Алексий III Ангел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексий III Ангел
Αλέξιος Γ' Άγγελος
византийски император
Аспрон на Алексий III
Аспрон на Алексий III

Роден
1153 г.
Починал
1211 г. (58 г.)

Религияправославие
Управление
Период8 април 1195 – 1 август 1203
ПредшественикИсак II Ангел
НаследникАлексий IV Ангел
Исак II Ангел
Семейство
РодАнгели
БащаАндроник Дука Ангел
МайкаЕфросина Кастамонитиса
Братя/сестриИсак II Ангел
СъпругаЕфросина Дукина Каматерина
ДецаАнна Ангелина
Ирина Ангелина
Евдокия Ангелина
Алексий III Ангел в Общомедия

Алексий III Ангел (на гръцки: Αλέξιος Γ' Άγγελος) е император (василевс) на Източната Римска (Византийска) империя от Династия на Ангелите. Управлява от 1195 до 1203 г.

Узурпация[редактиране | редактиране на кода]

Алексий Ангел е по-голям брат на император Исак II Ангел, който го назначава за севастократор и военачалник. Узурпира властта с помощта на войските, след като сваля и ослепява брат си, император Исак II Ангел, докато последният се намира на лов в Македония.

Управление и упадък[редактиране | редактиране на кода]

Алексий III Ангел в Promptuarii Iconum Insigniorum, 1553 г.

Алексий III заварва империята отслабена и притисната от външни агресори. Макар че се проявява като любезен и снизходителен владетел, Алексий III е слаб и неспособен управник, при който империята върви към упадък. Той се намира под влиянието на съпругата си – амбициозната Ефросина Дукина Каматерина, която именно го подтиква да направи преврат, за да дойде на трона.

За да спечели популярност, след като е узурпирал трона на брат си, Алексий започва да раздава парите, които Исак II е събирал за подготвянето на военни действия. Поради финансовите затруднения императорът увеличава данъците, но разпуска голяма част от армията и се отдава главно на дворцови развлечения. През управлението му във Византия разцъфтява невиждана корупция.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Външнополитическото положение Византия по времето на Алексий III също търпи неблагоприятно развитие с поредица от безславни отстъпки и поражения. Високомерието и арогантния тон на ромейската дипломация, на фона на залязващата имперска мощ на Византия, не впечатляват чуждестранните владетели, а предизвикват присмеха им.

Германския император Хайнрих VI заплашва да обяви война на Византия, ако не получи паричен откуп. Алексий III въвежда специален данък наречен алеманикон (гр. ἀλεμανικόν) и едва успява да събере парите, след като ограбва скъпоценностите от императорските гробници в църквата Свети Апостоли (Константинопол). Не е пощадена дори гробницата на Константин Велики. Тъй като междувременно германският император умира (1197 г.), Алексий III не изплаща откупа, а го използва за да преустрои дворците и градините си.

Продължава без успех войната срещу българите и техните кумански съюзници, които опустошават византийските владения в Тракия. През 1198 – 1201 г. Алексий III е принуден да воюва с българските феодали Добромир Хриз и Иванко, отцепили се като самостоятелни владетели в Македония (около Просек) и Родопите. В резултат на мирен договор с цар Калоян през 1201/1202 г. Византия губи значителни територии около Средец, Ниш, Браничево и Белград. На изток, селджукските турци продължават да отнемат територии от византийците.

IV Кръстоносен поход, сваляне и изгнание[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1203 г. западните рицари и венецианците, участници в Четвъртия кръстоносен поход, се явяват пред Константинопол, водейки със себе си претендента за византийския престол – младият Алексий IV Ангел, син на детронирания Исаак II. По това време византийския флот и армия се намират в окаяно състояние, занемарени и дълго време пренебрегвани от императора. Без да успее да окаже отпор, Алексий III бяга от столицата, а племенникът му заема трона заедно с ослепения Исаак II. Само година по-късно (1204 г.) кръстоносците превземат Константинопол, ликвидират Византия и основават Латинската империя.

Остатъкът от живота си бившият император прекарва в изгнание и неуспешни опити да си върне изоставения престол. През 1211 г. той се опитва да завладее Никея с помощта на селджукските турци, но съюзниците му са разгромени, а той самият е пленен от никейския император Теодор I Ласкарис, принудително замонашен и пратен в манастир в никейските владения.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина имат три дъщери:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Изтеглени на 24 декември 2007

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Исак II Ангел Византийски император (1195 – 1203) Алексий IV Ангел