Тинос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тинос
Τήνος
Καρδιανή.JPG
село Кардиани на Тинос
Местоположение Циклади
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Акватория Егейско море
Площ 195,464 km²
Население 8636 души (2011)
44,2 души/km²
Greece relief location map.jpg
37.5333° с. ш. 25.1667° и. д.
Местоположение в Гърция
Тинос в Общомедия

Тѝнос (на гръцки: Τήνος, старогръцко произношение Тенос) е гръцки остров в Егейско море, 4-ти по големина в Цикладските острови. Разположен е между островите Андрос ( на 1,5 km на северозапад), Миконос (на 9 km на югоизток) и Сирос (на 16 km на югозапад). На 10 km на юг от Тинос е малкия остров Риния. Известен е с живописните си села и църквата Св. Богородица в главния град (Тинос или Хора), която привлича поклонници. В древността е наричан Островът на ветровете заради силните северни ветрове (мелтеми).[1] Дължината му от северозапад на югоизток е 27 km, а най-голямата му ширина е 11 km. Площ 195 km². Бреговете му са предимно скалисти. Изграден е основно от кристалинни скали. Има множество кариери за добив на висококачествен мрамор. Релефът му е предимно планиниски с максимална височина 729 m (в крайната му югоизточна част), а покрай брега има малки и тесни крайбрежни равнинни участъци. По-толямата част от острова е покрита със средиземноморски храсти, а по крайбрежието и малките долини се отглиждат лозя, маслини и цитрусови култури. Гравен град е Тинос, разположен на юното му крайбрежие. Населението на острова през 2011 г. е 8636 души.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните следи от обитаване на острова са от неолита.[3] Гробове от ранножелязната (геометрична) епоха са открити при село Кардиани. По-значителни останки от селище от ранножелязната, архаичната и класическата епоха (8 – 4 в. пр. Хр.) лежат в подножието на връх Ексомбургос. В днешната столица, около църквата „Света Богородица“, са видими укрепления и кули от 5 век, с изменения и надписи по камъните от 3 век пр. Хр.[3] През 4 век пр. Хр. в местността Киония на южния бряг е построено светилище на Посейдон и съпругата му Амфитрита, което просъществува и в римския период,[3] и според Страбон е привличало множество посетители.[4]

Тинос е венецианско владение от 1207 до 1714 г. и османско от 1714 г. основаването на националната гръцка държава през 1821 г.[1] Католическата общност на острова е наследство от венецианския период.

Тинос има силна традиция в обработката на мрамор. Майстори от острова пътуват и работят в Османската империя. След освобождението на Гърция участват в строежа на обществени сгради в Атина като Академията и Царския дворец (днес сградата на Парламента),[5] и по реставрацията на Акропола. В Пиргос са родени скулпторите Янулис Халепас (1851 – 1938) и Димитриос Филипотис. През 1955 г. в Пиргос е основана Школата по изящни изкуства, със специалност мраморна скулптура,[6] а през 2008 г. е построен Музей на мраморните занаяти.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тинос, Енциклопедия Британика
  2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тинос, т. 25, стр. 559
  3. а б в TINOS Cyclades, Greece – Stillwell et al. 1976 The Princeton encyclopedia of classical sites. Princeton, N.J. Princeton University Press.
  4. Страбон, География 10.5.11
  5. Museum of Marble Crafts – информация
  6. A school specializing in marble sculpture Ekathimerini, 16.05.2005
  7. Museum of Marble Crafts – официална страница