Парос
|
Парос Πάρος |
|
|---|---|
 |
|
 |
|
| Местоположение | Циклади |
| Страна |
 Гърция |
| Акватория | Егейско море |
| Площ | 196,3 km² |
| Население |
13 715 души (2011) 69,9 души/km² |
| Най-висока точка | 724 m н.в. |
  Местоположение в Гърция |
|
| Парос в Общомедия | |
Парос (на гръцки: Πάρος) е гръцки остров в Егейско море, 3-ти по големина в Цикладските острови. Разположен е между островите Наксос (на 5,5 km на изток) и Антипарос (на 1 km на запад). На югозапад от него се намират малките островчета Пантерониси, Гларопунта и Тигани, а на югоизток – Дриониси. Дължината му от североизток на югозапад е 23 km, а най-голямата му ширина – 14 km. Площ 196 km². Бреговете му са предимно скалисти и силно разчленени от множество малки заливи (най-големи Науса, Филизи, Парос, Паранга, Ципидо) и дълги и тесни полуострови между тях. Изграден е основно от кристалинни скали. Има множество кариери за добив на висококачествен мрамор. Релефът му е предимно планиниски с максимална височина 724 m (в южната му част), а покрай брега има малки и тесни крайбрежни равнинни участъци. На острова се срещат множество следи от древна вулканична дейност. По-голямата му част е покрита със средиземноморска храстова растителност, а по крайбрежието и малките долини се отглиждат лозя, маслини и цитрусови култури. Гравен град е Парос, разположен на западното му крайбрежие, а на северното е пристанището Науса. Населението на острова през 2011 г. е 13 715 души.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Парос е населен първо от лелегите, които както пеласгите не са говорили гръцки. От 1100 пр.н.е. тук се заселват йонийците.[2]
През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и голяма част от византийските територии, включително Парос, попадат под властта им. Парос става част от Херцогство Наксос, формирано от Венецианската република, което включва различни егейски острови, управлявани от венециански херцог.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Островът е известен с качествения мрамор, както и с намерената тук Пароска стела с надпис от 3 век пр.н.е., който представлява един от най-значимите източници за историята на Древна Гърция.
Херцози на Парос[редактиране | редактиране на кода]
- Фиоренца Сомарипа през 1518 г.
- Николо Вениер от 1518 до 1530 г.
- Цецилия Вениер от 1531 до 1537 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Парос, т. 19, стр. 228
- ↑ Dionysius Periegetes (2014). Lightfoot, J.L. (ed.). Description of the Known World. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-967558-6