Андроник IV Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андроник IV Палеолог
византийски император
Andronikos IV Palaiologos.jpg
Роден
Починал
около 28 юни 1385 г. (37 г.)
Погребан Турция
Управление
Период 1376 – 1379
Предшественик Йоан V Палеолог
Наследник Йоан V Палеолог
Device of the Palaiologos Dynasty.svg
Семейство
Род Палеолози
Баща Йоан V Палеолог
Майка Елена Кантакузина
Братя/сестри Тодор I Палеолог
Мануил II Палеолог
Михаил Палеолог
Съпруга Кераца-Мария
Деца Йоан VII Палеолог

Андроник IV Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) е византийски император в периода 1376 – 1379 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Андроник IV е най-възрастният син на император Йоан V Палеолог от брака му с Елена Кантакузина, дъщерята на император Йоан VI Кантакузин. Негов по-малък брат е император Мануил II Палеолог.

Престолонаследник на Византия[редактиране | редактиране на кода]

На 17 август 1355 г. Св. Синод на Цариградската патриаршия одобрява проекта за сключването на брак между Андроник и дъщерята на българския цар Иван Александър – Кераца Българска. Бракът е бил сключен, когато Андроник е едва на девет години, а и съпругата му била приблизително на същата възраст. Причината за ранния брак била чрез него да се укрепи съюзът между България и Вазантия за борба с настъпващите османци.

През 1373 г. Андроник IV се сговоря със сина на султан Мурад I Савджъ да извършат преврат, като всеки от тях детронира баща си. Превратите обаче се провалят. Мурад ослепява Исмаил, като избожда очите му с нож. Йоан V нарежда да ослепят Андроник с горещ оцет, а след това същата съдба сполетява и сина му Йоан (бъдещият Йоан VII Палеолог). Така обаче те запазват частично зрението си.[1]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1376 г. Андроник избягва заедно със съпругата си от кулата, където е заточен с помощта на генуезците. Андроник IV обещава на турския султан да му върне крепостта Галиполи, в замяна на което Мурад I се задължава да му помогне срещу баща му Йоан V и брат му Мануил. Начело на конница от турци и малко византийци Андроник овладява Константинопол, след което хвърля в затвора баща си и брат си.[1] През 1377 г. Йоан VII е коронясан за съимператор на баща си.

Венеция вижда, че Андроник изпада в зависимост от Генуа (генуезци му помагат да избяга от затвора), което е неприемливо за нея, имайки предвид търговските „апетити“ на републиката към Византия. Мурад също продължава да се намесва активно в делата на Империята, която смята за своя васална държава. През 1379 година той, заедно с венецианците, оказва помощ на Йоан срещу Андроник и генуезците и обсажда Галата, като през 1381 година поставя двамата претенденти за съимператори.[2]

Андроник запазва титула си на съимператор и се оттегля в област близо до Цариград, където умира преди баща си на 28 юни 1385 година. Пет години по-късно, през 1390 г. синът на Андроник IV и Кераца Българска – Йоан сваля от трона дядо си Йоан V и става император под името Йоан VII Палеолог. Властта му обаче продължава само пет месеца, тъй като султан Баязид I реабилитира дядо му на трона.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Кераца Мария, дъщерята на цар Иван-Александър, Андронник IV имал няколко деца, като синът му Йоан VII Палеолог управлявал за кратко като император през 1390 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 54 – 55.
  2. Имбър 2000, с. 53 – 55.
Йоан V Палеолог Византийски император (1376 – 1379) Йоан V Палеолог