Никейска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Никейската империя (на гръцки: Βασίλειον τῆς Νίκαιας,на турски: İznik İmparatorluğu) е историческа държава в Северозападна Мала Азия със столица град Никея. Никейската империя е образувана през 1204 г. от византийската аристокрация след унищожаването на Византийската империя от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход и просъществува до 1261 г.

Основаване[редактиране | edit source]

На 12 април 1204 г. след продължителна обсада рицарите от Четвъртия кръстоносен поход нахлуват в столицата на Византийската империя, Константинопол. Византийският император Алексий V Дука Мурзуфул бяга от Константинопол при вестта, че френските рицари са пробили защитата. След бягството му, за нов император е провъзгласен Теодор I Ласкарис, зет на император Алексий III Ангел. Преценявайки, че положението в Константиновия град е безнадеждно, новият император също напуска града и се отправя към град Никея в областта Витиния, която още не е засегната от нашествието на кръстоносците. Там се установява и византийският императорски двор в изгнание.

Земите на Византийската империя след Четвъртия кръстоносен поход.

Латинската империя, създаването на която кръстоносците прокламират в Константинопол, има слаб контрол върху бившите византийски територии, които са по-отдалечени от столицата.

В следващите две години, възползвайки се от войната между латините и Българското царство на Калоян, Теодор Ласкарис успява да отвоюва голяма част от латинските завоевания в Мала Азия и през 1206 г. се провъзгласява за император на Никейската империя. Така наред с Епирското деспотство и Трапезундската империя Никейската империя става третата ромейска държава, която оцелялата византийска аристокрация успява да създаде върху част от териториите на Византийската империя. Съвсем скоро трите ромейски държави, всяка от които постига успехи в борбата срещу разклатената Латинска империя, започват да си оспорват правото върху наследството на Византия. За да се легитимира като единствен законен наследник на византийските импратори, който има неотменното право да възстанови Византия, Теодор премества седалището на Константинополския патриарх в Никея, а през 1219 се жени за дъщерята на латинската императрица Йоланда Фландърска.

Освен срещу Латинската империя и останалите гръцки държави, никейският император воюва и срещу Иконийския султанат на селджукските турци, които междувременно успяват да превземат значителни територии от бившите владения на Византия в Южна Мала Азия.

Теодор I умира през 1222 и е наследен от сина си Йоан III Дука Ватаций

Никейска експанзия[редактиране | edit source]

Златна перпера на Йоан III Дука Ватаций

През 1224 латинското Солунско кралство е унищожено от епрския деспот Теодор Комнин. През 1230 г. след битката при Клокотница Епирското деспотство попада под властта на българския цар Иван Асен II. Никейската империя остава най-мощната византийска държава, на която се отдава реалната възможност да възстанови някогашна Византия. Благодарение на значителните сили, с които разполага, Йоан III Дука Ватаций разширява никейските владения в посока към Егейско море, отнемайки все повече територии от Латинската империя в Мала Азия. През 1235 г. Никейската империя се съюзява с българския цар Иван Асен II в името на общата борба срещу латинците в Константинопол. Благодарение на съюза си с българите Никея започва да превзема и латински територии в Източна Тракия.

През 1242 г. Йоан III сключва договор с монголите, нахлули в Иконийския султанат, и отклонява евентуалната им инвазия в Ниекея от изток. Йоан търси и съюз с Германската империя чрез брак с дъщерята на император Фридрих II, Констанс. Така никейският император запазва силите си и през 1245 г. разгромява българските войски в Тракия и продължава да отнема от балканските територии на Латинската империя до смъртта си през 1254.

Успешните действия на император Йоан III Дука Ватаций са продължени от наследника му Теодор II Ласкарис, който продължава никейската експанзия срещу България и Латинската империя в Тракия, но починал през 1259 г. Новият император, Йоан IV Ласкарис, поради малолетието си управлява под регентството на генерал Михаил Палеолог, който се обявява за съимператор на Никея (Михаил VIII). Михаил Палеолог предприема военни действия срещу възстановеното през 1258 г. Епирско деспотство на Манфред Сицилиански и разгромява силите на латинското княжество Ахея в битката при Пелагония. Така при управлението на Михаил VIII Палеолог Никейската империя достига до върха на своето могъщество.

Превземане на Константинопол[редактиране | edit source]

През 1260 Михаил VIII започва приготовляния за превземането на Константинопол и окончателното прогонване на латините от някогашните владения на Византия. Михаил VIII се съюзява с Генуа, която е стара съперница на Венеция и разполага с флот, способен да съперничи на венецианската флотилия, охраняваща морските подстъпи към Константинопол. Междувременно Михаил VIII изпраща в Константиновия град генерал Алексий Стратегопул, който в продължение на месеци изследва града, планирайки тактиката на атаката. През юли 1261 г., възползвайки се от временното отсъствие на венецианския флот, Алексий Стартегопул и хората му отварят портите на града и подпалват квартирата на венецианците. Михаил VIII влиза триумфално в Константинопол и няколко седмици по-късно е обявен за император на възстановената Византийска империя. Скоро след това е унищожено Ахейското княжество, но Трабзондската империя и Епирското деспотство продължават да съществуват като независими държави.

Императори на Никейската империя[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Empire of Nicaea“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.