Андроник IV Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андроник IV
византийски император
Andronikos IV Palaiologos.jpg
Андроник IV
Лични данни
Управление 1376-1379
Роден 2 април,1348
Починал 28 юни,1385
Предшественик Йоан V Палеолог
Наследник Йоан V Палеолог

Андроник IV Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) е византийски император в периода 1376-1379 г. Андроник IV е най-големият син на император Йоан V Палеолог от брака му с Елена Кантакузина, дъщерята на император Йоан VI Кантакузин. Негов по-малък брат е император Мануил II Палеолог.

Престолонаследник на Византия[редактиране | edit source]

На 17 август 1355 г. Св. Синод на Цариградската патриаршия одобрява проекта за сключването на брак между Андроник и дъщерята на българския цар Иван Александър - Кераца Българска. Бракът е бил сключен когато Андроник е едва на 9 години, а и съпругата му била приблизително на същата възраст. Причината за ранния брак била чрез него да се укрепи съюзът между България и Вазантия за борба с настъпващите османци.

През 1373 г. Андроник IV се сговорил със сина на султан Мурад I Савджъ да извършат преврат, като всеки от тях детронира баща си. Превратите обаче се провалили. Мурад ослепил Исмаил, като избол очите му с нож, а Йоан V наредил да ослепят Андроник с горещ оцет, а след това същата съдба сполетява и сина му Йоан (бъдещият Йоан VII Палеолог). Така обаче те запазват частично зрението си.[1]

Управление[редактиране | edit source]

През 1376 Андроник избягва заедно със съпругата си от кулата където е заточен с помощта на генуезците. Андроник IV обещава на турския султан да му върне крепостта Галиполи, в замяна на което Мурад I се задължава да му помогне срещу баща му Йоан V и брат му Мануил. Начело на конница от турци и малко византийци Андроник овладява Константинопол, след което хвърля в затвора баща си и брат си.[1] През 1377 Йоан VII е коронясан за съимператор на баща си.

Венеция вижда, че Андроник изпада в зависимост от Генуа (генуезци му помагат да избяга от затвора), което е неприемливо за нея, имайки се предвид търговските "апетити" на републиката към Византия. Мурад също продължава да се намесва активно в делата на Империята, която смята за своя васална държава. През 1379 година той, заедно с венецианците, оказва помощ на Йоан срещу Андроник и генуезците и обсажда Галата, като през 1381 година поставя двамата претенденти за съимператори.[2]

Андроник запазва титула си на съимператор и се оттегля в област близо до Цариград, където умира преди баща си на 28 юни 1385 година.

Пет години по-късно, през 1390 г. сина на Андроник IV и Кераца Българска - Йоан сваля от трона дядо си Йоан V и става император под името Йоан VII Палеолог. Властта му обаче продължава само пет месеца, тъй като султан Баязид I реабилитира дядо му на трона.

Семейство[редактиране | edit source]

От брака си с Кераца Мария, дъщерята на цар Иван-Александър, Андронник IV имал няколко деца, като синът му Йоан VII Палеолог управлявал за кратко като император през 1390 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((bg)) Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 54-55.
  2. Имбър 2000, с. 53-55.
Йоан V Палеолог Византийски император (1376 – 1379) Йоан V Палеолог