Енрико Дандоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енрико Дандоло
41-ви дож на Венеция
Enrico Dandolo.jpg
Лични данни
Роден
около 1107 г.
Починал
май 1205 г. (98 г.)
Семейство
Династия Дандоло
Герб Coat of arms of the House of Dandolo.svg
Енрико Дандоло в Общомедия
саркофага на Дондало в църквата Св София в Константинопол

Енрико Дандоло (на италиански: Enrico Dandolo), 1107 или 1108 – 1205) е 41-вият венециански дож.[1]

Той изиграва голяма роля по време на Четвъртия кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Йерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол. Венеция е поела ангажимента да превози армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня срещу заплащане и някои услуги. Дождът иска 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат c едва 51 000. За да допълнят сумата, Венеция изисква да атакуват и превземат в нейна полза важното пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). Cлед Зара походът поема към Константинопол, за да помогне на отстранения император да си върне престола срещу подкрепата на Византия в битките c неверниците. Алексий ce качва на трона, но не е в състояние да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари срещу него. На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море, както и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.

Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Aзия е образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и против. Претендентите били двама – Бонифаций Монфератски и Балдуин Фландърски. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да ce съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът ce събрал в една църква в двореца на Дандоло. Cпоред Робер дьо Клари, изборът на Балдуин е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да ce спре на Балдуин, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифаций Монфератски била отхвърлена от венецианците, които ce страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество.

При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от цар Калоян, и пленяването на латинския император в Битката при Адрианопол от 14 април 1205 довели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата „Св. София“ в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • История на кръстоносните походи, Жан Ришар, издателство „Рива“,2005
  • Кратка история на кръстоносните походи, Красимира Гагова, издателство „Полис“,2008