Марко Санудо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко I Санудо
Marco I Sanudo
херцог на Накос
Управление 1207 – 1227
Наследник Анджело I Санудо
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Санудо
Баща Пиетро Санудо
Майка Забарела Дандоло
Герб Sanudo family coa.svg
кулата на Санудо на Наксос

Марко Санудо (на италиански: Marco Sanudo, † 1227) е венециански благородник и първи владетел на Херцогство Наксос (Херцогство Архипелагос) от 1207 до 1227 г. Санудо е племенник на дожда на Венецианската Република - Енрико Дандоло. Син е на Забарела Дандоло и Пиетро Санудо. Той участва в Четвъртия кръстоносен поход и завоюването на Константинопол през 1204г. в състава на венецианския контингент, воден от Дандоло.

Завоюването на Цикладите[редактиране | редактиране на кода]

През 1207 г. начело на флот от осем венециански галери, Марко Санудо пристига на остров Наксос и го завладява за няколко седмици, въпреки съпротивата на Византия и генуезките пирати. Марко Санудо основава Херцогството Наксос (или Архипелагос) и се провъзгласява за негов херцог и васал на Хенрих Фландърски, владетелят на Латинската империия. За своя столица избира главния град Наксос, където започва изграждането на внушителна крепост. През 1206г.- 1207г. Санудо продължава с експанзията и завлядва всички по-големи острови на Цикладите - Наксос, Парос, Антипарос, Милос, Сифнос, Китнос, Иос, Аморгос, Кимолос, Сикинос, Сирос и Фолегандрос. Останалите острови са дадени като владения на негови близки и роднини - венециански благородници и рицари, участвали в IV-я Кръстоносен Поход. Неговият братовчед Марино Дондало става владетел на Андрос. Братятя Андрея и Джерамая Гизи стават господари на Тинос, Миконос и Спорадите, Пиетро Джустиниани и Доменико Микаели си поделят Кея и Серифос, Джакобо Бароззи става владетел на Санторини (Тира и Тирасия), Леонардо Фосколо взима Анафи, а Джовани Куерини - Астипалея. Някои от венецианските барони се подчиняват на Санудо, а други директно на Латинската Империя. В 1210 году император Хенрих Фландърски провозгласява Санудо за наследствен владетел на херцогство Архипелагос ((Duca dell' Arcipelago). Той управлява цели 20 г., като поставя началото на династията Сандуо.

Въстанието в Кандия[редактиране | редактиране на кода]

През 1212г. на Крит (Кандия) избухва първото въстание на местното гръцко население срещу венецианското господство. Бунтът скоро обхваща обширни части от източната част на острова и на помощ на губернатора- Джакомо Тиеполо е извикан Марко I Санудо. Първоначално Сандуо участва в потушаването на бунта, но в последствие херцога на Наксос решеава да завладее острова за себе си и се обръща срещу Тиеполо. С помощта на местния архонт Себастос Скордилидис и местното население Санудо овладява основната крепост Кандия, а губернатора е принуден да се спасява преоблечен като жена в крепостта Теменос. Пристигането на флота на Венеция позволява на Тиеполо да си върне контрола върху Кандия, а със Санудо е договорено да напусне острова срещу пари и провизии. Заедно с него за Наксос заминават и 20 гръцки благородници, които са били на негова страна по време на въстанието.

Походът срещу Смирна[редактиране | редактиране на кода]

През 1213г. флотът на Марко Санудо атакува византийското пристанище Смирна в Мала Азия в подкрепа на имератор Хенрих Фландърски, който по това време воюва с Никейската империя. Въпреки, че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императора на Никея - Теодор I Ласкарис с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самия херцог на Наксос попада в плен. Благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 2014г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на Хенрих Фландърски и Теодор I Ласкарис.

Династия Санудо[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • J.K. Fotheringham, L.R.F Williams, Marco Sanudo, conqueror of the Archipelago. Clarendon Press, Oxford, 1915.
  • Charles A. Frazee, The Island Princes of Greece. The Dukes of the Archipelago. Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1988, ISBN 9025609481.
  • Jean Longnon, L’Empire latin de Constantinople et la Principauté de Morée., Payot, 1949.
  • Guillaume Saint-Guillain, „ Les Conquérants de l'Archipel. L'Empire latin de Constantinople, Venise et les premiers seigneurs des Cyclades “, dans Gherardo Ortali, Giorgio Ravegnani et Peter Schreiner (dir.), Quarta Crociata. Venezia – Bisanzio – Impero Latino, Venise, Istituto Veneto di Scienze, Lettere ed Arti, 2006, ISBN 8888143742.
  • Athanasios Kotsakis, The Venetians in Naxos 1207-1566, Pelasgos Publications 2000.