Енрико Дандоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дандоло благославя рицари. Гравюра от Гюстав Доре

Енрико Дандоло (на италиански: Enrico Dandolo, 1107 или 1108 — 1205) е 41-вият венециански дож.

Той изиграва голяма роля по време на Четвъртия кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол.

Той им предложил първо да завладеят и град Зара в Далмация, който бил току-що превзет от унгарския крал.

На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.

При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от цар Калоян, и пленяването на латинския император Балдуин довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата „Св. София“ в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.