асенина

Теодор II Дука Ласкарис (декември 1221/януари 1222–18 август 1258) е император на Никейската империя от династията Ласкариди в периода (3 ноември 1254-18 август 1258). Син е на император Йоан III Дука Ватаци и на Ирина Ласкарина.

Получил много добро образование и се интересувал от науки и изкуства, но бил болен от епилепсия. След като Йоан III Дука Ватаци умира през 1254 г. в Никея, синът му Теодор II е коронован за император. В началото, след възкачването му на престола, се смятало че няма качествата на баща си, поради което никейските владения в Тракия са нападнати от българският цар Михаил II Асен през 1255 година. Теодор II обаче поема лично командването на войските и показва неочаквано добри резултати като пълководец. След като българите са победени, Михаил II е убит при заговор на приближените му, а в България започва борба за властта. През това време никейският владетел присъединява повечето български територии в Тракия и Македония и овладява Епир с крепостта Драч.

Във вътрешнополитическо отношение, Теодор II Ласкарис фаворизира средната класа и засяга интересите на знатните родове, с което предизвиква тяхната опозиция. В резултат, някои от аристократите са заточени, включително и бъдещият император Михаил VIII Палеолог, обвинен в конспирация със селджуците от Рум.

Теодор II е женен за българската княгиня Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. От брака им се раждат шест деца. Една от дъщерите си Ирина Ласкарина Асенина омъжва през 1257 за цар Константин Тих Асен. През 1258 г. имератора умира след влошаване на състоянието му.


Йоан III Дука Ватаци Никейски император (1254 г. – 1258 г.) Йоан IV Дука Ласкарис