Константин Ласкарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Ласкарис
никейски император
Лични данни
Управление 13 април 1204
Коронация 13 април 1204
Роден
1170 г.
Починал
19 март 1205 г. (35 г.)
Предшественик Алексий V Дука Мурзуфул
Наследник Теодор I Ласкарис

Константин (XI) Ласкарис (на гръцки: Κωνσταντίνος Λάσκαρης) е византийски император, управлявал за един ден през 1204. Доколкото Константин не е бил официално коронован, мнозина историци не го причисляват към византийските императори. В някои по-стари източници той фигурира като Константин XI Ласкарис, докато Константин XI Драгаш е считан за Константин XII[1] [2].

Избор[редактиране | редактиране на кода]

След като рицарите от четвъртия кръстоносен поход достигат до Константинопол на 12 април 1204 и го обсаждат, голяма част от жителите, както и това, което е останало от Варяжката гвардия се събират в църквата Света София, за да изберат нов император след като Алексий V избягва от града[3]. Двамата кандидати представят себе си – Константин Ласкарис и Константин Дука (вероятно сина на Йоан Ангел Дука и по този начин първия братовчед на Исаак II Ангел и Алексий III Ангел[4]). И двамата представят своите идеи, защо да са императори, но хората не могат да изберат между тях, тъй като и двамата са млади и са доказали военните си умения. Възможно е да е имало избор и Ласкарис да е избран от останките от армията за следващ император.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ласкарис отказва да приеме императорската мантия (държи я в ръцете си, но без да я сложи върху себе си); придружен от патриарха на Константинопол Йоан X до центъра на града, той подтиква насъбралия се народ да се съпротивлява на латинците с всички сили. Обаче, тълпата не била склонна да рискува живота с в такъв едностранен конфликт и той се обърнал към варягите и поискал тяхната подкрепа. Варягите се съгласяват и той потегля заедно с тях, за да окажат последна съпротива на рицарите. Обаче варягите предават Константин в последния момент и той бързо напуска Константинопол в ранните часове на 13 април 1204 г.[3]. Присъединява се към брат си Теодор I Ласкарис в Никея. На 19 март 1205 край крепостта Адамит се срещат армиите на Хенрих Фландърски и тази на Константин Ласкарис, който губи битката. Нищо повече не се чува за Константин Ласкарис след тази битка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopædia Britannica online: Constantine Lascaris
  2. Encyclopædia Britannica online: Constantine XI Palaeologus
  3. а б Harry J. Magoulias, 'O city of Byzantium: annals of Niketas Choniatēs', Wayne State University Press, 1984, pg 314
  4. Donald E. Queller, Thomas F. Madden, Alfred J. Andrea, 'Fourth Crusade: The Conquest of Constantinople', University of Pennsylvania Press, 1999, pg 189
Алексий V Дука Мурзуфул Византийски император (13 април – 1204) Михаил VIII Палеолог
Никейски император (1204 – 1205?) Теодор I Ласкарис