Стефан Първовенчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Първовенчани
сръбски владетел и светец
Stefan the First-Crowned, fresco from Mileševa.jpg
Лични данни
Управление 11961228
Коронация 4 януари 1217, Жича
Пълно име Стефан II Неманич
Други титли велик жупан на Рашка (1196-1217)
крал на Сърбия (1217-1228)
Роден
Починал
Предшественик Стефан Неманя
Наследник Стефан Радослав
Семейство
Династия Неманичи
Баща Стефан Неманя
Майка Ана Неманя
Бракове Евдокия Ангелина
Анна Дандоло
Потомци Стефан Радослав
Стефан Владислав
Предислав и дъщеря
Стефан Урош I и дъщеря
Стефан Първовенчани в Общомедия

Стефан II Неманич, известен още като Стефан Първовенчани (1165 - 24 септември 1228), е велик жупан на Рашка (1196-1217) и сръбски крал (1217-1228) от династията на Неманичите. Той е владетел на средновековната сръбска държава Рашка, която при неговото управление е въздигната в кралство, известно още и като Сръбско кралство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Първовенчани е втори син на великия жупан Стефан Неманя. Стефан Неманич е по-малък брат на Вукан, престолонаследник и управител на Зета, и е по-голям брат на Растко Неманич (св. Сава Сръбски) - първи архиепископ на самостоятелната Сръбска православна църква. Стефан придобива титлата велик жупан на Рашка през 1196 г., когато баща му се отказва от управлението и се замонашва.

Малко преди смъртта си Стефан Първовенчани приема монашеска схима под името Симон и умира скоро след това. Подобно на баща си Стефан Първовенчани е канонизиран за светец от Сръбската православна църква.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Стефан Неманич започва с борба срещу брат му Вукан, който с унгарска подкрепа успява да прогони Стефан от Рашка. Стефан обаче търси помощ от българския цар Калоян, който го подкрепя с една войска от кумани вероятно в замяна на някои български територии от Поморавието. Войната между Стефан Неманич и Вукан придобива очертанията на гражданска война, но кризата е преодоляна, когато брат им св. Сава се нагърбва с тежката задача да посредничи между тях в името на мира, след което властта на Стефан Неманич в Рашка е окончателно закрепена.

Управлението на Стефан Първовенчани се характеризира и с усилено строене на нови крепости из цялата територия на страната, една от които е Маглич.

Крал[редактиране | редактиране на кода]

През 1217 г. след умела дипломатическа игра Стефан II Неманич получава кралска титла от папа Хонорий III. Той остава в историята с прозвището Първовенчани, тъй като с цел да затвърди и укрепи нововъзникналата сръбска държавност въвежда насетне за Неманичите практиката рашките владетели традиционно да сключват монархични бракове с представителки на най-силните съседни владетелски династии. Според друго популярно тълкувание, прозвището "Първовенчани" изхожда от факта, че Стефан Неманич е сръбският владетел, който първи е увенчан с кралска корона. Въпреки получаването на титла и признанието от папата, на 6 декември 1219 г. новата Сръбска църква е издигната в ранг архиепископия от константинополския патриарх Мануел I /тогава пребиваващ в Никея (Никейска империя)/, а архиепископ Сава Сръбски коронова Стефан за православен крал на сърбите. Католическата църква не предприема никакви действия срещу измяната на Стефан Първовенчани. Конкуренцията между източната и западната църква след превземането на Константинопол дава своите плодове в подкрепа на дългожадуваната сръбска държавност.

Стефан Първовенчани като монаха Симон. Фреска от манастира в Сопочани.

Новата сръбска автокефална архиепископия отцепва неканонично от Охридската българска архиепископия епархиите Рашка, Призренска, Липлянска и Сремска. По този повод до новопровъзгласилия се сръбски архиепископ Сава е отправено протестно писмо с обвинения задето получил архиерейски сан от чужда духовна власт и в нарушение на каноните, навлизайки в Рашката епархия, в която имало назначен епископ от Охридската архиепископия. Обвинението е и за сваляне на призренския епископ, който също е назначен от охридския архиепископ, чрез заменянето му със сърбин.

Бракове и наследници[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Около 1185-1187 Стефан се жени за византийската принцеса Евдокия Ангелина, най-малката дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. Според Никита Хониат между Стефан и Евдокия избухва скандал, който около 1198 г. завършва с взаимни обвинения в изневяра и раздяла. Въпреки това двамата вече имали трима сина.

През 1217/1218 г. Стефан Неманич сключва втори брак по геополитически съображения с Анна Дандоло, внучка на венецианския дож Енрико Дандоло (под чийто натиск е отклонен четвъртия кръстоносен поход към Константинопол, и след превземането на столицата на Византия е основана Латинската империя). От Анна Дандоло Стефан има син и дъщеря.

След смъртта си Стефан Първовенчани е наследен от най-големия си син Стефан Радослав.

От първия си брак с Евдокия Ангелина Стефан Първовенчани има трима сина и дъщеря:

От втория си брак с Анна Дандоло Стефан Първовенчани има син и дъщеря :

Стефан Неманя велик жупан (1196 – 1217)
крал на Рашка (1217 – 1228) Стефан Радослав