Енрико Дандоло
Енрико Дандоло (на италиански: Enrico Dandolo, 1107 или 1108 —1205) е 41-ят венециански дож.
Той изиграва голяма роля по време на Четвъртият кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол.
Той им предложил първо да завладеят и гр. Зара в Далмация, който бил току-що превзет от унгарския крал.
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическото и Егейско крайбрежие. Венеция се утвърждава като Велика сила в Източното Средиземноморие. При избухналият бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия водена от цар Калоян и пленяването на латинският император Балдуин довело до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в църквата "Св. София" в Константинопол, като гробът му може де се види и днес.
